1 О т Павла, по воле Бога апостола Христа Иисуса, и от брата Тимофея церкви Божьей в Коринфе и всем святым в Ахаии.
Павел, с Божията воля апостол Исус Христов, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всичките светии, които са по цяла Ахаия:
2 Б лагодать и мир вам от Бога Отца и от Господа Иисуса Христа. Хвала Богу, дающему утешение
Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа.
3 Б лагословен Бог и Отец Господа нашего Иисуса Христа, Отец милосердия и Бог всяческого утешения.
Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха.
4 О н утешает нас во всех наших тяготах, чтобы и мы, в свою очередь, могли утешить других в их горе тем утешением, которым Бог утешает нас.
Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.
5 В едь как умножаются наши страдания ради Христа, так умножается Христом и наше утешение.
Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христа.
6 Ж изненные трудности мы переносим ради вашего утешения и спасения. Утешение, которое мы получаем, тоже дается нам ради вашего утешения. Оно поможет и вам стойко перенести те же страдания, которые приходится переносить нам.
Но, ако ни наскърбяват, <това е> за вашата утеха и спасение, или ако ни утешават, <това е> за вашата утеха, която действува да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние.
7 М ы твердо надеемся на вас и знаем, что как вы разделяете с нами наши страдания, так разделяете и наше утешение.
И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че, както сте участници в страданията, така сте и в утехата.
8 Б ратья, я хочу, чтобы вы знали о том, что мы пережили в провинции Азия. Выпавшие там на нашу долю страдания настолько превосходили все наши силы, что мы потеряли надежду остаться в живых.
Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, че се отеготихме чрезмерно вън от силата си, така щото отчаяхме се дори за живота си;
9 К азалось, что мы уже получили смертный приговор, но так было для того, чтобы мы научились полагаться не на себя, а на Бога, Который воскрешает мертвых.
даже ние сами <счетохме, че> бяхме приели смъртна присъда в себе си, - за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите.
10 О н избавил нас от смертельной опасности и впредь избавит. На Него мы надеемся, и Он спасет нас.
И Той ни избави от толкоз <близка> смърт, и още избавя, и надяваме се на Него, че пак ще ни избави,
11 Т олько вы помогайте нам своими молитвами, чтобы многие возблагодарили Бога за то, что Он был так милостив к нам по их молитвам. Изменение в планах Павла
като ни съдействувате вие чрез молитва, тъй щото, поради <стореното> на нас чрез мнозина добро, да благодарят мнозина за нас.
12 М ы хвалимся тем – и наша совесть может быть этому порукой, – что мы и в этом мире, и в особенности в наших отношениях с вами, поступали честно и искренне, и это нам было дано от Бога. Мы поступали не по «мудрости» этого мира, но по Божьей благодати.
Защото нашата похвала е тая, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със светост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат.
13 В о всем, что мы вам написали, нет ничего, что вы, прочитав, не смогли бы понять. Я надеюсь, что, поняв нас до конца, –
Защото не ви пишем друго освен това, което четете и даже признавате и което надявам се че и до край ще признавате,
14 а отчасти вы нас уже понимаете, – в День возвращения Господа Иисуса вы сможете хвалиться нами так же, как и мы вами.
(както и отчасти ни признахте), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус.
15 Я уверен в этом и поэтому хотел бы сначала прийти к вам, чтобы вы дважды получили благодать.
С тая увереност възнамерявам да дойда първо при вас, за да имате двояка полза,
16 Я собирался побывать у вас по пути в Македонию, а затем еще раз посетить вас на обратном пути, и тогда вы помогли бы мне отправиться в Иудею.
като през вас мина за Македония; а от Македония да дойда пак при вас, и <тогава> вие да ме изпратите за Юдея.
17 М ожет, вам кажется, что это решение было необдуманным? Или, может, я, как это водится у людей, говорю в одно и то же время то «да», то «нет»?
Добре, когато имах това намерение, лекоумно ли съм постъпил? или намерението ми е било плътско намерение, та да казвам и: Да, да, и: Не, не?
18 З аверяю вас перед Богом, Который верен: то, что говорю вам, я говорю без колебаний.
Заради Божията вярност, проповядването ми към вас не е било Да и Не. {В изданието от 1940 г. - "?" вместо "."}
19 В Сыне Божьем Иисусе Христе, Которого вам возвещали я, Силуан и Тимофей, нет никакой неопределенности, в Нем всегда лишь только «да».
Защото Божият Син, Исус Христос, Който биде проповядван помежду ви от нас, (от мене, Сила и Тимотея), не стана Да и Не но в него стана Да;
20 В се обещания Божьи подтвердились в Иисусе Христе! Поэтому и мы говорим через Него во славу Бога: «Аминь».
понеже в Него е Да <за всичките> Божии обещания, колкото много и да са; за това и чрез Него е Амин, за Божията слава чрез нас.
21 Б ог делает и нас, и вас непоколебимыми в Христе. Он совершил над нами помазание
А тоя, Който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог,
22 и запечатлел нас Своей печатью. Он вложил в наши сердца Своего Духа как залог того, что Он нам обещал.
Който ни е запечатил, и е дал в сърцата ни Духа в залог.
23 Б ог свидетель того, что лишь жалея вас, я до сих пор не приходил с наказанием в Коринф.
Но аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт;
24 М ы не хотим повелевать вашей верой, нет, мы делаем все лишь для вашей радости, потому что вы твердо стоите в вере.
защото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви; понеже, колкото за вярата, вие стоите <твърди>.