1 أ مّا أنتَ يا بُنَيَّ، فَتَقَوَّى بِالنِّعمَةِ الَّتِي لَنا فِي المَسِيحِ يَسُوعَ.

Ти, прочее, чадо мое, заяквай в благодатта, която е в Христа Исуса.

2 أ مّا التَّعالِيمَ الَّتِي سَمِعْتَها مِنِّي بِحُضُورِ شُهُودٍ كَثِيرِينَ، فَأودِعها لِآخَرِينَ جَدِيرِينَ بِالثِّقَةِ، قادِرِينَ عَلَى تَعلِيمِ آخَرِينَ أيضاً.

И каквото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни човеци, които да са способни и други да научат.

3 و َاشتَرِكْ مَعِي كَجُندِيٍّ صالِحٍ مِنْ جُنُودِ المَسِيحِ فِي احتِمالِ المَشَقّاتِ.

Съучаствувай в страданията като добър войник Исус Христов.

4 ف َما مِنْ أحَدٍ يَنخَرِطُ فِي الجُندِيَّةِ يُوَرِّطُ نَفسَهُ بِأُمُورِ الحَياةِ المَدَنِيَّةِ، لِأنَّهُ يُحاوِلُ أنْ يَرضِيَ قائِدَهُ.

Никой, служещ като войник, не се вплита в житейски работи, за да угоди на този, който го е записал за войник.

5 و َإذا اشتَرَكَ أحَدٌ فِي مُسابَقَةٍ رِياضِيَّةٍ فَإنَّهُ لا يَفُوزُ بِالجائِزَةِ إلّا إذا نافَسَ وَفْقَ القَوانِيْنِ.

И ако се подвизава някой в игрите, не се увенчава, ако не се е подвизавал законно.

6 و َيَنبَغي أنْ يَكُونَ الفَلّاحُ المُجِدُّ أوَّلَ مَنْ يَحصُلُ عَلَى نَصِيبٍ مِنَ الحَصادِ.

<Само> трудещият се земеделец трябва пръв да вкуси от плодовете.

7 ف َكِّرْ بِما أقُولُهُ، وَسَيُعطِيكَ الرَّبُّ القُدرَةَ عَلَى فَهمِ هَذِهِ الأُمُورِ كُلِّها.

Размишлявай върху това, което <ти> казвам; и Господ ще ти даде да разбереш всичко.

8 ت َذَكَّرْ دائِماً يَسُوعَ المَسِيحَ الَّذِي قامَ مِنَ المَوتِ، وَالَّذِي هُوَ مِنْ نَسلِ داوُدَ. فَهَذا هُوَ جَوهَرُ البِشارَةِ الَّتِي أُبَشِّرُ بِها.

Помни Исуса Христа, от Давидовото потомство, Който възкръсна от мъртвите според моето благовестие;

9 و َهِيَ البِشارَةُ الَّتِي أُعانِي مِنْ أجلِها إلَى دَرَجَةِ أنْ أُقَيَّدَ بِالسَّلاسِلِ، لَكِنَّ رِسالَةَ اللهِ لا تُقَيَّدُ.

за което страдам до окови, като злодеец. Но Божието слово не се връзва.

10 ل ِذَلِكَ فَإنِّي أحتَمِلُ كُلَّ شَيءٍ مِنْ أجلِ الَّذِينَ اختارَهُمُ اللهُ. فَقَدِ اختارَهُمْ لِيَحصُلُوا هُمْ أيضاً عَلَى الخَلاصِ الَّذِي لَنا فِي المَسِيحِ يَسُوعَ، مَعَ مَجدٍ أبَدِيٍّ.

Затова аз всичко издържам заради избраните, за да получат и те спасението, което е в Христа Исуса, заедно с вечна слава.

11 و َهَذا قَولٌ جَدِيرٌ بِالثِّقَةِ: إنْ كُنّا قَدْ مُتْنا مَعَهُ، فَسَنَحيا أيضاً مَعَهُ.

Вярно е това слово; "Защото ако сме умрели с Него, то ще и да живеем с Него;

12 و َإنْ كُنّا نَصبِرُ، فَسَنَملُكُ أيضاً مَعَهُ. إنْ أنكَرْناهُ، فَإنَّهُ سَيُنكِرُنا.

Ако устоим, то ще и да царуваме с Него; ако се отричаме от Него, и той ще се отрече от нас;

13 و َإنْ كُنّا غَيرَ أُمَناءٍ، فَسَيَبقَى أمِيناً لِأنَّهُ لَنْ يَستَطِيعَ أنْ يُنكِرَ نَفسَهُ. الخادِمُ المَقبُولُ مِنَ الله

ако сме неверни, Той верен остава; защото не може да се отрече от Себе Си".

14 ذ َكِّرِ المُؤمِنِينَ عَلَى الدَّوامِ بِهَذِهِ الأُمُورِ. وَحَذِّرْهُمْ أمامَ اللهِ أنْ لا يَدخُلُوا فِي مُجادَلاتٍ كَلامِيَّةٍ. فَمِثلُ هَذا لا نَفْعَ مِنهُ، بَلْ إنَّهُ يَهدِمُ السّامِعِينَ.

Това им напомнювай и заръчвай им пред Господа да не влизат в препирни за дребнавости, което никак не ползува, а е за развращаване на слушателите.

15 ا جتَهِدْ أنْ تُقَدِّمَ نَفسَكَ للهِ، فَتَنالَ رِضاهُ كَخادِمٍ لا يُخزِيهِ شَيءٌ، يُفَسِّرُ كَلِمَةَ الحَقِّ عَلَى نَحوٍ صَحِيحٍ.

