1 П ророческое видение, которое было пророку Аввакуму. Первая жалоба пророка

Наложеното пророчество, което пророк Авакум <чу> във видение:

2 О Господь, сколько же мне взывать о помощи, пока Ты услышишь? Сколько кричать Тебе о насилии, пока Ты спасешь?

До кога, Господи, ще викам, а Ти не щеш да слушаш? Викам към Тебе за насилие, но не щеш да избавиш.

3 З ачем Ты даешь мне видеть беззаконие, смотреть на страдание? Передо мной – разрушение и насилие, поднимаются рознь и разлад.

Защо ми показваш беззаконие, И ме правиш да гледам извращение? Защото грабителство и насилие има пред мене, Има и каране, и препирня се повдига.

4 И з-за этого Закон утратил силу, и нет больше справедливости. Нечестивые взяли верх над праведными, и порочным стал правый суд. Ответ Бога

Затова законът е ослабнал, И правосъдието не излиза към победа; Защото нечестивите окръжават праведния, Та правосъдието излиза извратено.

5 – Внимательно присмотритесь к народам, и вы будете крайне изумлены, потому что Я совершу в ваши дни такое, чему бы вы никогда не поверили, если бы вам рассказали об этом.

Погледнете между народите, вникнете, И се учудете много; Защото Аз ще извърша едно дело в нашите дни, Което няма да повярвате, ако и да ви се разкаже.

6 Я подниму халдеев, неистовый и свирепый народ, который помчится по всей земле отнимать чужие жилища.

Защото, ето, Аз повдигам халдейците, Оня лют и нетърпелив народ, Който минава през широчината на света За да завладее селища, които не са негови.

7 О ни грозны и ужасны; они сами себе закон, и возвеличивают себя как хотят.

Страшни и ужасни са те; Съдът им и властта им произлизат от сами тях.

8 И х кони быстрее леопардов, злее волков во тьме. Их конница мчится во весь опор, их всадники скачут издалека. Они летят, как орел, что бросается на добычу,

Конете им са по-бързи от леопарди, И по-свирепи от вечерни вълци; Конниците им скачат отпуснато, Да! конниците им идат от далеч, Летят като орел, който бърза да разкъсва.

9 п риходят для грабежа. Их полчища несутся, как знойный вихрь, собирая пленников, как песок.

Всички идат да насилствуват; Лицата им са насочени напред, И събират пленници като пясък.

10 С меются они над царями, издеваются над повелителями. Они потешаются над крепостями, насыпают осадный вал и берут их.

Те се присмиват на царете, И първенците са за тях подигравка; Присмиват се на всяка крепост, Защото, като издигат грамади от пръст, превземат я.

11 П роносятся они, как вихрь, преступный люд, чей бог – собственная сила. Вторая жалоба пророка

Тогава духът му се изменя; Преминава <като завоевател>, и върши нечестие, Като прави силата си свой бог.

12 Г осподи, разве не издревле Ты? Святой мой Бог, Ты не умрешь! О Господь, Ты велел им исполнить приговор; Скала, Ты назначил им карать.

Не си ли Ти от века, Господи Боже мой, Светий мой! Няма да умрем. Ти, Господи, си ги определил да <извършат Твоите> съдби <над нас>; И Ти Могъщи си ги поставил за <наше> наказание.

13 С лишком чисты Твои глаза, чтобы видеть зло, Ты не можешь смотреть на беззаконие. Почему же тогда Ты смотришь на вероломных молчишь, когда злые поглощают тех, кто праведнее их?

Тъй като очите Ти са твърде чисти за да гледаш злото, И не можеш да погледнеш извращението, Защо гледаш на беззаконниците, И мълчиш, когато нечестивият поглъща по-праведния от себе си,

14 Т ы уподобил людей рыбе в морях, твари морской, у которой нет правителя.

И правиш човеците като морските риби, Като гадините, които си нямат управител?

15 В раг вытягивает их крюком, ловит сетью, сгоняет в невод, веселится и торжествует.

<Халдеецът> изтръгва всичките с въдица, Влачи ги в мрежата си, И ги събира в невода си; Затова се весели и се радва.

16 П оэтому сетям своим приносит он жертвы и благовония – своим неводам: ведь благодаря им жирен его кусок и роскошно его застолье.

По тая причина жертвува на мрежата си, И гори темян на невода си; Защото чрез тях делът му е тлъст, И ястието му отбрано.

17 Н еужели и дальше опорожнять ему сеть, без жалости истребляя народы?

Но дали затова ще изпразва мрежата си, И престане от милост да убива постоянно народите?