1 С лова Екклесиаста, сына Давида, царя в Иерусалиме.

Думите на проповедника, Давидовия син, цар в Ерусалим: -

2 « Суета сует! – сказал Екклесиаст. – Суета сует, все суета!»

Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.

3 Ч то приобретает человек от всех трудов своих, которые он делает под солнцем?

Каква полза за човека от всичкия му труд В който се труди под слънцето?

4 П околения приходят и уходят, а земля остается навеки.

Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.

5 С олнце всходит, и солнце заходит, и вновь спешит к месту своего восхода.

Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото гдето трябва да изгрява.

6 Л етит ветер на юг, потом направляется к северу, кружится, кружится и возвращается на свои круги.

Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът постоянно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.

7 В се реки текут в море, но море не переполняется. И возвращаются реки к своим истокам, чтобы течь снова.

Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото гдето отиват реките, Там те непрестанно {Еврейски: Се връщат да.} отиват.

8 В се эти вещи утомляют: человек не может все пересказать, глаз не насытится тем, что видит, ухо не наполнится тем, что слышит.

Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже <до колко; >Окото не се насища с гледане, Нито се напълня ухото със слушане.

9 Ч то было, то и будет, и что делалось, то и будет делаться опять. Нет ничего нового под солнцем!

Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.

10 Б ывает такое, о чем говорят: «Смотри, вот что-то новое!» Но и это уже бывало в прежние времена, еще задолго до нас.

Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.

11 Н икто не помнит о живших прежде, и о тех, что появятся позже, не вспомнят те, кто будет жить после них. Мудрость – суетна

Не се помнят предишните <поколения;> Нито ще се помнят послешните, грядущите, <поколения, >Между ония, които ще идат подир.

12 Я , Екклесиаст, был царем над Израилем в Иерусалиме.

Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;

13 Я посвятил себя изучению и испытанию мудростью всего, что делается под небом. Это тяжелое бремя, которое Бог возложил на людей.

И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада За да се трудят в него.

14 Я видел все, что делается под солнцем, все – суета, и все – погоня за ветром.

Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.

15 К ривое не выпрямить, а чего нет, того не сосчитать.

Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.

16 Я сказал себе: «Величием и мудростью я превзошел всех, кто правил Иерусалимом до меня. Я приобрел много мудрости и знаний».

Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.

17 З атем я решил узнать, в чем мудрость, а также в чем безумие и глупость, но понял, что и это погоня за ветром.

И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.

18 В едь с большой мудростью приходит много печали, чем больше знаний, тем больше скорбь.

Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.