1 ر َنَّمَ داوُدُ كَلِماتِ هَذِهِ الأُنْشُودَةَ للهِ يَوْمَ أنْقَذَهُ اللهُ مِنْ شاوُلَ وَمِنْ جَمِيعِ أعْدائِهِ،

Тогава Давид изговори Господу думите на тая песен, в деня, когато Господ го беше избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула;

2 ف َقالَ: « اللهُ صَخْرَتِي وَحِصْنِي وَمُنْقِذِي الأمِيْنُ.

и рече: - Господ е скала моя, крепост моя, и Избавител мой;

3 ه ُوَ إلهِي، هُوَ الصَّخرَةُ الّتي ألتَجئُ إليها. اللهُ دِرعِي. قُوَّتُهُ تُنْقِذُني وَتَنْصُرُنِي. اللهُ مَلْجَأِي المُرْتَفِعُ، وَمَلاذِيَ الأمينُ، هُوَ مُنْقِذِي. يُنْقِذُني مِنَ الأعْداءِ العُنَفاءِ.

Бог е канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, и рога на избавлението ми; Висока моя кула е, и прибежище ми е, Спасител мой е; Ти ме избавяш от насилие.

4 د َعَوْتُ الله الذي يَسْتَحِقُّ التَّسْبيحَ، فخَلَصْتُ مِنْ أعْدائي!

Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.

5 « أحاطَتْ أمْواجُ المَوتِ بِي، وَهاجَمَتنِي سُيُولُ الهَلاكِ.

Защото вълните на смъртта ме окръжиха, Порои от беззаконие ме уплашиха;

6 ح ِبالُ الهاوِيَةِ كُلُّها كانَتْ حَولِي. وَأفخاخُ المَوتِ مِنْ أمامِي.

Връзките на ада ме обвиха, Примките на смъртта ме стигнаха

7 ف ي ضِيقي دَعَوتُ اللهَ ، دَعَوتُ إلهي. فسَمِعَ مِنْ هَيكَلِهِ صَوْتِي. وَدَخَل صُراخِي أُذُنَيْهِ.

В утеснението си призовах Господа, И към Бога мой викнах; И от храма Си Той чу гласа ми, И викането ми <стигна> в ушите Му.

8 ث مَّ اهْتزَّتِ الأرْضُ وَارْتَجَفَتْ! السَّماءُ تَحَرَّكَتْ وَارْتَجَّتْ، لأنَّهُ غَضِبَ!

Тогаз се поклати и потресе земята; Основите на небето се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.

9 م ِنْ أنفِهِ خَرَجَ الدُّخانُ، ونارٌ مُشْتَعِلةٌ انْطَلَقَتْ مِنْ فَمِهِ، وَاتَّقَدَتْ مِنْها الجَمْرُ.

Дим се издигаше из ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.

10 ش َقَّ اللهُ السماءَ! وَقَفَ فَوْقَ غَيْمَةٍ سَميكةٍ داكنةٍ!

Той сведе небето и слезе, И мрак бе под нозете Му.

11 ك انَ يَطيرُ مُمتَطِياً مَلائِكَةَ الكَرُوبِيمَ المُحَلِّقةَ، وقدِ امْتطى الرّيحَ.

Възседна на херувими и летя, И яви се на ветрени крила.

12 ل فَّ اللهُ الغيومَ الدّاكِنَةَ مِنْ حَولِهِ، كَما لَوْ كانَتْ خَيمَةً. جَمَعَ المِياهَ فِي الغُيومِ.

Положи за скиния около Си тъмнината. Събраните води, гъстите въздушни облаци.

13 ا نطلقَتِ الجَمراتُ كَالفَحْمِ المُشْتَعِلِ من الضَّوْءِ السّاطِعِ مِنْ حَولِهِ!

От святкането пред Него Огнени въглища се разпалиха.

14 أ رْعَدَ الله في السَّماءِ، وسمَّعَ العليُّ صوتَهُ.

Гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си;

15 و َأطلَقَ سِهامَهُ وشتَّتَ العدوَّ. أرْسَلَ اللَّه بُرُوقَهُ، فَتفرَّقَ النّاسُ مُرْتَبِكِينَ وَفِي حَيرَةٍ.

И прати стрели та ги разпръсна, Светкавици та ги смути.

16 « تكَلَّمْتَ يا اللهُ بِقوَّةٍ، ومن فمِكَ هبَّتْ ريحٌ قويَّةٌ، فتراجَعَتِ المِياهُ، حَتَّى رأينا قَعْرَ البحرِ، وَأسُسَ الأرْضِ.

Тогава се явиха морските дълбочини, Откриха се основите на света От изобличението на Господа, От духането на духа на ноздрите Му.

