Бытие 38 ~ Битие 38

picture

1 И уда в то время оставил братьев и поселился у одного человека из Адуллама по имени Хира.

По онова време Юда се отдели от братята си и свърна при един одоламец на име Ира.

2 Т ам Иуда встретил дочь хананея, которого звали Шуа. Он женился на ней и стал с ней жить;

И Юда като видя там дъщерята на един ханаанец, на име Суя, взе я и влезе при нея.

3 о на забеременела и родила сына, которого назвали Ир.

И тя зачна и роди син; и той го наименува Ир.

4 О на вновь забеременела и родила сына и назвала его Онан.

И зачна пак и роди син; и тя го наименува Онан.

5 О на родила еще одного сына и назвала его Шела. Она родила его в Хезиве.

Пак роди и друг син и го наименува Шела. А <Юда> беше в Ахдив, когато тя го роди.

6 И уда взял для своего первенца Ира жену, по имени Фамарь.

След време Юда взе жена за първородния си Ир, на име Тамар.

7 Н о Ир, Иудин первенец, был грешен в глазах Господа, и Господь предал его смерти.

А Ир, Юдовият първороден, беше нечестив пред Господа; и Господ го уби.

8 Т огда Иуда сказал Онану: – Ты должен лечь с женой брата и исполнить долг деверя: произвести потомство для брата.

Тогава рече Юда на Онана: Влез при братовата си жена и извърши към нея длъжността на девер и въздигни потомството на брата си.

9 Н о Онан знал, что потомство будет не его, и поэтому всякий раз, ложась с женой брата, он изливал семя на землю, чтобы не произвести потомства для брата.

Но Онан знаеше, че потомството нямаше да бъде негово; затова, когато влизаше при братовата си жена, изливаше <семето си> на земята, за да не въздигне потомство на брата си.

10 Т о, что он делал, было грешно в глазах Господа, поэтому Он предал смерти и Онана.

А това, което правеше, бе зло пред Господа; затова и него уби.

11 Т огда Иуда сказал своей невестке Фамари: – Живи вдовой в доме у твоего отца, пока не вырастет мой сын Шела, – потому что он подумал: «Как бы и Шела не умер вслед за братьями». И Фамарь отправилась жить в дом отца.

Тогава, Юда, рече на снаха си Тамар: Живей, <като> вдовица в бащиния си дом, догде отрасне син ми Шела; защото си думаше: Да не би и той да умре като братята си. И така, Тамар отиде и живя в бащиния си дом.

12 М ного времени спустя жена Иуды, дочь Шуа, умерла. Когда Иуда утешился, он пошел в Тимну к людям, которые стригли его овец, и его друг адулламитянин Хира пошел с ним.

След дълго време, Юдовата жена, дъщеря на Суя, умря; и като се утеши Юда, отиде, той и приятелят му, одоламецът Ира, при стригачите на овците си в Тамна.

13 Ф амари сказали: – Твой свекор держит путь в Тимну стричь своих овец.

И известиха на Тамар, казвайки: Ето, свекърът ти отива в Тамна, за да стриже овците си.

14 О на сняла вдовьи одежды, покрылась накидкой, чтобы ее не узнали, и села у входа в Энаим, который на дороге в Тимну, потому что она видела, что хотя Шела уже вырос, ее не отдали ему в жены.

Тогава тя съблече вдовишките си дрехи, покри се с покривалото си, обви се и седна при кръстопътя на Енаим, който е по пътя за Тамна; защото видя, че порасна Шела, а тя не бе му дадена за жена.

15 К огда Иуда увидел ее, он принял ее за блудницу, потому что у нее было закрыто лицо.

А Юда, като я видя, помисли, че е блудница: защото беше покрила лицето си.

16 О н свернул с дороги к ней и сказал: – Пойдем, позволь мне лечь с тобой, – ведь он не знал, что это его невестка. Она спросила: – А что ты дашь мне за то, чтобы лечь со мной?

Той, прочее, свърна към нея на пътя и рече: Остави ме, моля, да вляза при тебе; (защото не позна, че беше снаха му). И тя рече: Какво ще ми дадеш, за да влезеш при мене?

