1 Ц арь Навуходоносор всем народам, племенам и людям всякого языка, живущим по всей земле: «Да умножится ваше благополучие!

Цар Навуходоносор към всичките племена, народи и езици, които живеят по цял свят: Мир да ви се умножи!

2 М не угодно рассказать вам о знамениях и чудесах, которые сотворил для меня Всевышний Бог.

Видя ми се за добре да оповестя знаменията и чудесата, които ми направи всевишният Бог.

3 К акое величие в Его знамениях, какая сила в Его чудесах! Царство Его – вечное царство; владычество Его – из рода в род!»

Колко са велики Неговите знамения! И колко могъщи са чудесата Му! Неговото царство е вечно царство, и Неговото владичество из род в род.

4 Я , Навуходоносор, был дома, у себя во дворце, в покое и изобилии.

Аз Навуходоносор, като бях спокоен у дома си и благополучен в палата си,

5 Н о мне приснился сон, который испугал меня. Когда я лежал в постели, образы и видения, которые я видел, устрашили меня.

видях сън, който ме уплаши; и размишленията ми на леглото ми и виденията на главата ми ме смутиха.

6 И я повелел привести ко мне всех мудрецов Вавилона, чтобы они истолковали мне этот сон.

Затова издадох указ да се въведат пред мене всичките вавилонски мъдреци за да ми явят значението на съня.

7 К огда чародеи, волшебники, звездочеты и колдуны пришли, я рассказал им сон, но они не смогли мне его истолковать.

Тогава влязоха врачовете, вражарите, халдейците и астролозите, и аз разказах съня си пред тях; но <не можаха> да ми явят значението му.

8 Н аконец, ко мне пришел Даниил, и я рассказал сон ему. (Его зовут Белтешаццар, в честь моего бога, и дух святых богов пребывает в нем.)

А най-после дойде пред мене Даниил, чието име бе Валтасасар, по името на моя Бог, и в когото е духът на светите богове; и аз разказах съня пред него, като рекох:

9 Я сказал: – Белтешаццар, глава чародеев, я знаю, что в тебе пребывает дух святых богов, и нет такой тайны, разгадка которой тебя бы затруднила. Выслушай мой сон; истолкуй его мне.

Валтасаре, началниче на врачовете, понеже узнах, че духът на светите богове е в тебе, и никаква тайна не е мъчна за тебе, обясни ми виденията на съня, който видях, и кажи ми значението му.

10 В от что мне приснилось, когда я лежал в своей постели: я посмотрел и увидел дерево огромной высоты, стоявшее посреди земли.

Ето какви бяха виденията на главата ми и на леглото ми: Гледах и ето дърво всред света, на което височината бе голяма.

11 Д ерево выросло большим и сильным, вершиной оно касалось небес; его было видно до самых краев земли.

Това дърво стана голямо и яко, височината му стигаше до небето, и то се виждаше до краищата на целия свят.

12 Л истья его были прекрасны, плоды изобильны, и на нем была пища для всех. Под ним находили пристанище полевые звери, а небесные птицы жили на его ветвях; от него кормилось всякое живое существо.

Листата му бяха хубави, плодът му изобилен, и в него имаше храна за всички; под сянката му почиваха полските животни, и на клоновете му обитаваха небесните птици, и от него се хранеше всяка твар.

13 В видениях, бывших мне, когда я лежал в постели, я видел, как святой страж сошел с небес.

Видях във виденията на главата си на леглото си, и ето, един свет страж слезе от небето

14 О н громко воскликнул: «Срубите дерево и отсеките его ветви; оборвите его листья и разбросайте плоды. Пусть звери удалятся из-под него, и птицы с его ветвей.

и извика със силен глас, казвайки така: Отсечете дървото и изсечете клоновете му; отърсете листата му и разпръснете плода му; нека бягат животните изпод него, и птиците от клоновете му;

15 Н о пень с корнями, скованный железом и бронзой, пусть останется в земле, среди полевой травы. Пусть орошает его небесная роса, пусть он живет со зверями среди земных растений.

обаче оставете в земята пъна с корените му всред полската трева, и то с железен и меден обръч <наоколо>, и нека се мокри с небесната роса, и участта му нека бъде с животните в тревата на земята;

16 П усть отойдет от него человеческий разум, и дастся ему разум звериный, пока не пройдет семь лет.