17 « مَدَّ ذِراعَهُ مِنْ عَليائِهِ، وَأمْسَكَ بِي، وَسَحَبَنِي مِنَ المِياهِ العَمِيقَةِ المُنْدَفِعةِ.

Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води;

18 خ لَّصَني مِنْ أعْدائِي الذينَ هُمْ أقْوَى مِنِّي. أنقذَني مِنْ مُبغِضِيَّ، فَقَدْ كانُوا أقَوَى مِنْ أنْ أُواجَهَهُمْ وَحدِي.

Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха, Защото бяха по-силни от мене.

19 و َقَعْتُ فِي مُصِيبَةٍ، وَهاجَمَنِي أعْدائِي، لَكِنَّ اللهَ سَنَدَنِي وَأعانَنِي.

Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.

20 ا للهُ يُحِبُّني، لِذا أنْقَذَني، وَأخَذَنِي إلَى مَكانٍ أمِينٍ لا ضِيقَ فِيهِ.

И изведе ме на широко, Избави ме, защото има благоволение към мене.

21 س َيكافئُنِي اللهُ لأنني فعَلْتُ الصّوابَ، لَمْ أقْتَرِفْ أيَّ خطأٍ، لِذا سَيَصْنَعُ الأشياءَ الحَسَنَةَ لي.

Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме.

22 ل أنْني مَشَيتُ فِي سُبُلِ اللهِ ، وَلَمْ أُخْطِئْ إلَى إلَهِي كَالأشرارِ.

Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.

23 أ ذكُرُ دائِماً شرائعَهُ وَأتأمَّلُ بها، وَلا أحِيدُ عَنها!

Защото всичките Му съдби са били пред мене; И от повеленията Му не съм се отдалечил.

24 أ بقى أمِيناً لَهُ، وَأحفظ نفسي نَقِيّاً بِلا إثْمٍ أمامَهُ.

Непорочен бях пред Него. И опазих се от беззаконието си.

25 ل ذا، سيُكافِئُنِي اللهُ حَسَبَ بِرِّي وَصلاحِي، بحسبِ الصَّلاحِ الَّذِي يَرانِي أعْمَلُهُ.

Затова ми въздаде Господ според правдата ми, Според чистотата ми пред очите Му.

26 « تُظهِرُ أمانَتَكَ لِلأمَناءِ، وَصَلاحَكَ لِلصّالِحِينَ.

Към милостивия, <Господи>, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш,

27 ت ُظْهِرُ نَقاءَكَ مَعَ الأنْقِياءِ. وَتُظْهِرُ حِيَلَكَ مَعَ المُنْحَرِفِينَ.

Към чистия, чист ще се явиш, А към развратния, противен ще се явиш.

28 ت ُساعِدُ المُتواضِعينَ يا الله. لَكِنَّكَ تَجلُبُ العارَ عَلَى المُتفاخِرينَ.

Оскърбени люде Ти ще спасиш; А над горделивите с очите Ти за да ги смириш.

29 أ نْتَ مِصْباحِي يا اللهُ ، اللهُ يُضيءُ الظُّلْمَةَ مِنْ حَولي.

Защото Ти, Господи, си светилник мой; И Господ ще озари тъмнината ми.

30 ب مَعُونَتِكَ أدُوسُ جُيُوشاً. بمَعُونَةِ اللهِ، أتَسَلَّقُ جُدْرانَ العَدُوِّ.

Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.

31 « طَريقُ اللهِ كامِلٌ. كَلِمَةُ الله اجتازَتْ كَلَّ امْتِحانٍ. هُوَ تُرْسٌ لِمَنْ يَحتَمُونَ بِهِ.

Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.

32 م ا مِنْ إلهٍ غَيْرُ اللهِ ، وَما مِنْ صَخْرَةٍ سِواه.

Защото кой е бог освен Господа? И кой е канара освен нашият Бог?

33 ا للهُ حِصْنِيَ المَنِيْعُ. يُساعِدُ الأنقياءَ ليسلُكوا الدرب الصحيح،

Бог е силната моя крепост, И прави съвършен пътя ми;

34 ي ُساعِدُنِي فأعْدوَ سَريعاً كَالغَزالِ! يُبْقيني فوقَ المشارِفِ.

Прави нозете ми като <нозете> на елените, И поставя ме на високите ми места;

35 ي ُدَرِّبني لِشَنِّ الحَرْبِ، فتُطلِقَ ذِراعَيَّ سهاماً قَويَّةً.

Учи ръцете ми да воюват, Така щото мишците ми запъват меден лък.

36 « أنْتَ حَمَيتَني يا اللهُ جَعَلْتَنِي عَظيماً، وساعَدْتَني لأهزِمَ عَدوّي.

