1 Г осподь сказал Моисею:
И Господ говори на Моисея, казвайки:
2 – Сделай две трубы из кованого серебра, чтобы созывать народ и снимать лагерь.
Направи си две сребърни тръби; изковани да ги направиш; и да ти служат за свикване на обществото и за дигане на становете.
3 К огда будут трубить обе, пусть народ собирается перед тобой у входа в шатер собрания.
Когато засвирят с тях, нека се събере цялото общество с тебе до входа на шатъра за срещане.
4 К огда будет трубить одна, пусть к тебе собираются вожди – главы кланов Израиля.
Ако засвирят само с едната <тръба>, тогава да се събират при тебе първенците, Израилевите хилядници.
5 К огда затрубят тревогу, пусть роды, которые стоят лагерем на востоке, трогаются в путь.
А когато засвирите тревога, тогава да се дигат становете, които са разположени към изток;
6 К огда тревогу затрубят во второй раз, пусть трогаются в путь роды чьи станы на юге. Тревога будет сигналом того, что надо трогаться в путь.
и когато засвирите тревога втори път, тогава да се дигат становете, които са разположени към юг. Да свирят тревога, за да се дигат.
7 С обирая собрание, трубите в трубы, но не тревогу.
А когато има да се събере събранието, да свирите, обаче, без да засвирите тревога.
8 В трубы будут трубить священники, сыновья Аарона. Это установление для вас и грядущих поколений будет вечным.
И тръбачите да бъдат свещениците, Аароновите синове; това ще ви бъде вечен закон в поколенията ви.
9 К огда в своей земле вы пойдете биться с врагом, который теснит вас, трубите в трубы тревогу. Тогда Господь, ваш Бог, вспомнит вас и избавит от врагов.
И когато излезете на война в земята си против неприятеля, който би ви притеснил, тогава да засвирите тревога; и ще бъдете спомнени пред Господа вашия Бог, и ще бъдете избавени от неприятелите си.
10 И во времена веселья, и в праздники Новолуния трубите в трубы над вашими всесожжениями и жертвами примирения – это будет напоминанием о вас перед вашим Богом: Я – Господь, ваш Бог. Израильтяне покидают Синай
И на увеселителните си дни, и на празниците си, и на новолунията си да свирите с тръбите над всеизгарянията си и над примирителните си жертви; и това ще ви бъде за спомен пред вашия Бог. Аз съм Иеова вашият Бог.
11 В двадцатый день второго месяца второго года облако поднялось от скинии свидетельства.
Във втората година, на двадесетия ден от втория месец, облакът се издигна от скинията <за плочите> на свидетелството.
12 И зраильтяне тронулись в путь из Синайской пустыни и шли, передвигаясь от одного места к другому, пока облако не остановилось в пустыне Паран.
И израилтяните се дигнаха от Синайската пустиня според <реда на> пътуването си; и облакът застана във Фаранската пустиня.
13 О ни в первый раз тронулись в путь по Господнему повелению через Моисея.
Дигнаха се първи път, според както Господ заповяда чрез Моисея.
14 П ервыми под своим знаменем двинулись войска лагеря Иуды. Над ними стоял Нахшон, сын Аминадава.
Първо се дигна знамето на стана на юдейците според устроените им множества; и над множеството му беше Наасон Аминадавовият син.
15 Н афанаил, сын Цуара, стоял над войском рода Иссахара,
Над множеството на племето на исахарците беше Натанаил Суаровият син.
16 а Елиав, сын Хелона, − над войском рода Завулона.
А над множеството на племето на завулонците беше Елиав Хелоновият син.
17 С кинию сняли, и в путь тронулись гершониты и мерариты, которые носили ее.
Тогава, като се сне скинията, дигнаха се гирсонците и мерарийците, които носеха скинията.
18 С ледующими двинулись под своим знаменем войска лагеря Рувима. Над ними стоял Елицур, сын Шедеура.
После се дигна знамето на Рувимовия стан, според устроените им множества; и над множеството му беше Елисур Седиуровият син.
