2-я Паралипоменон 36 ~ 2 Летописи 36

picture

1 Н арод страны взял сына Иосии Иоахаза и сделал его царем в Иерусалиме вместо его отца. Иоахаз – царь Иудеи (4 Цар. 23: 31-35)

Тогава людете от Юдовата земя взеха Иохаза, Иосиевия син, та го направиха цар в Ерусалим вместо баща му.

2 И оахазу было двадцать три года, когда он стал царем, и правил он в Иерусалиме три месяца.

Иоахаз бе двадесет и три години на възраст когато се възцари, и царува три месеца в Ерусалим.

3 Ц арь Египта низложил его в Иерусалиме и обложил Иудею данью в сто талантов серебра и один талант золота.

Защото Египетският цар го свали <от престола> в Ерусалим, и наложи на земята данък от сто таланта сребро и един талант злато.

4 Ц арь Египта сделал царем Иудеи и Иерусалима брата Иоахаза Элиакима и поменял имя Элиакима на Иоаким. А его брата, Иоахаза, Нехо увел в Египет. Иоаким – царь Иудеи (4 Цар. 23: 36 – 24: 6)

И египетският цар постави брата му Елиакима цар над Юда и Ерусалим, като промени името му на Иоаким. А брат му Иоахаз, Нехао взе та го заведе в Египет.

5 И оакиму было двадцать пять лет, когда он стал царем, и правил он в Иерусалиме одиннадцать лет. Он делал зло в глазах Господа, своего Бога.

Иоаким бе двадесет и пет години на възраст когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим; и върши зло пред Господа своя Бог.

6 Н авуходоносор, царь Вавилона, напал на него, заковал его в бронзовые кандалы и увел в Вавилон.

И вавилонският цар Навуходоносор възлезе против него, та го върза с окови, за да го заведе във Вавилон.

7 Е ще Навуходоносор забрал в Вавилон часть утвари из дома Господа и положил ее там в своем храме.

Навуходоносор занесе и от вещите на Господния дом във Вавилон, и ги тури в капището си във Вавилон.

8 П рочие события правления Иоакима, мерзости, которые он делал, и все, в чем он был виноват, записаны в «Книге царей Израиля и Иудеи». Иехония, его сын, стал царем вместо него. Иехония – царь Иудеи (4 Цар. 24: 8-17)

А останалите дела на Иоакима, и мерзостите, които извърши, и това което се намери в него, ето, писани са в книгите на Израилевите и Юдовите царе. И вместо него се възцари син му Иоахин.

9 И ехонии было восемнадцать лет, когда он стал царем, и правил он в Иерусалиме три месяца и десять дней. Он делал зло в глазах Господа.

Иоахин бе осемнадесет {В Еврейският текст, осем; но виж. 4 Цар. 24: 8} години на възраст когато се възцари, и царува три месеца и десет дена в Ерусалим; и върши зло пред Господа.

10 В есной царь Навуходоносор послал за ним, и его доставили в Вавилон, а заодно забрали дорогую утварь из дома Господа. А царем Иудеи и Иерусалима вместо него он сделал дядю Иехонии Цедекию. Цедекия – царь Иудеи (4 Цар. 24: 18-20; Иер. 52: 1-3)

А в края на годината цар Навуходоносор прати да го доведат във Вавилон, заедно с отбраните вещи на Господния дом; и направи Седекия, брата <на баща му>, цар над Юда и Ерусалим.

11 Ц едекии был двадцать один год, когда он стал царем, и правил он в Иерусалиме одиннадцать лет.

Седекия бе двадесет и една година на възраст когато се възцари и царува единадесет години в Ерусалим.

12 О н делал зло в глазах Господа, своего Бога, и не смирил себя перед пророком Иеремией, который возвещал слово Господа.

Той върши зло пред Господа своя Бог; не се смири пред пророк Еремия, <който му говореше> из Господните уста.

13 Е ще он восстал против царя Навуходоносора, который взял с него клятву Божьим Именем. Он стал таким упрямым и своевольным, что не обращался к Господу, Богу Израиля.

