1 П римерно в это же время царь Ирод арестовал некоторых членов церкви, чтобы сделать им зло.
Около това време цар Ирод простря ръцете си да притесни някои от църквата.
2 О н приказал убить мечом Иакова, брата Иоанна.
Уби с меч Иоановия брат Якова;
3 К огда он увидел, что иудеи этим довольны, он арестовал и Петра. Это произошло во время праздника Пресных хлебов.
и, като видя, че беше угодно на юдеите, той при това улови и Петра. <Това> беше <през> дните на безквасните хлябове.
4 П етра арестовали, заточили в тюрьму и выставили охрану из четырех смен караула по четыре человека в каждой. Ирод намеревался после Пасхи вывести Петра к народу.
И като го хвана, хвърли го в тъмница, и предаде го на четири четворки войници да го вардят, с намерение да го изведе пред людете подир пасхата.
5 П етр был под стражей в тюрьме, а церковь горячо молилась о нем Богу.
И така, те вардеха Петра в тъмницата; а църквата принасяше пред Бога усърдна молитва за него.
6 В ночь перед тем, как Ирод должен был вывести его на суд, Петр спал между двумя солдатами, скованный двумя цепями, а стражники у входа стерегли тюрьму.
И през същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войника, окован с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата.
7 В незапно явился ангел Господа, и камеру осиял свет. Ангел толкнул Петра в бок и разбудил его. – Вставай быстрее! – сказал он, и цепи упали с рук Петра.
И, ето, един ангел от Господа застана до него, и светлина осия килията; и като побута Петра по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай бърже. И веригите паднаха от ръцете му.
8 А нгел сказал: – Подпояшься и обуй сандалии. Петр сделал это. – Обернись плащом и иди за мной, – сказал ангел.
И ангелът му рече: Опаши се и обуй сандалите си. И той стори така. Тогава му каза: Облечи дрехата си и дойди подир мене.
9 П етр вышел за ангелом из тюрьмы, не понимая, что все, что делает ангел, происходит наяву. Ему казалось, что он видит видение.
И <Петър> излезе и вървеше изподире, без да знае, че извършеното от ангела е действителност, но си мислеше, че вижда видение.
10 О ни прошли мимо первой стражи, потом мимо второй и подошли к железным воротам, ведущим в город. Ворота сами открылись перед ними, и они вышли. Они прошли одну улицу, и вдруг ангел исчез.
А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която води в града, и тя им се отвори сама; и като излязоха <през нея>, изминаха една улица и ангелът веднага се оттегли от него.
11 К огда Петр пришел в себя, он сказал: – Теперь я действительно знаю, что Господь послал Своего ангела и избавил меня от руки Ирода и спас от того зла, которое желал мне иудейский народ.
И Петър, когато дойде на себе си, рече: Сега наистина зная, че Господ изпрати ангела Си и ме избави от ръката на Ирода, и от всичко, което юдейските люде очакваха.
12 П оняв, что произошло, Петр пошел в дом Марии, матери Иоанна, которого еще называли Марком, где собралось для молитвы много народа.
И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Иоана, чието презиме бе Марко, гдето бяха събрани мнозина да се молят.
13 П етр постучал в ворота, и на стук вышла служанка Рода.
И когато похлопа на вратичката в портата, една слугиня на име Рода излезе да послуша <кой е>.
14 О на узнала Петра по голосу и, забыв от радости открыть ворота, побежала обратно сказать, что Петр стоит у ворот.
И щом позна Петровия глас, от радост не отвори портата, а се завтече и извести, че Петър стои пред портата.
15 – Ты не в своем уме! – сказали ей. Но она продолжала настаивать. – Это его ангел, – решили они.
А те й рекоха: Ти си луда. Но тя настояваше, че <това що им казва> е вярно. Тогава те думаха: Това е неговият ангел {Т. е. Ангел-хранител.}.
16 П етр между тем продолжал стучать, и когда они, наконец, открыли ворота и увидели его, то пришли в изумление.
А Петър продължаваше да хлопа; и като отвориха, видяха го и се смаяха.
17 П етр жестом попросил их молчать и рассказал, как Господь вывел его из тюрьмы. – Расскажите об этом Иакову и другим братьям, – сказал он им и ушел оттуда в другое место.
А той им помаха с ръка да мълчат, и им разказа, как го изведе Господ из тъмницата. И като им каза: Явете това на Якова и на братята, излезе та отиде на друго място.
18 Н аутро среди солдат произошло большое замешательство, никто не знал, что случилось с Петром.
А като се съмна, стана не малко смущение между войниците - какво стана Петър.
19 И род искал его, но поскольку розыски не принесли результата, он допросил стражников и велел казнить их. Смерть Ирода Затем Ирод отправился из Иудеи в Кесарию и оставался там некоторое время.
А Ирод, като го потърси и не го намери, изпита стражарите и заповяда да ги погубят. И слезе от Юдея в Кесария, и там живееше.
20 И род был рассержен на жителей Тира и Сидона, и те, согласившись между собой, явились к нему и, заручившись поддержкой Бласта, управляющего царским двором, попросили мира, потому что их область зависела от области царя в поставке продовольствия.
А <Ирод> беше много разгневен от тирците и сидонците; и те дойдоха единодушно при него, и, като спечелиха <поддръжката> на царския постелник Власта, просеха помирение, защото тяхната област се хранеше от царската.
21 В назначенный день Ирод надел царскую мантию, сел на трон и обратился к ним с речью.
И в един определен ден Ирод, облечен в царска одежда, седна на престола и държа реч пред тях.
22 Н арод стал восклицать: – Это голос бога, а не человека!
А народът извика: Глас Божий, а не човешки!
23 Н о в тот же момент ангел Господа поразил Ирода, потому что он не воздал славы Богу, и Ирод, изъеденный червями, умер.
И понеже не въздаде слава на Бога, начаса един ангел от Господа го порази, та биде изяден от червеи и умря.
24 С лово Божье между тем распространялось все дальше и дальше.
Между това, Божието учение растеше и се умножаваше.
25 В арнава и Савл выполнили возложенную на них миссию и возвратились из Иерусалима, взяв с собой Иоанна, которого еще называли Марком.
А Варнава и Савел, като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в <Антиохия> и взеха със себе си Иоана, чието презиме бе Марко.