1 ه َذِهِ هِيَ الكَلِمَةُ الَّتِي جاءَتْ مِنَ اللهِ إلَى إرْمِيا فِي السَّنَةِ العاشِرَةِ لِمُلكِ صِدْقِيّا مَلِكِ يَهُوذا، وَهِيَ المُوافِقَةُ لِلسَّنَةِ الثّامِنَةَ عَشْرَةَ مِنْ مُلكِ نَبُوخَذْناصَّرَ.

Словото, което дойде към Еремия от Господа в десетата година на Юдовия цар Седекия, която година бе осемнадесетата на Навуходоносора.

2 ف ِي ذَلِكَ اليَومِ، كانَ جَيشُ مَلِكِ بابِلَ يُحاصِرُ مَدينَةَ القُدْسِ، وَإرْمِيا النَّبِيّ مَسجُوناً فِي ساحَةِ السِّجنِ الَّذِي كانَ فِي بَيتِ مَلِكِ يَهُوذا.

А в това време войската на вавилонския цар обсаждаше Ерусалим; а пророк Еремия бе затворен в двора на стражата, която бе в двореца на Юдовия цар.

3 و َقَدْ حَدَثَ هَذا عِندَما سَجَنَهُ المَلِكُ صِدْقِيّا مَلِكُ يَهُوذا وَقالَ لَهُ: «لِماذا تَتَنَبَّأُ هَكَذا؟ فَأنتَ تَقُولُ: ‹هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ: سَأُسَلِّمُ هَذِهِ المَدِينَةَ لِيَدِ مَلِكِ بابِلَ حَتَّى يَمتَلِكَها،

Защото Юдовият цар Седекия беше го затворил и казал <му> бе: Защо пророкуваш, думайки: Така казва Господ: Ето, Аз ще предам тоя град в ръката на вавилонския цар и той ще го завладее;

4 و َلَنْ يَنجُوَ المَلِكُ صِدْقِيّا مِنْ يَدِ البابِلِيِّينَ، لأنَّهُ سَيُسَلَّمُ لِيَدِ مَلِكِ بابِلَ، وَسَيَتَكَلَّمُ مَعَهُ وَجهاً لِوَجهٍ، وَسَيَنظُرُ إلَيهِ عَيناً لِعَينٍ.

и Юдовият цар Седекия няма да избегне от ръката на халдейците, но непременно ще бъде предаден в ръката на вавилонския цар, и ще говори с него уста с уста, и ще се погледнат очи в очи;

5 و َسَيأخُذُ نَبُوخَذْناصَّرُ صِدْقِيّا إلَى بابِلَ. وَسَيَبقَى هُناكَ حَتَّى يَمُوتَ، يَقُولُ اللهُ. فَإنْ حارَبتُمُ البابِلِيِّينَ، لَنْ تَنتَصِرُوا.›»

И той ще заведе Седекия във Вавилон; и ще бъде там докле го посетя, казва Господ; <и>, ако воювате против халдейците, няма да успеете?

6 و َقالَ إرْمِيا: «جاءَتْ إلَيَّ كَلِمَةُ اللهِ تَقُولُ:

И рече Еремия: Господното слово дойде към мене и каза:

7 ‹ سَيَأتِي إلَيكَ ابنُ عَمِّكَ حَنَمْئِيلُ بْنُ شَلُّومَ وَيَقُولُ: اشتَرِ حَقلِي الَّذِي فِي عَناثُوثَ، فَأنتَ لَكَ حَقُّ شِرائِهِ وَاسْتِردادِهِ.›»

Ето, Анамеил, син на стрика ти Селум, ще дойде при тебе и ще рече: Купи си нивата ми, която е в Анатот; защото на тебе принадлежи правото на ближен сродник да я откупиш,

8 ف َجاءَ إلَيَّ حَنَمْئِيلُ ابنُ عَمِّي إلَى ساحَةِ السِّجنِ، كَما قالَ اللهُ ، وَقالَ لِي: «اشتَرِ حَقلِي الَّذِي فِي عَناثُوثَ فِي أرْضِ بَنْيامِيْنَ. فَأنتَ لَكَ حَقُّ امتِلاكِهِ وَاسْتِردادِهِ. فَاشتَرِهِ لِنَفسِكَ.» فَعَرَفتُ أنَّ الكَلِمَةَ كانَتْ مِنَ اللهِ.

