Псалтирь 132 ~ Псалми 132

picture

1 Г осподи, вспомни Давида и все огорчения, которые он перенес.

(По слав. 131). Песен на възкачванията. Помни, Господи, заради Давида, Всичките му скърби, -

2 О н поклялся Господу и дал обет Сильному Иакова:

Как се кле на Господа, И се обрече на Силния Яковов, <като каза:>

3 « Не войду в свой дом и не лягу в свою постель,

Непременно няма да вляза в шатъра на къщата си, Нито ще се кача на постланото си легло, -

4 н е дам сна своим глазам и векам своим дремы,

Няма да дам сън на очите си, Или дрямка на клепачите си,

5 п ока не найду места Господу, жилища – Сильному Иакова».

Докато не намеря място за Господа, Обиталище за Силния Яковов.

6 В от, мы слышали о нем в Ефрафе, нашли его на полях Иаара.

Ето, ние чухме, че той бил в Ефрата; Намерихме го в полетата на Яара.

7 П ойдем к Его жилищу и поклонимся у подножия Его.

Нека влезем в скиниите Му, Нека се поклоним при подножието Му.

8 В стань, Господи, и приди на место Своего покоя, Ты и ковчег Твоей силы.

Стани, Господи, <и влез> в покоя Си, Ти и ковчега на Твоята сила;

9 П усть Твои священники облекутся в праведность, и воскликнут от радости Твои святые.

Свещениците Ти да бъдат облечени с правда. И светиите Ти нека викат радостно.

10 Р ади Давида, Твоего слуги, не отверни лица Твоего помазанника.

Заради слугата Си Давида Недей отблъсква лицето на помазаника Си.

11 К лялся Господь Давиду в истине, и не отвернется от этого: «От плода твоего тела посажу на твой престол.

Господ се кле с вярност на Давида, - <И> няма да пристъпи <думата Си, - Казвайки>: От рожбата на тялото ти Ще положа на престола ти.

12 Е сли твои сыновья сохранят Мой завет и Мои заповеди, которым их научу, их дети также будут сидеть на твоем престоле вечно».

Ако чадата ти опазят Моя завет И Моите свидетелства, на които ще ги науча, То и техните чада ще седят за винаги на престола ти.

13 В едь Господь избрал Сион и пожелал сделать его Своим жилищем:

Защото Господ избра Сиона, Благоволи да обитава в него.

14 « Вот покой Мой навечно, здесь поселюсь, потому что Я возжелал его.

Това, <каза Той>, Ми е покой до века: Тук ще обитавам, защото го пожелах.

15 О бильно благословлю его пищей, нищих его насыщу хлебом.

Ще благословя изобилно храната му! Сиромасите му ще наситя с хляб.

16 С вященников его облеку спасением, и воскликнут от радости Его святые.

Ще облека и свещениците му със спасение; И светиите му ще възклицават от радост.

17 Т ам повелю рогу Давидову цвести, установлю Я светильник Моему помазаннику.

Там ще направя да изникне рог на Давида; Приготвих светилник за помазаника Си.

18 В рагов его облеку стыдом, а на нем воссияет венец его».

Неприятелите му ще облека със срам; А на него ще блещи короната.