1 П одойдите, народы, чтобы слушать; внимайте, племена! Пусть слышит земля и все, что ее наполняет, мир и все, что рождается в нем!

Приближете се народи, за да чуете, И внимавайте, племена; Нека чуе земята и това, което я изпълва, Светът и всичко, което се произвежда от него.

2 Г осподь разгневан на все народы; ярость Его на все их полчища. Он обрек их полному уничтожению, предал их на бойню.

Защото Господ негодува спрямо всичките народи, И пламенно се гневи на всичките им множества; Обрекъл ги е <на изтребление>, Предал ги е на клане.

3 И х убитые будут разбросаны, трупы их будут смердеть; от их крови размокнут горы.

Също и убитите им ще бъдат разхвърлени, И вонята от труповете им ще се дигне, И планините ще се разтопят в кръвта им.

4 З везды на небе истлеют, и небо свернется, как свиток; все звездное воинство падет, как пожухшие листья с лозы, как засохший плод с инжира.

И цялото небесно множество ще се разложи, И небето ще се свие като свитък; И цялото му множество ще падне Както пада лист от лоза, И като паднал <лист> от смоковница.

5 – Меч Мой упился на небесах; вот, он нисходит для суда на Эдом, на обреченный Мною народ.

Понеже ножът Ми се напи в небесата, Затова, ето, ще слезе за съдба върху Едом, Да! върху людете, които Аз обрекох на изтребление.

6 М еч Господень омылся кровью, жиром покрыт – кровью ягнят и козлят, жиром бараньих почек, потому что у Господа жертва в Боцре и великая бойня в Эдоме.

Ножът Господен е пълен с кръв, Затлъстя с тлъстина, С кръвта на агнетата и яретата, С тлъстините на овнешките бъбреци; Защото Господ има жертви във Восора, И голямо клане в Едемската земя.

7 С ними падут и дикие быки, как телята, так и взрослые. Кровью упьется земля, и намокнет от жира пыль,

Дивите волове ще слязат с тях, И телците с биковете; Земята им ще се напои с кръв, И пръстта им ще затлъстее с тлъстина.

8 п отому что Господь определил день мщения, год воздаяния по тяжбе Сиона.

Защото е ден на възмездие от Господа, Година на въздаяния по сионовото състезание.

9 П отоки Эдома превратятся в смолу, пыль его – в серу; земля его станет горящей смолой!

Потоците на <Едом> ще се превърнат в смола. И пръстта му в сяра, И земята му ще стане пламтяща смола.

10 О на не будет гаснуть ни днем, ни ночью; дым ее будет подниматься вечно. Из поколения в поколение будет она в запустении; человек на нее не ступит во веки веков.

Няма да угасне <ни> нощем ни денем; Димът й ще се издигне непрестанно; Из род в род ще остане опустошена; Никой не ще мине през нея до века.

11 З авладеют ею пустынные совы и ежи, филины и вороны будут жить в ней. Бог протянет над ней мерку пустоты и свинцовый отвес безликости.

Но пеликанът и ежът ще я наследят; Кукумявката и гарванът ще живеят в нея; И <Господ> ще простре върху нея връв за разорение, И отвес за изпразване.

12 С кажут о ней «Нет-там-царства», все правители ее станут ничем.

Колкото за благородните му, никой от тях няма да се намери там, Та да провъзгласят царството; И всичките му първенци ще достигнат до нищо.

13 Н а ее дворцах вырастет терновник, на ее крепостях – крапива с колючками. Она станет логовом шакальим, жилищем сов.

Тръни ще поникнат в палатите му, Коприва и къпини в крепостите му; И ще бъде заселище на чакали, Двор на камилоптици.

14 Т ам будут встречаться дикие кошки с гиенами, дикие козлы перекликаться друг с другом; ночная живность будет там отдыхать и находить себе место покоя.

Дивите котки ще се срещат <там> с хиените, И пръчът ще провиква към другаря си; Тоже и бухалът ще се настани там Като си намира място за почивка.

15 С овы там будут гнездиться и откладывать яйца, высиживать и собирать птенцов под тень своих крыльев. Там будут собираться и коршуны, каждый со своей парой.

Там ще се загнездя стрелницата змия, И, като носи яйца и мъти, Ще събира <малките си> под сянката си; Да! там ще се събират и лешоядите, Всеки с другарката си.

16 О тыщите в книге Господней и прочитайте: Ни одно из этих тварей не будет упущено, и каждое будет с парой. Ведь Его уста отдали повеление, и Его Дух соберет их.

Потърсете в книгата Господна та прочетете; Никое от тия не ще липсва Нито ще бъде без другарката си; Защото <казва Господ>: Моите уста заповядаха това; И самият Негов Дух ги събра.

17 О н наделяет их уделами; Его рука раздает их по мерке. Они будут владеть ими вечно и жить в них из поколения в поколение.

Той хвърли жребие за тях, И Неговата ръка им раздели с мерна връв оная <земя>; Те ще я владеят до века, Из род в род ще обитават в нея.