1 و َعادَ يَهُوشافاطُ مَلكُ يَهُوذا بِسَلامٍ إلَى بَيتهِ فِي القُدسِ.

А като се връщаше Юдовият цар Иосафат с мир у дома си в Ерусалим,

2 ف َخَرَجَ الرّائِي ياهُو بْنُ حَنانِي للِقائِه. وَقالَ ياهُو لِلمَلِكِ يَهُوشافاطَ: «لِماذا خَرَجْتَ لتُساعدَ أشراراً؟ وَلِماذا أحبَبتَ هَؤُلاءِ الَّذِينَ يُبغضُونَ اللهَ ؟ اللهُ غاضبٌ عَلَيكَ مِنْ أجلِ هَذا.

гледачът Ииуй, Ананиевият син, излезе да го посрещне, и рече на цар Иосафата: На нечестивия ли помагаш, и тия ли, които мразят Господа, обичаш? Затова, гняв от Господа има върху тебе.

3 ل َكِنَّكَ فَعَلْتَ فِي حَياتِكَ بَعضَ الأُمُورِ الصّالِحَةِ، إذْ أزَلْتَ أعمِدَةَ عَشْتَرُوتَ منْ هَذا البَلَدِ، وَصَمَّمَتَ في قَلبكَ أنْ تَتَّبِعَ اللهَ.» يَهُوشافاطُ يَختارُ قُضاة

Все пак, обаче, намериха се в тебе добри неща, защото ти отмахна ашерите от земята, и утвърди сърцето си да търсиш Бога.

4 و َأقامَ يَهُوشافاطُ فِي القُدسِ. ثُمَّ خَرَجَ ثانِيَّةً لِكَي يَكُونَ مَعَ الشَّعبِ مِنْ بِئْرِ السَّبعِ إلَى مِنطَقَةِ أفْرايِمَ الجَبَلِيَّةِ. وَأرْجَعَ يَهُوشافاطُ هَؤُلاءِ النّاسَ إلَى اللهِ الَّذِي تَبِعَهُ آباؤهُمْ.

И като се засели Иосафат в Ерусалим, сетне излезе пак между людете от Вирсавее до Ефремовата хълмиста земя, та ги обърна към Господа Бога на бащите им.

5 و َعَيَّنَ يَهُوشافاطُ قُضاةً فِي الأرْضِ، وَفِي كُلِّ المُدُنِ الحَصِينةِ بِيَهُوذا.

И по всичките укрепени градове на Юда постави съдии в земята, град по град.

6 و َقالَ يَهُوشافاطُ لهَؤُلاء القُضاةِ: «دَقِّقُوا فِي كُلِّ ما تَفعَلُونَ، لِأنَّكُمْ لا تَقْضُونَ لِلنّاسِ، بَلْ للهِ. وَسَيُعينُكُمُ اللهُ فِي أحكامِكُمْ.

И рече на съдиите: Внимавайте какво правите; защото не съдите за човека, но за Господа, Който е с вас в съдопроизнасянето.

7 ع َلَى كُلِّ واحِدٍ مِنْكُمْ أنْ يَخافَ اللهَ. فَدَقِّقُوا فِي ما تَفعَلُونَ لأنَّ إلَهَنا لا يَظلِمُ، وَلا يُمَيِّزُ كَبيراً عَنْ صَغِيرٍ، وَلا يَرتَشِي ليُغَيِّرَ أحكامَهُ.»

Затова нека бъде върху вас страх от Господа; внимавайте в делата си; защото у Господа нашия Бог няма неправда, нито лицеприятие, нито дароприятие.

8 و َفِي القُدسِ عَيَّنَ يَهُوَشافاطُ بَعضَ الَّلاوِيِّينَ وَالكَهَنَةِ وَرُؤَساءِ عائلاتِ إسْرائِيلَ قُضاةً. وَكانَ عَلَيهِمْ أنْ يَحتَكمُوا إلَى شَرِيعَةِ اللهِ لتَسوِيَةِ مَشاكِلِ أهلِ القُدسِ.

Тогава, като се върнаха в Ерусалим, Иосафат постави и в Ерусалим някои от левитите и свещениците и от началниците на Израилевите бащини <домове>, за Господния съд и за спорове.

9 و َأمَرَهُمْ يَهُوشافاطُ فَقالَ: «يَنبَغِي أنْ تَخدِمُوا بِأمانَةٍ مِنْ كُلِّ قُلُوبكُمْ وَتَخافُوا اللهَ.

И заръча им като им рече: Така да постъпвате със страх от Господа, вярно и със съвършено сърце.

10 س َتَأتِيكُمْ قَضايا تَتَعَلَّقُ بِالقَتلِ أوْ قانُونٍ مِنَ القَوانِينِ أوْ وَصِيَّةٌ أوْ فَريضَةٌ أوْ أيَّةُ قَضِيَّةٍ مِنْ إخْوَتِكُمُ السّاكِنينَ فِي المُدُنِ. فَفي كُلّ هَذِهِ القَضايا، يَنبَغِي أنْ تُحَذِّرُوا النّاسَ مِنْ أنْ يُخطئُوا إلَى اللهِ. فَإنْ لَمْ تَخدِمُوا بأمانَةٍ، سَتَجعَلُونَ غَضَبَ اللهِ يَنزِلُ عَلَيكُمْ وَعَلَى إخْوَتِكُمْ. افعَلُوا ما أمَرْتُكُمْ بِهِ، فَلا تُلامُونَ.

И ако дойде при вас от братята ви, които живеят в градовете си, какъвто и да бил спор, между кръв и кръв, между закон и заповед, между повеления и узаконения, увещавайте ги да не стават виновни пред Господа, да не би да дойде гняв върху вас и върху братята ви. Така постъпвайте и няма да станете виновни.

11 « وَها هُوَ أمَرْيا رَئِيسُ الكَهَنَةِ سَيَكُونُ مُشرِفاً عَلَيكُمْ في كُلّ أُمُورِ اللهِ. أمّا زَبَدْيا بْنُ يَشْمَعِيئِيلَ رَئِيسُ عائلاتِ يَهُوذا فَسَيَكُونُ مُشرِفاً عَلَيكُمْ فِي كُلِّ أُمُور المَلِكِ. وَسَيَخدِمُ الَّلاويُّونَ كَكَتَبَةٍ عِندَكُمْ. فَتَحَمَّسُوا وَتَشَجَّعُوا في كُلِّ ما تَفعَلُونَ. وَلْيَكُنِ اللهُ مَعَ كُلِّ الَّذِينَ يَفعَلُونَ الصَّوابَ.»

И, ето, първосвещеникът Амария ще бъде над вас във всяко Господно дело; и началникът на Юдовия дом, Зевадия, Исмаиловият син, ще бъде във всяко царско дело; а левитите ще бъдат надзиратели пред вас. Действувайте мъжествено; и Господ ще бъде с добрия.