2-е Коринфянам 4 ~ 2 Коринтяни 4

picture

1 В от почему, имея по милости Божьей это служение, мы не отчаиваемся.

Затуй, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърчаваме;

2 М ы отвергаем любые нечестные методы, за которые бывает стыдно, мы никого не обманываем и не искажаем слово Божье. Напротив, мы открыто возвещаем истину, и пусть каждый человек судит нас в своей совести перед Богом.

но се отрекохме от тайни и срамотни <дела>, и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но, като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.

3 Е сли для кого-то Радостная Весть, которую мы возвещаем, и закрыта, то только для тех, кто идет к погибели,

Но ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тия, които погиват, -

4 д ля неверующих, у которых бог этого мира ослепил умы, чтобы им не видеть света Радостной Вести о славе Христа, Который есть образ Бога.

за тия, невярващите, чиито ум богът на тоя свят е заслепил, за да <ги> не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога.

5 В едь мы возвещаем не самих себя, а Христа Иисуса как Господа, мы же – ваши слуги ради Иисуса.

(Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исуса).

6 П отому что Бог, сказавший: «Пусть из тьмы воссияет свет», и Сам есть тот Свет, Который светит в наших сердцах, давая нам знание славы Божьей, которая видна на лице Иисуса Христа.

Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, <Той е>, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети <света> с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово.

7 Н о это сокровище мы носим в глиняных сосудах и показываем, что эта выдающаяся сила исходит не от нас, а от Бога.

А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да <се види>, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.

8 Н ас теснят со всех сторон, но мы не стеснены; мы в отчаянных обстоятельствах, но не в отчаянии;

Угнетявани <сме> отвсякъде, но не <сме> утеснени; в недоумение <сме>, но не до отчаяние;

9 н ас преследуют, но мы не покинуты; мы сильно побиты, но не убиты.

гонени <сме>, но не оставени; повалени <сме>, но не погубени.

10 В нашем теле мы всегда носим смерть Иисуса, чтобы в нас была явлена и Его жизнь.

Всякога носим на тялото си убиваното на Исуса, за да се яви на тялото ни и живота на Исуса.

11 М ы, живые, все время предаемся смерти за Иисуса, чтобы и жизнь Иисуса была явлена в наших смертных телах.

Защото ние живите винаги сме предавани на смърт за Исуса, за да се яви и живота на Исуса в нашата смъртна плът.

12 С мерть совершает свою работу в нас ради того, чтобы в вас совершила свою работу жизнь!

Така щото смъртта действува в нас, а животът във вас.

13 А поскольку мы обладаем тем же духом веры – как написано: «Я верил, поэтому я говорил», – мы тоже верим и поэтому говорим.

А като имаме същия дух на вяра, според писаното: "Повярвах, за това и говорих", то и ние, <понеже> вярваме, затова и говорим;

14 М ы знаем, что Тот, Кто воскресил Господа Иисуса, воскресит с Иисусом и нас и поставит перед Собой рядом с вами.

понеже знаем, че Тоя, Който е възкресил Господа Исуса, ще възкреси и нас заедно с Исуса, и ще ни представи заедно с вас.

15 В се это к вашему благу, чтобы благодать, достигающая все большего и большего числа людей, усиливала благодарность, возносимую во славу Бога. Жизнь в надежде на небеса

Защото всичко това <е> заради вас, тъй щото благодатта, увеличена чрез мнозината, <които са я получили>, да умножи благодарението, за Божията слава.

16 П оэтому мы не унываем. Если даже мы изнашиваемся физически, то внутренне мы изо дня в день обновляемся,

Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.

17 т ак как наши легкие и временные страдания – ничто по сравнению с весомой и вечной славой, которую они нам приносят.

Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас,

18 М ы смотрим не на видимое, а на невидимое, потому что видимое временно, а невидимое вечно.

които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.