Старай се да се представиш одобрен пред Бога работник, който няма от що да се срамува, като излагаш право словото на истината.

16 أ مّا الأحادِيثُ الفارِغَةُ الدُّنيَوِيَّةُ فَتَجَنَّبْها، لِأنَّها لا تَعمَلُ إلّا عَلَى إبعادِ النّاسِ أكثَرَ عَنِ اللهِ.

А отдалечавай се от скверните празнословия, защото те ще отиват още по-далеч в нечестие,

17 و َتَعالِيمُ الَّذِينَ يُرَوِّجُونَ لِهَذِهِ الأحادِيثِ تَنتَشِرُ كَالسَّرَطانِ. وَمِنْ بَينِ هَؤُلاءِ هِيمِيْنايَسُ وَفِيلِيتُسُ.

и учението на <такива> ще разяжда като живеница; от които са Именей и Филет,

18 ف َهَذانِ انحَرَفا عَنِ الحَقِّ. يَقُولانِ إنَّ قِيامَةَ كُلِّ النّاسِ مِنَ المَوتِ قَدْ حَصَلَتْ بِالفِعلِ، وَقَدْ أفسَدا بِكَلامِهِما هَذا إيمانَ بَعضَهُمْ.

които се отстраниха от истината, като казват, че възкресението е вече станало, та събарят вярата на някои.

19 غ َيْرَ أنَّ الأساسَ المَتِيْنَ الَّذِي وَضَعَهُ اللهُ راسِخٌ، وَهُوَ يَحمِلُ دائِماً هَذا النَّقشَ: « الرَّبُّ يَعرِفُ الَّذِينَ يَنتَمُونَ إلَيهِ.» وَكَذَلِكَ «لِيَبتَعِدْ عَنِ الإثمِ كُلُّ مَنْ يَنتَمِي إلَى الرَّبِّ.»

Но твърдата основа, <положена> от Бога, стои, имайки тоя печат: Господ познава Своите Си, и: Всеки, който изповяда Господното име, да отстъпи от неправдата.

20 ل ا يَحتَوِي البَيتُ الكَبِيرُ عَلَى أوانٍ ذَهَبِيَّةٍ وَفِضِّيَّةٍ فَقَطْ، بَلْ عَلَى أوانٍ خَشَبِيَّةٍ وَخَزَفِيَّةٍ أيضاً. بَعضُها لِلِاستِخدامِ الكَرِيمِ، وَبَعضُها لِلِاستِخدامِ الحَقِيرِ.

А в един голям дом съдовете не са само златни и сребърни, но и дървени и пръстни; и едни са за почтена <употреба>, а други за непочтена.

21 ف َإذا طَهَّرَ إنسانٌ نَفسَهُ مِنْ هَذِهِ الشَّوائِبِ، يَكُونُ إناءً لِلِاستِخدامِ الكَرِيمِ، وَيَكُونُ مُكَرَّساً وَمُفِيداً لِلسَّيِّدِ، جاهِزاً عَلَى الدَّوامِ لِأيِّ عَمَلٍ صالِحٍ.

Прочее, ако някой очисти себе си от тия <заблуждения>, той ще бъде съд за почтена <употреба>, осветен, полезен на стопанина, приготвен за всяко добро дело.

22 أ مّا الشَّهَواتُ الَّتِي تَستَهوِي الشَّبابَ فَاهرُبْ مِنها، وَاسعَ إلَى حَياةِ الاستِقامَةِ، وَالإيمانِ، وَالمَحَبَّةِ، وَالسَّلامِ، مُنضَمّاً بِهَذا إلَى كُلِّ الَّذِينَ يَدعُونَ الرَّبَّ بِقَلبٍ نَظِيفٍ.

Но отбягвай младежките страсти; и заедно с тия, които призовават Господа от чисто сърце, следвай правдата, вярата, любовта, мира.

23 و َابْتَعِدْ دائِماً عَنِ المُجادَلاتِ السَّخِيفَةِ الغَبِيَّةِ، لِأنَّكَ تَعرِفُ أنَّها تُوَلِّدُ المُشاجَراتِ.

А отричай се от глупавите и просташките разисквания, като знаеш, че пораждат крамоли.

24 ف َلا يَنبَغي لِخادِمُ الرَّبِّ أنْ يَتَشاجَرَ، بَلْ يَنبَغي أنْ يَكُونَ لَطِيفاً مَعَ جَمِيعِ النّاسِ، وَبارِعاً فِي التَّعلِيمِ، وَصَبُوراً.

А Господният слуга не бива да е крамолник, но трябва да бъде кротък към всичките, способен да поучава, търпелив;

25 ك َما يَنبَغي أنْ يُرشِدَ مُعارِضِيهِ بِلُطفٍ، آمِلاً أنْ يُتَوِّبَ اللهُ قُلُوبَهُمْ، وَيُعطِيَهُمْ مَعرِفَةَ الحَقِّ.

с кротост да увещава противниците, та дано би им дал Бог покаяние, за да познаят истината

26 ف َلَعَلَّ اللهَ يُعِيدُهُمْ إلَى صَوابِهِمْ، فَيَهرُبُونَ مِنْ فَخِّ إبلِيسَ الَّذِي أخضَعَهُمْ لإرادَتِهِ.

и да изтрезнеят, <като се избавят> от примката на дявола, (от когото са уловени живи), за <да вършат Божията> воля.