1 К огда Иосафат, царь Иудеи, благополучно вернулся в свой дворец в Иерусалиме,

А като се връщаше Юдовият цар Иосафат с мир у дома си в Ерусалим,

2 п ровидец Ииуй, сын Ханани, вышел ему навстречу и сказал царю: – Разве следовало тебе помогать нечестивцу и любить тех, кто ненавидит Господа? За это на тебе Господень гнев.

гледачът Ииуй, Ананиевият син, излезе да го посрещне, и рече на цар Иосафата: На нечестивия ли помагаш, и тия ли, които мразят Господа, обичаш? Затова, гняв от Господа има върху тебе.

3 Е сть, однако, в тебе и доброе, потому что ты очистил землю от столбов Ашеры и отдал сердце тому, чтобы искать Бога. Иосафат обновляет судебный порядок

Все пак, обаче, намериха се в тебе добри неща, защото ти отмахна ашерите от земята, и утвърди сърцето си да търсиш Бога.

4 И осафат жил в Иерусалиме. Он опять начал путешествовать среди народа от Вирсавии до нагорий Ефрема и обращать их к Господу, Богу их отцов.

И като се засели Иосафат в Ерусалим, сетне излезе пак между людете от Вирсавее до Ефремовата хълмиста земя, та ги обърна към Господа Бога на бащите им.

5 О н назначил судей в стране, в каждом из укрепленных городов Иудеи.

И по всичките укрепени градове на Юда постави съдии в земята, град по град.

6 О н сказал им: – Внимательно смотрите за тем, что вы делаете, потому что вы судите не от имени людей, но от имени Господа, Который будет с вами всякий раз, как вы выносите приговор.

И рече на съдиите: Внимавайте какво правите; защото не съдите за човека, но за Господа, Който е с вас в съдопроизнасянето.

7 И так, пусть будет у вас страх перед Господом. Судите осмотрительно, потому что у Господа, нашего Бога, нет ни несправедливости, ни пристрастия, ни подкупа.

Затова нека бъде върху вас страх от Господа; внимавайте в делата си; защото у Господа нашия Бог няма неправда, нито лицеприятие, нито дароприятие.

8 И в Иерусалиме Иосафат тоже назначил некоторых из левитов, священников и глав израильских семейств творить Господень суд. Возвратившись в Иерусалим,

Тогава, като се върнаха в Ерусалим, Иосафат постави и в Ерусалим някои от левитите и свещениците и от началниците на Израилевите бащини <домове>, за Господния съд и за спорове.

9 о н повелел им: – Вы должны служить верно и от всего сердца, в страхе перед Господом.

И заръча им като им рече: Така да постъпвате със страх от Господа, вярно и със съвършено сърце.

10 В о всяком деле, какое поступит к вам от ваших соплеменников, живущих в своих городах, – будь то кровопролитие или вопросы Закона, повелений, установлений и правил, – вы должны предостерегать их не грешить против Господа, иначе Его гнев падет на вас и на ваших сородичей. Поступайте так, и вы не согрешите.

И ако дойде при вас от братята ви, които живеят в градовете си, какъвто и да бил спор, между кръв и кръв, между закон и заповед, между повеления и узаконения, увещавайте ги да не стават виновни пред Господа, да не би да дойде гняв върху вас и върху братята ви. Така постъпвайте и няма да станете виновни.

11 П ервосвященник Амария будет у вас главным во всяком деле, которое касается Господа, Зевадия, сын Исмаила, правитель дома Иуды, будет у вас главным во всяком деле, которое касается царя, а левиты будут у вас сановниками. Действуйте смело, и пусть будет Господь с теми, кто творит добро.

И, ето, първосвещеникът Амария ще бъде над вас във всяко Господно дело; и началникът на Юдовия дом, Зевадия, Исмаиловият син, ще бъде във всяко царско дело; а левитите ще бъдат надзиратели пред вас. Действувайте мъжествено; и Господ ще бъде с добрия.