1 Н е завидуй неправедным людям, к обществу их не стремись,
Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,
2 в едь насилие у них на уме, и уста их говорят о злодействе.
Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост
3 М удростью строится дом и разумом утверждается;
С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,
4 з нание наполняет его комнаты дорогим и красивым добром.
И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.
5 М удрый человек – силен, и тот, кто сведущ, увеличивает свою силу,
Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
6 в едь чтобы воевать, тебе нужен мудрый совет, и для победы – много советников.
Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
7 М удрость слишком возвышена для глупцов; в собрании у ворот нечего им сказать.
Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.
8 К то замышляет дурное, того назовут злоумышленником.
Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;
9 З амыслы глупости – грех, и глумливого гнушаются люди.
Помислянето на <такова> безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.
10 Е сли ты дал слабину в день беды, сила твоя ничтожна.
<Ако> покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.
11 О свобождай ведомых на смерть безвинно, бредущих на убой спасай.
Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържаш ония, които политат към клане.
12 В от ты говоришь: «Ой, мы об этом не знали», – но разве Взвешивающий сердца не поймет? Разве Хранящий твою жизнь не узнает? И разве Он не воздаст каждому по делам?
Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, не знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?
13 Е шь мед, мой сын, ведь он хорош; сотовый мед тебе сладок.
Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, <защото> е сладка на вкуса ти.
14 З най: такова душе твоей мудрость; если найдешь ее – есть у тебя будущее, и надежда твоя не погибнет.
И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
15 Н е устраивай, как разбойник, засады у дома праведника, не разоряй его крова,
Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.
16 в едь праведник, пусть семь раз упадет, поднимется, а злодеев беда погубит.
Защото праведният <ако> седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.
17 Н е радуйся, когда враг твой упал, и когда он споткнулся, пусть сердце твое не ликует,
Не се радвай, когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.
18 и наче Господь увидит, это будет Ему неугодно и Он отвратит от него Свой гнев.
Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.
19 Н е раздражайся из-за злодеев и не завидуй нечестивым,
Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,
20 в едь у злодея нет будущего, и светильник нечестивых погаснет.
Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.
21 С ын мой, бойся Господа и царя и не общайся с мятежниками,
Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,
22 в едь от них обоих внезапно придет к ним беда, и кто знает, какие невзгоды они им пошлют? Дополнительные высказывания мудрецов
Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае <какво> наказание <ще им се наложи> и от двамата?
23 В от еще изречения мудрецов: Выказывать лицеприятие на суде нехорошо.
И тия са изречения на мъдрите:- Лицеприятие в съд не е добро.
24 Н а сказавшего виноватому: «Ты невиновен », – будут слать проклятия народы, и племена будут негодовать.
Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;
25 А осудившие виновного, будут преуспевать, и придет на них доброе благословение.
Но които <го> изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.
26 Ч естный ответ, – что поцелуй в губы.
Който дава прав отговор, Той целува в устни.
27 З аверши работу на улице, приведи в порядок свои поля, а потом можешь строить свой дом.
Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.
28 Н е свидетельствуй против ближнего без вины и не лги своими устами.
Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.
29 Н е говори: «Поступлю с ним, как он со мной; отплачу ему за то, что он сделал».
Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.
30 Я шел мимо поля лентяя, мимо виноградника человека неразумного:
Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,
31 в се поросло колючкой, сорняками зарос участок, и ограда из камня рухнула.
И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена.
32 Я глядел и думал об этом, я смотрел и понял урок:
Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.
33 н емного поспишь, немного подремлешь, немного, руки сложив, полежишь,
<Още> малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън, -
34 и придет к тебе нищета, как бродяга, и настигнет нужда, как разбойник.
И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,