И тъй, стриковият ми син Анамеил дойде при мене в двора на стражата, според Господното слово, та ми рече: Купи, моля, нивата ми, която е в Анатот във Вениаминовата земя; защото на тебе принадлежи правото да я наследиш, и на тебе <правото> да я откупиш; купи я за себе си. Тогава познах, че това <предложение> бе Господно слово.

9 ف َاشتَرَيتُ الحَقلَ مِنْ حَنَمْئِيلَ، ابنُ عَمِّي، الَّذِي كانَ فِي عَناثُوثَ. وَدَفَعتُ ثَمَنَهُ سَبعَةَ عَشَرَ مِثْقالاً مِنَ الفِضَّةِ.

И купих нивата, която е в Анатот, от стриковия ми син Анамеил, и претеглих му парите, седемнадесет сикли сребро.

10 و َكَتَبتُ الثَّمَنَ فِي الصَّكِّ وَخَتَمتُهُ. وَوَقَّعَ شُهُودٌ عَلَى الصَّكِّ، وَدَفَعتُ لَهُ المالَ.

И като написах записа и ударих печат, повиках свидетели и претеглих среброто във везните.

11 ث ُمَّ أخَذتُ صَكَّ البَيعِ، الَّذِي يَشمَلُ النُّسخَةَ المَختُومَةَ وَالمُحتَوِيَةَ لِلشُّرُوطِ، وَكَذَلِكَ النُّسخَةُ غَيرُ المَختُومَةِ،

Тогава взех записа за покупката, както запечатания, <съдържащ> споразуменията и условията, така и отворения;

12 و َأعطَيتُها لِبارُوخَ بْنِ نِيرِيّا بْنِ مَحْسِيّا أمامَ حَنَمئِيلَ ابنِ عَمِّي، وَبِحُضُورِ الشُّهُودِ الَّذِينَ وَقَّعُوا عَلَى صَكِّ البَيعِ، وَكُلِّ اليَهُودِ الجالِسِينَ فِي ساحَةِ السِّجنِ.

и предадох записа за покупката на Варуха, син на Нирия, Маасиевия син, пред стриковия ми син Анамеил, и пред свидетелите, които подписаха записа за покупката, пред всичките юдеи, които седяха в двора на стражата.

13 و َأوْصَيْتُ بارُوخَ بِحُضُورِهِمْ فَقُلْتُ:

И заръчах на Варуха, пред тях, като казах:

14 « هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ القَدِيرُ، إلَهُ إسْرائِيلَ: ‹خُذْ صَكَّ الشِّراءِ هَذا، بِوَثِيقَتَيهِ المَختُومَةِ وَالمَفتُوحَةِ، وَضَعْهُ فِي وِعاءٍ مِنْ فُخّارٍ لِكَي يُحفَظا لِفَترَةٍ طَوِيلَةٍ.›

Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Вземи тия записи - тоя запечатан запис за покупката, и тоя отворен запис - и тури ги в пръстен съд, за да стоят за дълго време.

15 ل أنَّ هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ القَدِيرُ، إلَهُ إسْرائِيلَ: ‹سَتُشتَرَى البُيُوتُ وَالحُقُولُ وَالكُرُومُ بَعدُ فِي هَذِهِ الأرْضِ.›»

Защото така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Пак, ще се купуват в тая земя къщи, ниви и лозя.

16 و َصَلَّيتُ إلَى اللهِ بَعدَ أنْ أعطَيتُ صَكَّ الشِّراءِ لِبارُوخَ بْنِ نِيرِيّا، فَقُلْتُ:

А след като предадох записа за покупката на Варуха, Нириевия син, помолих се Господу, казвайки:

17 « أيُّها الرَّبُّ الإلَهُ. أنتَ قَدْ صَنَعتَ السَّماواتِ وَالأرْضَ بِقُوَّتِكَ العَظِيمَةِ وَيَمينُكَ المَمدُودَةِ. لا يَصْعُبُ عَلَيكَ أمْرٌ.

О Господи Иеова; ето, Ти си направил небето и земята с голямата Си сила и с простряната Си мишца; няма нищо мъчно за Тебе,

18 ت َصنَعُ الإحسانَ لإلُوفِ الأجْيالِ، لَكِنَّكَ تُجازِي الأحفادَ عَلَى إثمِ الآباءِ. أنتَ الإلَهُ العَظِيمُ الجَبّارُ، وَاسمُكَ يهوه القَدِيرُ.