17 О н ответил: – Я пошлю тебе козленка из моего стада. Она спросила: – А ты дашь мне залог до тех пор, пока не пришлешь козленка?

А той рече: Ще ти изпратя яре от стадото. И тя отвърна: Даваш ли ми залог, догде го изпратиш?

18 О н сказал: – Какой залог тебе дать? Она ответила: – Твою печать на шнурке и посох, который у тебя в руке. Он дал ей все это и переспал с ней, и она забеременела от него.

Рече той: Какъв залог да ти дам? И тя каза: Печата си, ширита си и тоягата си, която е в ръката ти. И той й ги даде. И влезе при нея и тя зачна от него.

19 У йдя оттуда, она сняла свое покрывало и вновь надела вдовьи одежды.

После тя стана та си отиде, свали покривалото си и облече вдовишките си дрехи.

20 Т ем временем Иуда послал через своего друга адулламитянина козленка, чтобы получить назад залог у той женщины, но друг не нашел ее.

А Юда изпрати ярето, чрез ръката на приятеля си одоламеца, за да вземе залога от ръката на жената; но той не я намери.

21 О н спросил у местных жителей: – Где та храмовая блудница, которая сидела у дороги в Энаим? Они ответили: – Здесь не было никакой храмовой блудницы.

Затова попита хората от онова място, казвайки: Где е блудницата, която беше на пътя при Енаим? А те рекоха: Тука не е имало блудница.

22 О н вернулся к Иуде и сказал: – Я не нашел ее, и жители того места сказали: «Здесь нет никакой храмовой блудницы».

И той се върна при Юда и рече: Не я намерих; още и хората от онова място рекоха: Тук не е имало блудница.

23 И уда сказал: – Пусть оставит себе то, что взяла, иначе мы станем посмешищем. Я ведь посылал ей козленка, но ты ее не нашел.

И рече Юда: Нека си държи нещата, да не станем за присмех; ето, аз пратих това яре, но ти не я намери.

24 М есяца три спустя Иуде сказали: – Твоя невестка Фамарь впала в блуд и от этого забеременела. Иуда сказал: – Выведите ее, и пусть она будет сожжена!

Около три месеца подир това, известиха на Юда, казвайки: Снаха ти Тамар блудствува; а още, ето, непразна е от блудството. А Юда рече: Изведете я да се изгори.

25 Н о когда ее уводили, она послала к свекру с такими словами: – Я беременна от человека, которому принадлежат эти вещи. Еще она сказала: – Посмотри, не узнаешь, чьи это печать, шнур и посох?

А когато я извеждаха, тя изпрати до свекъра си да му кажат: От човека, чиито са тия неща, съм непразна. Рече още: Познай, моля, чии са тия неща - печатът, ширитът и тоягата.

26 И уда узнал их и сказал: – Она правее, чем я, потому что я не отдал ее за моего сына Шелу. И он больше не ложился с ней.

И Юда ги позна и рече: Тя е по-права от мене, тъй като не я дадох на сина си Шела. И не я позна вече.

27 К огда пришло ей время рожать, в утробе у нее оказались мальчики-близнецы.

И когато дойде времето й да роди, ето, имаше близнета в утробата й.

28 К огда она уже рожала, один из них высунул руку; тогда женщина, принимавшая роды взяла алую нить, обвязала ему запястье и сказала: – Этот вышел первым.

И като раждаше, едното простря ръка: и бабата взе та върза червен конец на ръката му и каза: Тоя пръв излезе.

29 Н о он втянул руку обратно, и вышел его брат; тогда она сказала: – Как это ты прорвался? И его назвали Парец.

А като дръпна надире ръката си, ето, брат му излезе; и тя рече: Какъв пролом си направи ти? За това го наименуваха Фарес {Т.е., Проломване.}.

30 З атем вышел и тот, у которого на запястье была алая нить, и ему дали имя Зерах.

После излезе брат му, който имаше червения конец на ръката си, и него наименуваха Зара.