1 З наешь ли ты время рождения серн? Видел ли ты, как рожают детенышей лани?

Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?

2 С читаешь ли сколько месяцев они носят плод? Знаешь ли время их родов?

Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? -

3 О ни, приседая, рожают приплод, освобождаясь от бремени.

<Когато> се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.

4 В полях набираются сил их детеныши; потом уходят и не возвращаются к ним.

Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат <вече> при тях.

5 К то дал волю диким ослам? Кто развязал их узы?

Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на <тоя> плах бежанец,

6 Я назначил их домом степь и жилищем – солончаки.

За който съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?

7 Н ад шумом городским смеются они и не слышат криков погонщика.

Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на <този, който го> кара.

8 П о горам они ищут пищу и всякой зелени рады.

Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.

9 С огласится ли дикий бык тебе служить? Станет ли в стойле твоем ночевать?

Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?

10 П ривяжешь ли его веревкой к плугу, чтобы он боронил за тобой поле?

Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?

11 П онадеешься ли на силу его и доверишь ли труд свой ему?

Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?

12 П оверишь ли ты, что привезет он твое зерно и сложит его на гумне? О страусе, коне и ястребе

Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да <го> събере в гумното ти?

13 В есело хлопает страус крыльями, но они не сравнятся с перьями и пухом аиста.

Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?

14 Е го самка на землю яйца свои кладет, оставляет их греться в горячем песке,

Защо тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,

15 з абыв, что нога может их раздавить, и дикий зверь растоптать.

А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.

16 Ж есток он к птенцам, словно к чужим, не боится, что труд его будет напрасен,

Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа <за опасности:>

17 п отому что Бог обделил его мудростью и здравого разума не дал.

Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.

18 Н о когда он поднимется и помчится, конь и всадник ему смешны.

Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.

19 Т ы ли дал коню силу, шею гривой ему покрыл,

Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?

20 з аставил его прыгать, как саранча? Гордый храп его страшен?

Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.

21 О н бьет по земле копытом, радуясь силе, и мчится навстречу битве.

Копае <с крак> в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.

22 О н смеется над страхом и не робеет, от меча он не повернет.

Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,

23 З венит на боку у него колчан, сверкают копье и дротик.

Тула по <страната му> трещи, <И> лъскавото копие, и сулицата.

24 Г лотает он землю в порыве ярости, не сдержать его при звуке рога.

С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва <от радост>.

25 П ри звуке рога ржет конь; издалека чует битву, крик воевод и клич боевой.

Щом <свири> тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.

26 Т воей ли мудростью парит ястреб, крылья свои простирая к югу?

Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, <И> простира крилата си към юг?

27 П о твоей ли воле орел взмывает и строит гнездо свое на высоте?

При твоята ли заповед се възвишава орелът, И прави гнездото си по височините?

28 О н живет на скале и ночь там проводит, его твердыня – горный утес.

Живее по канарите, и <там> се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите <места>.

29 Т ам он высматривает добычу; глаза его видят ее издалека.

От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.

30 К ровь пьют его птенцы, где труп, там и он. Бог призывает Иова отвечать.

И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е и той.