нека се измени човешкото му сърце, и нека му се даде животинско сърце; и <така> нека минат над него седем времена.

17 Р ешение возвещено по приговору стражей, постановление дано по воле святых, чтобы познали живущие, что Всевышний властвует над царствами смертных, отдает их тому, кому пожелает, и ставит над ними даже последних между людьми».

Тая присъда е по заповед от стражите, и делото на думата на светите, за да знаят живите, че Всевишният владее над царството на човеците, дава го комуто ще, и поставя над него най-нищожния измежду човеците.

18 Т аков сон, который приснился мне, царю Навуходоносору. Итак, Белтешаццар, скажи мне его толкование, потому что никто из мудрецов моего царства не может мне его истолковать. Но ты можешь, потому что в тебе пребывает дух святых богов. Даниил толкует сон

Тоя сън видях аз цар Навуходоносор, и ти, Валтасасаре, кажи значението му; защото ни един от мъдреците на царството ми не може да ми яви значението; а ти можеш, защото духът на светите богове е в тебе.

19 Т огда Даниил (называемый также Белтешаццаром) пришел на время в крайнее замешательство и устрашился собственных мыслей. Царь сказал: – Белтешаццар, пусть ни сон, ни его значение не пугают тебя. Белтешаццар ответил: – Мой господин, твоим бы врагам этот сон, и твоим бы неприятелям его значение!

Тогава Даниил, чието име бе Валтасасар, остана смаян за малко, и размишленията му го смущаваха. Царят продумайки рече: Валтасасаре, да те не смущава сънят или значението му. Валтасасар рече в отговор: Господарю мой, сънят нека бъде върху ония, които те мразят, и това, което означава, върху неприятелите ти!

20 Д ерево, которое в твоем видении выросло большим и сильным, касалось вершиной небес и было видно всей земле,

Дървото, което си видял, че станало голямо и яко, чиято височина стигала до небето, и което се виждало от целия свят,

21 с прекрасными листьями и изобильными плодами, всех кормящее, дающее пристанище полевым зверям и гнездовья в своих ветвях небесным птицам, –

чиито листа били хубави и плодът му изобилен, дори <достатъчна> храна за всички, под което живеели полските животни, и по клоновете на което се подсланяли небесните птици,

22 э то ты, о царь! Ты стал великим и сильным; твое величие возросло и достигло небес, а владычество твое простирается до краев земли.

това< дърво> си ти, царю, който си станал голям и як; защото величието ти нарасна и стигна до небето, и владичеството ти до края на света.

23 Т ы, царь, видел святого стража, спускающегося с небес и говорящего: «Срубите дерево и погубите его, но оставьте пень, сковав его железом и бронзой, среди полевой травы, и корни его пусть останутся в земле. Пусть его орошает небесная роса; пусть он живет, как дикие звери, пока не пройдет семь лет».

А гдето царят е видял един свет страж да слиза от небето и да казва: Отсечете дървото и го съборете, но оставете в земята, в полската трева, пъна с корените му, и то с железен и меден обръч <наоколо>, и нека се мокри от небесната роса, и нека бъде участта му с полските животни, до като <така> минат над него седем времена, -

24 В от толкование, о царь, и вот решение Всевышнего против моего господина царя:

ето значението му, царю: Решението на Всевишния, което постигна господаря ми царя, е

25 т ебя прогонят от людей, и ты будешь жить с дикими зверями. Ты будешь есть траву, подобно волу, и тебя будет омывать небесная роса. Семь лет пройдет, прежде чем ты признаешь, что Всевышний властвует над царствами смертных и отдает их кому пожелает.

да бъдеш изгонен измежду човеците, жилището ти да бъде с полските животни, да ядеш трева като говедата, и да те мокри небесната роса, и да минат над тебе седем времена, догдето познаеш, че Всевишният владее в царството на човеците и го дава комуто ще.

26 П овеление оставить пень с корнями означает, что твое царство будет возвращено тебе, когда ты признаешь, что Небеса правят всем.