А още се и подигна против цар Навуходоносора, който го бе заклел в Бога <в подчиненост;> и закорави врата си, и упорствува в сърцето си да се не обърне към Господа Израилевия Бог.

14 Д а и все вожди священников и народ все больше и больше уклонялись от верности, следуя отвратительным обычаям народов и оскверняя Господень дом, который Он освятил в Иерусалиме. Падение Иерусалима (4 Цар. 25: 1-21; Иер. 39: 1-10; 52: 4-27)

При това, всичките по-главни свещеници и людете преумножиха престъпленията си, според всичките мерзости на народите, и оскверниха дома на Господа, който Той бе осветил в Ерусалим.

15 Г осподь, Бог их отцов, снова и снова предупреждал их через своих посланников, потому что жалел Свой народ и Свое жилище.

И Господ Бог на бащите им ги предупреждаваше чрез Своите посланици, като ставаше рано и ги пращаше, защото жалеше людете Си и обиталището Си.

16 Н о они издевались над Божьими посланниками, презирали Его слова и глумились над Его пророками, пока гнев Господа не вспыхнул на Его народ так, что уже не было ему спасения.

Но те се присмиваха на Божиите посланици, презираха словата на <Господа>, и се подиграваха с пророците Му, догдето гневът Му се издигна против людете Му така, че нямаше изцеление.

17 О н навел на них царя халдеев, который перебил их юношей мечом в святилище и не пожалел ни юноши, ни девушки, ни старца, ни пожилого. Бог отдал их всех во власть Навуходоносора.

Затова Той доведе против тях халдейския цар, който изби юношите им с нож, вътре в дома на светилището им, и не пожали ни юноша, ни девица, ни старец, ни белокос; всичките предаде в ръката му.

18 О н унес в Вавилон все вещи из Божьего дома, и большие, и маленькие, вместе с сокровищами дома Господа и сокровищами царя и его приближенных.

И всичките вещи на Божия дом, големи и малки, и съкровищата на Господния дом, и съкровищата на царя и на първенците му, - всичките занесе във Вавилон.

19 Б ожий дом был сожжен, а стены Иерусалима разрушены. Все его дворцы были сожжены, и все ценное в нем уничтожено.

И изгориха Божия дом, и събориха стената на Ерусалим, и всичките му палати изгориха с огън, и всичките му скъпоценни вещи унищожиха.

20 Н авуходоносор угнал в плен в Вавилон всех, кто избежал меча, и они служили ему и его сыновьям, пока не набрало мощь Персидское царство.

А оцелелите от нож отведе във Вавилон гдето останаха слуги нему и на синовете му до времето на персийското царство;

21 А страна наслаждалась субботним покоем. Она хранила субботу все время своего запустения, пока не исполнились семьдесят лет, предреченные словом Господним, которое возвестил пророк Иеремия. Кир позволяет пленникам вернуться (Ездр 1: 1-3)

за да се изпълни Господното слово, <изговорено> чрез устата на Еремия, догдето земята се наслаждава със съботите си; <защото> през цялото време, когато лежеше пуста тя пазеше събота, докле да се изпълнят седемдесет години.

22 В первый год правления Кира, царя Персии, чтобы исполнилось Господне слово, которое возвестил Иеремия, Господь тронул сердце Кира, царя Персии, объявить по всему своему царству и записать такой указ:

А в първата година на персийския цар Кир, за да се изпълни Господното слово, <изговорено> чрез устата на Еремия, Господ подбуди духа на персийския цар Кир, та прогласи из цялото си царство, още и писмено <обяви>, като рече:

23 « Так говорит Кир, царь Персии: Господь, Бог небес, отдал мне все царства земли и поручил мне построить Ему дом в Иерусалиме, в Иудее. Всякий из вас, кто принадлежит к Его народу, – да будет с ним его Бог! – может отправляться в путь».

Така казва персийският цар Кир: Небесният Бог Иеова ми е дал всичките царства на света; и Той ми е заръчал да Му построя дом в Ерусалим, който е в Юда. Прочее, който между вас, от всичките Негови люде, е <наклонен>, Иеова неговият Бог да бъде с него, нека възлезе.