Ти си ми дал и щита на избавлението Си; И Твоята благост ме е направила велик.

37 ت مْنحني قُوَّةً في رِجليَّ وكاحِليَّ فأمشِيَ سريعاً من غيرِ أنْ أتَعَثَّرَ.

Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.

38 أ ريدُ أنْ أُطارِدَ أعدائي، حَتَّى أُهلِكُهُمْ! وَلَنْ أعُودَ حَتَّى ينتهيَ أمْرُهُم!

Гоних неприятелите си и ги изтребих, И не се върнах докато не ги довърших.

39 أ هلَكْتُ أعْدائيَ. هَزَمتُهُم! وَلَنْ يَنْهَضُوا بَعْدَ اليَوْمِ. سَقَطَ أعدائي عِنْدَ قَدَميَّ.

Довърших ги, стрих ги, та не можаха да се подигнат, А паднаха под нозете ми.

40 « شَدَّدْتَنِي في المَعْرَكَةِ، وَجَعَلْتَ أعدائي يَنْهارُون أمامِي.

Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.

41 م َنَحْتَنِي الفُرْصَةَ لأنالَ مِنْ عَدُوّي، وَأهزِمَ الذِي يَكْرَهُنِي.

Сторил си на обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.

42 ص َرَخَ أعْدائِي طَلَباً لِلْمُساعَدَةِ، لَكِنَّ ما مِنْ أحَدٍ ليُنْقِذَهُمْ. بَلْ وَنَظَروا إلَى اللهِ ، لَكِنَّهُ لَمْ يَسْتَجِبْ لَهُمْ.

Погледнаха, но нямаше избавител, - Към Господа, но не ги послуша,

43 ق َطَّعْتُ أعدائي، فَصارُوا كَالتُّرابِ عَلَى الأرْضِ. سَحقْتُ أعْدائي وَدُسْتُهُمْ، كَما أدُوسُ الوَحلَ فِي الشَّوارِعِ.

Тогава ги стрих като земния прах, Сгазих ги, както калта на пътищата, и стъпках ги;

44 « أنْتَ أنْقَذْتني مِنْ مُؤامَراتِ شَعبِي ضِدِّي. أبْقَيْتَ عَلَيَّ حاكِماً عَلَى تِلْكَ الأُمَمِ. يَخدُمُني أُناسٌ لَمْ أعْرِفْهُمُ!

Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете ми; Поставил си ме глава на народите; Люде, които не познавах, слугуват ми.

45 ي َتَذَلَّلُ أمامِي أُناسٌ مِنْ بِلادٍ أُخْرَى! يُسْرِعُونَ إلَى طاعَتِي فَورَ سَماعِ أمرِي.

Чужденците ми се покориха; Щом чуха за мене, те ме и послушаха.

46 أ ولَئِكَ الغُرَباءُ يَرْتَعِدُونَ خَوْفاً. يَخْرُجُونَ مِنْ مَخابِئِهِمْ وهُم يَرْتَجِفونَ مِنَ الخَوْفِ.

Чужденците ослабнаха, И разтреперани излязоха из местата, гдето са се затворили.

47 « اللهُ هُوَ الحَيُّ! أمَجِّدُ صَخْرَتِي. اللهُ عظيمٌ. هُوَ الصَّخرَةُ التي تُنْقِذُني.

Жив е Господ, И благословена да бъде Канарата ми; И да се възвиси Бог, моята спасителна скала,

48 ه ُوَ اللهُ الذِي، من أجلي، عاقَبَ أعْدائِي جَعَلَ الشُّعوبَ تَخْضَعُ لِحُكمْي.

Бог, Който отмъщава за мене, И покорява племена под мене,

49 « مِنْ أعْدائِي خَلَّصْتَني! ساعَدْتَني عَلَى هَزِيمَةِ مَنْ وَقَفُوا ضِدِّي. أنقَذْتَنِي مِنَ عَديمي الرَّحمَةِ!

И Който ме извежда изсред неприятелите ми; Да! възвишаваш ме над въставащите против мене; Избавяш ме от насилника.

50 ل ذا أُمَجِّدُكَ وَسَطَ الأُمَمِ يا اللهُ. لذا أنْشِدُ لاسْمِكَ الأناشِيْدَ.

Затова, ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.

51 « يُعيْنُ اللهُ مَلِكَهُ ليَفوزَ بِمَعارِكَ كَثيرةٍ! يُظْهِرُ اللهُ حُبَّهُ وَإحْسانَهُ لملِكِهِ الَّذِي مَسَحَهُ. لداوُدَ وَنَسلِهِ إلَى الأبدِ.»

Ти си, Който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си. Към Давида и към потомството му до века.