А гдето се заповядало да оставят пъна с корените на дървото, <значи>, че царството ще ти бъде обезпечено щом признаеш, че небесата владеят.

27 П оэтому пусть будет тебе угодно, о царь, принять мой совет: загладь свои грехи, творя правду, и свои беззакония – милосердием к притесненным. Может быть, тогда твое благоденствие и продолжится. Исполнение сна

Затова, царю, нека ти бъде угоден моя съвет да напуснеш греховете си чрез <вършене> правда и беззаконията си чрез <правене> благодеяния на бедните, негли се продължи благоденствието ти {Или: Се прости престъплението ти.}.

28 В се это и произошло с царем Навуходоносором.

Всичко това постигна цар Навуходоносора.

29 Д венадцать месяцев спустя, когда царь гулял по крыше царского дворца в Вавилоне,

В края на дванадесет месеца, като ходеше по царския палат във Вавилон,

30 о н сказал: – Разве не я воздвиг этот великий Вавилон, город царский, своей могучей силой и во славу своего величия?

царят проговори, казвайки: Не е ли велик тоя Вавилон, който аз съградих с мощната си сила за царското жилище и за славата на величието си!

31 Э ти слова еще были у него на устах, когда с небес раздался голос: – Вот что определяется о тебе, царь Навуходоносор: твоя царская власть отнята у тебя.

Думата бе още в устата на царя, и глас дойде от небесата, <който рече>: На тебе се известява, царю Навуходоносоре, че царството премина от тебе;

32 Т ебя прогонят от людей, и ты будешь жить с дикими зверями и есть траву, подобно волу. Семь лет пройдет, прежде чем ты признаешь, что Всевышний властвует над царствами смертных и отдает их, кому пожелает.

и ще бъдеш изгонен измежду човеците, между полските животни ще бъде жилището ти, и ще те хранят с трева като говедата; и седем времена ще минат над тебе догдето признаеш, че Всевишният владее над царството на човеците, и го дава комуто ще.

33 И тотчас же сказанное о Навуходоносоре исполнилось. Его прогнали от людей, и он ел траву, подобно волу. Его тело омывалось небесной росой до тех пор, пока его волосы не выросли длинными, как перья орла, а ногти не стали точно птичьи когти.

В същия час това нещо се изпълни над Навуходоносора; той бе изгонен измежду човеците, ядеше трева като говедата, и тялото му се мокреше от небесната роса догдето космите му пораснаха като <пера> на орли, и ноктите му като на птици.

34 В конце этого времени я, Навуходоносор, поднял взор к небу, и мой разум вернулся ко мне. Тогда я благословил Всевышнего; я восхвалил и восславил Его, Живущего вечно. – Владычество Его – владычество вечное; царство Его – из поколения в поколение.

А в края на тия дни аз Навуходоносор подигнах очите си към небесата; и разумът ми се възвърна като благослових Всевишния и похвалих и прославих Онзи, Който живее до века, понеже владичеството Му е вечно владичество, и царството Му из род в род;

35 В се обитатели земли ничего не значат. Он поступает по воле Своей с небесными силами и обитателями земли. Никто не властен сдержать Его руку или сказать Ему: «Что Ты сделал?»

<пред Него> всичките земни жители се считат като нищо; по волята Си Той действува между небесната войска и между земните жители; и никой не може да спре ръката Му, или да Му каже: Що правиш Ти?

36 В то же время, когда вернулся ко мне мой разум, ко мне вернулись и царская слава, и честь, и величие. Мои советники и приближенные возвратились ко мне, вернули меня на мой престол, и я стал еще более велик, чем прежде.

И в същото време<, когато> разумът ми се възвърна, възвърнаха ми се, за славата на царството ми, и величието и светлостта ми; защото съветниците ми и големците ми ме търсеха, закрепих се на царството си, и ми се притури превъзходно величие.

37 Т еперь я, Навуходоносор, хвалю, превозношу и славлю Царя небес, потому что все что Он делает есть истина и все Его пути праведны. А тех, кто ходит в гордыне, Он властен смирить.

Сега аз Навуходоносор хваля, превъзнасям и славя небесния Цар; защото всичко що върши е с вярност, и пътищата Му са справедливи; а Той може да смири ония, които ходят горделиво.