Който показваш милост към хиляди <родове>, а въздаваш беззаконието на бащите в пазухата на чадата им подир тях; великият, могъщественият Бог, Господ на Силите е името Му,

19 ع َظيمٌ فِي المَشُورَةِ، وَجَبّارٌ فِي كُلِّ ما تَعمَلُ. أنتَ بِعَينَيكَ تُراقِبُ أعمالَ البَشَرِ لِكَي تُعطِي كُلَّ واحِدٍ بِحَسَبِ طُرُقِهِ وَأعمالِهِ.

велик в намерения и силен в дела, Чиито очи са отворени над всичките пътища на човешките чада, за да въздадеш всекиму според пътищата му и според плода на делата му;

20 أ نتَ مَنْ عَمِلَ الآياتِ وَالعَجائِبَ فِي أرْضِ مِصرَ الَّتِي لَمْ يَأتِ مِثلُها حَتَّى يَومِنا هَذا، لا فِي إسْرائِيلَ وَلا فِي أيِّ شَعبٍ آخَرَ. صَنَعْتَ لِنَفسِكَ اسْماً يُهابُ إلَى هَذا اليَومِ.

Ти, който си извършил знамения и чудеса в Египетската земя, <известни> дори до днес и в Израиля и между <другите> човеци, и си придоби име, каквото е днес;

21 أ خرَجتَ شَعبَكَ إسْرائِيلَ مِنْ أرْضِ مِصرَ بِآياتٍ وَعَجائِبَ، بِيَدٍ قَوِيَّةٍ، وَذِراعٍ مَمدُودَةٍ، وَمَهابَةٍ عَظِيمَةٍ.

и си извел людете Си Израиля из Египетската земя със знамения и чудеса, с мощна ръка, с издигната мишца и с голям ужас;

22 « وَأعطَيتَهُمْ هَذِهِ الأرْضَ الَّتِي أقسَمتَ بِأنَّكَ سَتُعطِيها لآبائِهِمْ، أرْضاً تَفيضُ لَبناً وَعَسَلاً.

и си им дал тая земя, за която си се заклел на бащите им да я дадеш на тях, земя, гдето тече мляко и мед;

23 و َأتَوْا وَامتَلَكُوها. لَكِنَّهُمْ لَمْ يُطِيعُوكَ، وَلا تَبِعُوا شَرِيعَتَكَ. وَلَمْ يَعمَلُوا بِكُلِّ ما أوصَيتَهُمْ. فَجَلَبتَ عَلَيهِمْ كُلَّ هَذِهِ المُعاناةِ.

и те влязоха и я завладяха; но понеже не послушаха гласа Ти, нито ходиха по закона Ти, и не направиха ни едно нещо от всичко що си им заповядал да правят, затова си докарал върху тях всичкото това зло.

24 « وَضَعَ البابِلِيُّونَ حَواجِزَ تُرابِيَّةً لحِصارِ المَدِينَةِ وَالاستيلاءِ عَلَيها. وَاستَسلَمَتِ المَدِينَةُ لِيَدِ البابِلِيِّينَ الَّذِينَ يُحارِبُونَها، بِسَبَبِ الحَربِ وَالمَجاعَةِ وَالأمراضِ. ما تَكَلَّمْتَ عَنْهُ قَدْ حَدَثَ، وَها أنتَ تَراهُ.

Ето могилите! <Неприятелите> стигнаха до града, за да го завладеят; и градът е предаден в ръката на халдейците, които воюват против него, поради ножа, и глада, и мора и това, което си говорил, стана; ето, Ти виждаш!

25 « وَأنتَ، أيُّها الرَّبُّ الإلَهُ ، قُلتَ لِي: ‹اشتَرِ الحَقلَ لِنَفسِكَ بِفِضَّةٍ أمامَ شُهُودٍ.› وَمَعَ هَذا، سَتُسَلَّمُ المَدِينَةُ لِيَدِ البابِلِيِّينَ.»

А въпреки това, Господи Боже, Ти ми рече: Купи си нивата с пари, и повикай свидетели; при все че градът е предаден в ръката на халдейците.

26 و َجاءَتْ كَلِمَةُ اللهِ إلَى إرْمِيا:

Тогава дойде Господното слово към Еремия и рече:

27 « أنا اللهُ ، إلَهُ كُلِّ شَيءٍ حَيٍّ. هَلْ هُناكَ شَيءٌ يَصعُبُ عَلَيَّ؟

Ето, Аз съм Господ, Бог на всяка твар; има ли нещо мъчно за Мене?