19 Ш елумиил, сын Цуришаддая, стоял над войском рода Симеона,
Над множеството на племето на симеонците беше Селумиил Сурисадаевият син.
20 а Элиасаф, сын Дегуила, − над войском рода Гада.
А над множеството на племето на гадците беше Елиасаф Деуиловият син.
21 З атем, неся священную утварь, в путь тронулись каафиты. Скинию нужно было ставить до их прихода на новое место.
Тогава се дигнаха Каатовците, които носеха светилището, до пристигането на които скинията се поставяше.
22 С ледующими двинулись под своим знаменем войска лагеря Ефрема. Над ними стоял Элишама, сын Аммиуда.
После се дигна знамето на стана на ефремците според устроените им множества; и над множеството му беше Елисама Амиудовият син.
23 Г амалиил, сын Педацура, стоял над войском рода Манассии,
Над множеството на племето на манасийците беше Гамалиил Федасуровият син.
24 а Авидан, сын Гидеония, − над войском рода Вениамина.
А над множеството на племето на вениаминците беше Авидан Гедеониевият син.
25 П оследними, прикрывая тыл всех отрядов, двинулись под своим знаменем войска лагеря Дана. Над ними стоял Ахиезер, сын Аммишаддая.
После се дигна знамето на стана на данците, последни от всички станове, според устроените им множества; и над множеството му беше Ахиезер Амисадаевият син.
26 П агиил, сын Охрана, стоял над войском рода Асира,
Над множеството на племето на асирците беше Фагеил Охрановият син.
27 а Ахира, сын Енана − над войском рода Неффалима.
А над множеството на племето на нефталимците беше Ахирей Енановият син.
28 Т аким был порядок шествия войск израильтян, когда они трогались в путь. Бог Сам ведет Свой народ
Така ставаше пътуването на израилтяните според устроените им множества, когато се дигаха.
29 М оисей сказал Ховаву, сыну мадианитянина Рагуила, тестя Моисея: – Мы отправляемся в край, о котором Господь сказал: «Я отдам его вам». Пойдем с нами, и мы будем хорошо относиться к тебе, ведь Господь обещал Израилю доброе.
В това време Моисей каза на Овава, син на мадиамеца Рагуил, Моисеевия тъст: Ние отиваме на онова място, на което рече Господ: Ще ви го дам. Ела заедно с нас, и ще ти сторим добро; защото Господ е обещал {Еврейски: говорил... за.} добро на Израиля.
30 Т от ответил: – Нет, я не пойду. Я вернусь в свою землю к сородичам.
Но той му рече: Няма да дойда, но ще отида в своята си земя и при рода си.
31 Н о Моисей сказал: – Прошу, не оставляй нас. Ведь ты знаешь, где в пустыне нам поставить лагерь, и будешь нашим проводником.
А <Моисей> каза: Не ни оставяй, моля, понеже ти знаеш где трябва да разполагаме стан в пустинята, и ще бъдеш око за нас.
32 Е сли ты пойдешь с нами, мы разделим с тобой все добро, которое нам даст Господь.
И ако дойдеш с нас, то доброто, което Господ ще направи на нас, същото добро ще направим и ние на тебе.
33 О ни тронулись в путь от горы Господа и шли три дня. Ковчег завета Господа шел перед ними эти три дня, указывая им место для отдыха,
И тъй, пропътуваха тридневен път от Господната планина; и ковчегът на Господния завет се движеше пред тях тридневен път, за да им търси място за почивка.
34 а облако Господа было над ними днем, когда они трогались в путь, покидая лагерь.
И Господният облак беше над тях денем, когато тръгваха от стана.
35 К огда ковчег трогался в путь, Моисей говорил. – Восстань, Господи! Да рассеются Твои недруги; да бегут перед Тобой ненавидящие Тебя.
И когато ковчегът се дигаше на път, Моисей казваше: Стани Господи, и да се разпръснат враговете Ти, и да побягнат от пред Тебе ония, които Те мразят.
36 А когда ковчег останавливался, он говорил: – Господи, возвратись к несметным тысячам Израиля.
А когато се спираше, той казваше: Върни се Господи, при десетките хиляди на Израилевите хиляди.