1 ه َلِّلُويا! يا خُدّامَ اللهِ سَبِّحُوهُ! سَبِّحُوا اسْمَ اللهِ!

(По слав. 112). Алилуия. Хвалете слуги Господни, Хвалете името Господно.

2 ل ِيَتَبارَكِ اسْمُ اللهِ ، الآنَ وَإلَى الأبَدِ!

Да бъде името Господно благословено От сега и до века.

3 ل ِيُسَبَّحِ اسْمُ اللهِ مِنَ الشَّرقِ حَيثُ تُشرِقُ الشَّمسُ وَإلَى حَيثُ تَغرُبُ.

От изгряването на слънцето до захождането му Името Господно е за хваление.

4 م ُعَظَّمٌ هُوَ اللهُ فَوقَ كُلِّ الشُّعُوبِ، أعلَى مِنَ السَّماواتِ مَجدُهُ.

Господ е високо над всичките народи; Неговата слава е над небесата.

5 ل َيسَ مِنْ مَثِيلٍ لإلَهِنا. رَفَعَ عَرشَهُ لِيَتَرَبَّعَ عَلَيهِ.

Кой е като Иеова нашия Бог, Който, <макар> седалището Му и да е на високо,

6 ي ُشرِفُ مِنَ السَّماءِ، لِيَنظُرَ إلَى السَّماءِ وَالأرْضِ.

<Пак> се снизхождава да преглежда Небето и земята,

7 ي َرفَعُ المَساكِينَ مِنَ الحَضِيضِ. وَيُقِيمُ المَساكِينَ مِنَ الرَّمادِ.

Въздига сиромаха от пръстта. И възвишава немотния от бунището,

8 ث ُمَّ يُجلِسُهُمْ بَينَ النُّبَلاءِ، قادَةِ شَعبِهِ.

За да го тури да седне с първенци, Да! с първенците на людете Му, -

9 ي ُملأُ بَيتَ المَرأةِ العاقِرِ، يُعطيها فَرَحَ الأُمِّ بِأولادِها. هَلِّلُويا!

Който настанява в дома бездетната, <И я прави> весела майка на деца. Алилуия.