28 ل ِذَلِكَ هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ: ‹سَأُسَلِّمُ هَذِهِ المَدِينَةَ لِيَدِ البابِلِيِّينَ وَلِيَدِ نَبُوخَذْناصَّرَ مَلِكِ بابِلَ لِيَفتَحَها.

Затова така казва Господ: Ето, ще предам тоя град в ръката на халдейците, и в ръката на вавилонския цар Навуходоносора, и той ще го превземе.

29 س َيَأتِي البابِلِيُّونَ الَّذِينَ يُحارِبُونَ هَذِهِ المَدِينَةَ، وَيَحرِقُونَ هَذِهِ المَدِينَةَ بِالنّارِ. سَيَحرِقُونَها وَيَحرِقُونَ البُيُوتَ الَّتِي بَخَّرَ النّاسُ عَلَى سُطُوحِها لِلبَعلِ، وَقَدَّمُوا تَقدِماتٍ سائِلَةً لآلِهَةٍ أُخْرَى، مِمّا أدَّى إلَى غَضَبِي.

И халдейците, които воюват против тоя град, ще дойдат и, като запалят тоя град, ще го изгорят, заедно с къщите, върху чиито покриви кадяха на Ваала и правеха възлияния на други богове, та Ме разгневяваха.

30 س َأفعَلُ هَذا لأنَّ بَني إسْرائِيلَ وَيَهُوذا كانوا يَصنَعَونَ الشَّرَّ أمامِي مُنذُ صِباهُمْ. وَلأنَّ بَني إسْرائِيلَ كانُوا يُغِيظُونَنِي بِما يَعمَلُونَهُ،› يَقُولُ اللهُ.

Защото израилтяните и юдейците са извършвали само това, което бе зло пред Мене, от младостта си; защото израилтяните не струваха друго, освен да Ме разгневяват с делата на ръцете си, казва Господ.

31 ‹ لأنِّي غَضِبتُ جِدّاً عَلَى هَذِهِ المَدِينَةِ، مُنذُ يَومِ بِنائِها إلَى هَذا اليَومِ، حَتَّى إنَّنِي سأُزيلُها مِنْ أمامِي

Защото от деня, когато съградиха тоя град дори до днес, той е раздразнял гнева Ми и яростта Ми, та да го отхвърля от лицето Си,

32 ب ِسَبَبِ الشَّرِّ الَّذِي عَمِلَهُ بَنو إسْرائِيلَ وَبَنُو يَهُوذا لِيُثِيرُوا غَضَبِي – هُمْ وَمُلُوكُهُمْ وَرُؤَساؤُهُمْ وَأنبِياؤُهُمْ وَرِجالُ يَهُوذا وَسُكّانُ القُدْسِ.

поради всичкото зло, което израилтяните и юдейците извършиха та Ме раздразняха, те, царете им, първенците им, свещениците им, пророците им, Юдовите мъже и ерусалимските жители.

33 « أدارُوا ظُهُورَهُمْ لِي لا وُجُوهَهُمْ. وَمَعَ أنَّنِي عَلَّمتُهُمْ يَوماً بَعدَ يَومٍ، فَلَمْ يَستَمِعُوا إلَيَّ وَلَمْ يَقبَلُوا تَعلِيمِي.

Те обърнаха гръб към Мене, а не лице; и при все, че Аз ги учех, като ставах рано и ги поучавах, пак те не послушаха и не приеха поука;

34 و َضَعُوا أصنامَهُمُ الكَريهَةَ فِي البَيتِ الَّذِي يَحمِلُ اسْمِي، فَنَجَّسُوهُ.

но поставиха мерзостите си в дома, който се нарича с Моето име, та го оскверниха;

35 ب َنُوا مُرتَفَعاتٍ لِلبَعلِ فِي وادِي ابنِ هِنُّومَ، لِيُقَدِّمُوا أبناءَهُمْ وَبَناتِهُمْ قَرابِينَ لِلإلَهِ مُولَكَ. وَأنا لَمْ آمُرْهُمْ بِهَذا، وَلا فَكَّرتُ بِهِ. وَبِعَمَلِهِمْ هَذا، جَعَلُوا يَهُوذا يُخطِئُ.

и съградиха високите места на Ваала, които са в долината на Еномовия син, за да превеждат синовете си и дъщерите си през <огъня> на Молоха, - нещо, което не съм им заповядал, нито е идвало на сърцето Ми <мисълта>, че ще сторят тая мерзост та да направят Юда да съгрешава.

