1 ف َأجابَ أيُّوبُ:

Тогава Иов в отговор рече: -

2 « لا بُدَّ أنَّكُمْ أهلُ الحِكْمَةِ. وَتَمُوتُ الحِكْمَةُ بِمَوْتِكُمْ!

Наистина <само> вие сте люде, И с вас ще умре мъдростта!

3 ل َكِنْ لِي أنا أيضاً عَقلٌ مِثلَكُمْ، فَلَسْتُ أقِلَّ مِنكُمْ. فَمَنْ لا يَعْرِفُ هَذا الَّذِي تَقُولُونَهُ؟

Но и аз имам разум както и вие; Не съм по-долен от вас; И такива работи, кой ги не знае?

4 « ها قَد أصبَحْتُ أُضْحُوكَةً لِأصدِقائِي. يَقُولُونَ دَعا اللهَ، فَاسْتَجابَ إلَيهِ بِالآلامِ. فَها هُوَ البّارُّ وَالمُستَقِيمُ يُصبِحُ أُضْحُوكَةً.

Станах за поругание на ближния си, Човек, който призовавах Бога, и Той му отговаряше, - Праведният, непорочният човек стана за поругание!

5 ف َالَّذِينَ يَعِيشُونَ حَياةً هانِئَةً، يَستَخِفُّونَ بِمَصائِبِ الآخَرِينَ، يَضرِبُونَ الإنسانَ بَعْدَ أنْ يَسقُطَ!

Тоя, чиито нозе са близо до подхлъзване, Е като презрян светилник в мисълта на благополучния.

6 ب ُيُوتُ اللُّصُوصِ تَسلَمُ، وَالَّذِينَ يُغِيظُونَ اللهَ يَعِيشُونَ بِأمانٍ! مَعَ أنَّ مَصَائِرَهُمْ فِي يَدِ اللهِ!

Шатрите на разбойниците са в благоденствие, И тия, които разгневяват Бога, са в безопасност; Бог докарва< изобилие> в ръцете им.

7 « اسْألِ البَهائِمَ فَتُعَلِّمَكَ، وَطُيُورَ السَّماءِ فَسَتُخبِرَكَ.

Но попитай сега животните, и те ще те научат, И въздушните птици, и ще ти кажат;

8 أ وْ حَدِّثِ الأرْضَ فَتُرشِدَكَ، أوْ سَمَكَ البَحرِ فَيَروِيَ لَكَ.

Или говори на земята, и тя ще те научи, И морските риби ще ти изявят.

9 م َنْ مِنْها لا يَعرِفُ أنَّ يَدَ اللهِ هِيَ الَّتِي فَعَلَتْ هَذا بِكَ،

От всички тия кой не разбира, Че ръката на Господа е сторила това? -

10 ف َهُوَ يَتَحَكَّمُ بِنَفَسِ كُلِّ شَيءٍ حَيٍّ، وَبِرُوحِ كُلِّ بَشَرٍ.

В Чиято ръка е душата на всичко живо, И дишането на цялото човечество.

11 أ لا تَزِنُ الأُذُنُ الكَلامَ، كَما يَفحَصُ اللِّسانُ الطَعامَ؟

Ухото не изпитва ли думите, Както небцето вкусва ястието си?

12 ه َلِ الحِكْمَةُ لِلشُّيُوخِ، وَالفَهُمُ لِمَنْ يَعِيشُونَ طَوِيلاً؟

Мъдростта е у белокосите, <казвате вие>, И разумът в дългия живот.

13 ب َلِ الحِكْمَةُ وَالقُوَّةُ للهِ، لَهُ الحُكمُ الصّائِبُ وَالفَهْمُ.

А у <Бога> е мъдростта и силата; Той има разсъждение и разум.

14 إ ذا هَدَمَ، فَلا أحَدَ يَبنِي. إذا أغلَقَ عَلَى أحَدٍ، فَلا أحَدَ يَفتَحُ.

Ето, Той събаря, и не се съгражда вече; Затваря човека, и не му се отваря.

15 إ ذا حَجَزَ المَطَرَ، يَجِفُّ كُلَّ شَيءٍ، وَإذا أرْسَلَهُ، فَإنَّهُ يَغمُرُ الأرْضَ.

Ето, задържа водите, и пресъхват; Пуща ги пак, и изравят земята.

16 ل َهُ القُوَّةُ وَالحِكْمَةُ. الرّابِحُونَ وَالخاسِرُونَ كُلُّهُمْ للهِ.

У Него е силата и мъдростта; Негов е измаменият и измамникът.

17 ي َنزِعُ الحِكْمَةَ مِنَ النّاصِحِينَ، وَيَجعَلُ القُضاةَ يَبدُونَ كَحَمقَى.

Закарва съветниците ограбени, И прави съдиите глупави.

18 ي َنزِعُ قُوَّةَ المُلُوكِ، وَيُطَوِّقُهُمْ بِقُيُودِ.

Разпасва пояса на царете, И опасва кръста им с въже.

19 ي َنزِعُ قُوَّةَ الكَهَنَةِ، وَيُنزِلُ ذَوِي المَراكِزَ الَّتِي يَظُنُّونَها خالِدَةً.

Закарва първенците ограбени И поваля силните.

20 ي ُخْرِسُ النّاصِحِينَ المُؤتَمَنِينَ، وَيَنزِعُ حُسْنَ التَميِيزِ مِنَ الشُّيُوخِ.

Отнема думата от ползуващите се с доверие, И взема ума на старейшините.

21 ي َسكُبُ الخَجَلَ عَلَى النُّبَلاءِ، وَيَنزِعُ قُوَّةَ الأقوِياءِ.

Излива презрение върху князете, И ослабва силата {Или: Разхлабя пояса.} на яките.

22 ي َكشِفُ أعمَقَ أسرارِ الظُلمَةِ، وَيُعلِنَ ما هُوَ مُظلِمٌ كَالمَوتِ.

Открива дълбоки работи из тъмнината, И изважда на видело мрачната сянка.

23 ي ُقَوِّي الأُمَمَ، ثُمَّ يُدَمِّرُها، يُوَسِّعُ حُدُودَ البِلادِ، ثُمَّ يُشَتِّتُ شُعُوبَها.

Умножава народите, и погубва ги, Разширява народите, и стеснява ги.

24 ي َنزِعُ فَهْمَ قادَةِ شَعبِ الأرْضِ، وَيُضِلُّهُمْ فِي أرْضٍ قاحِلَةٍ بِلا طَرِيقٍ.

Отнема бодростта на началниците на земните жители, И прави ги да се скитат по непроходна пустиня;

25 ف َيَدُورُونَ كَالسُّكارَى، يَتَلَمَّسُونَ طَرِيقَهُمْ فِي الظُّلمَةِ دُونَ نُورٍ.

Пипат в тъмнината без виделина, И прави ги да залитат като пияни.