36 « وَلِذَلِكَ هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ ، إلَهُ إسْرائِيلَ، لِهَذِهِ المَدِينَةِ، الَّتِي تَقُولُونَ عَنها بِأنَّها أُسلِمَتْ لِيَدِ مَلِكِ بابِلَ بِالحَربِ وَالمَجاعَةِ وَالوَباءِ:

Сега, прочее, така казва Господ, Израилевият Бог, за тоя град, за който вие казвате: Ще се предаде в ръката на вавилонския цар с нож, с глад и с мор:

37 « سَأجمَعُهُمْ مِنَ الأراضِي الَّتِي طَرَدتُهُمْ إلَيها بِغَضَبِي وَسَخَطِي وَغَيظِيَ الشَّدِيدِ. سَأُرجِعُهُمْ إلَى هَذا المَكانِ، وَسَأُسكِنُهُمْ بِأمانٍ.

Ето, ще ги събера от всички страни гдето бях ги изпъдил в гнева Си, в яростта Си и в голямото Си негодувание; и, като ги върна в това място, ще ги населя в безопасност;

38 س َيَكُونُونَ شَعبِي، وَأنا سَأكُونُ إلَهَهُمْ.

и те ще Ми бъдат люде, и Аз ще им бъда Бог;

39 و َسَأُعطِيهُمْ قَلباً واحِداً وَطَرِيقاً واحِداً لِكَي يَخافُونِي دائِماً لأجلِ خَيرِهِمْ وَخَيْرِ نَسلِهِمْ.

и ще им дам едно сърце <да ходят в> един път, за да се боят <от Мене> винаги, за тяхно добро и <за доброто> на чадата им подир тях;

40 « قَطَعْتُ عَهداً أبَدِيّاً مَعَهُمْ لَنْ أحِيدَ عَنهُ أبَداً: أنْ أعمَلَ خَيراً لَهُمْ وَبِأنْ أضَعَ فِي قُلُوبِهِمْ مَهابَتِي، حَتَّى لا يَحِيدُوا عَنِّي.

и ще направя с тях вечен завет, че няма да се отвърна от да ги диря, за да им правя добро; и ще туря в сърцата им страх от Мене, за да не отстъпят от Мене;

41 س َأفْرَحُ بِالإحسانِ إلَيهِمْ. وَسَأغرِسُهُمْ فِي هَذِهِ الارْضِ بِأمانَةٍ، بِكُلِّ قَلبِي وَكُلِّ نَفسِي.»

дори ще се радвам над тях да им правя добро, и ще ги насадя с вярност в тая земя, с цялото Си сърце и с цялата Си душа.

42 ل أنَّ هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ: «كَما جَلَبتُ هَذِهِ المُعاناةَ العَظِيمَةَ عَلَى هَذا الشَّعبِ، هَكَذا سَأجلِبُ عَلَيهِمِ الخَيرَ الَّذِي وَعَدتُهُمْ بِهِ.

Защото така казва Господ: Както докарах върху тия люде всичкото това голямо зло, така ще докарам върху тях и всичкото добро, което им съм обещал.

43 ح ِينَئِذٍ، سَتُشتَرَى الحُقُولُ فِي هَذِهِ الأرْضِ الَّتِي تَقُولُونَ إنَّها خَرِبَةٌ وَلا يَسكُنُها إنسانٌ أوْ حَيوانٌ، وَقَدْ أُسلِمَتْ لِيَدِ البابِلِيِّينَ.

Ще се купуват ниви в тая земя, за която казвате: Пуста е без човек или животно; предадена е в ръката на халдейците.

44 س َيَشتَرُونَ الحُقُولَ بِفِضَّةٍ، وَسَيَكتُبُونَ صُكُوكاً يَختِمُونَها وَيُشهِدُونَ آخَرِينَ عَلَيها فِي أرْضِ بَنْيامِيْنَ وَالمَناطِقِ المُحِيطَةِ بِالقُدْسِ وَفِي مُدُنِ يَهُوذا وَمُدُنِ المَناطِقِ الجَبَلِيَّةِ وَفِي مُدُنِ التِّلالِ الغَربِيَّةِ وَفِي مُدُنِ النَّقَبِ. سَيَحدُثُ ذَلِكَ لأنِّي سَأُرجِعُ ما أُخِذَ مِنهُمْ.» يَقُولُ اللهُ.

Ще купуват ниви с пари, и като подписват записи и ги запечатват ще повикват свидетели във Вениаминовата земя и в ерусалимските околности, в Юдовите градове и в планинските градове, в полските градове и в южните градове; защото ще ги върна от пленението им, казва Господ.