1 Л юбящий наставление любит знание, а ненавидящий нарекание – невежда.

Който обича поправление, обича знание, Но който мрази изобличения е невеж.

2 Д обрый получит от Господа расположение, а коварного Он осудит.

Добрият човек намира благоволение пред Господа; А зломисленика Той ще осъди.

3 Ч еловеку не утвердить себя злом, а корень праведных не поколеблется.

Човек няма да се утвърди чрез беззаконие, А коренът на праведните не ще се поклати.

4 Х орошая жена – мужу венец, а срамящая мужа – что гниль в кости.

Добродетелната жена е венец на мъжа си; А оная, която докарва срам, е като гнилота в костите му.

5 П омышления праведных честны, а советы нечестивых коварны.

Мислите на праведните са справедливи, А намеренията на нечестивите са коварство.

6 С лова нечестивых – гибельная засада, но речь праведных спасает их.

Думите на нечестивите са засада за кръвопролитие; А устата на праведните ще ги избавят.

7 Н ечестивца низвергнут – и нет его, а дом праведных устоит.

Нечестивите се съсипват и няма ги, А домът на праведните ще стои.

8 Ч еловека хвалят по мудрости, а извращенный ум презирают.

Човек бива похвален според разума си, А опакият в сърце ще бъде поругаван.

9 Л учше быть никем, но иметь слугу, чем притворяться знатным, нуждаясь в хлебе.

По-щастлив е скромният, който слугува на себе си, От онзи, който се надига и няма хляб.

10 П раведник и скотину свою жалеет, а у нечестивых и жалость – жестока.

Праведният се грижи за живота на добитъка си, А благостите на нечестивите са немилостиви.

11 В озделывающий свою землю будет есть досыта, а гоняющийся за пустыми мечтами – не разумен.

Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни <неща> е без разум.

12 Н еправедный жаждет твердыни злодеев, но корень праведных пустит свой росток.

Нечестивият търси <такава> корист, <каквато> вземат злите, А коренът на праведния дава <плод>.

13 Н ечестивого ловят его же слова, но праведник избежит беды.

В престъплението на устните се намира опасна примка, А праведният ще се отърве от затруднение.

14 О т плода своих уст человек насыщается благом, и кто трудится руками, тоже получит воздаяние.

От плода на устата си човек се насища с добрини; И според делата на ръцете на човека му се въздава.

15 Г лупец считает, что путь его прям, но мудрый прислушивается к советам.

Пътят на безумния е прав в неговите очи, А който е мъдър, той слуша съвети.

16 Г лупец обнаружит свой гнев немедля, но разумный оставит оскорбление без внимания.

Безумният показва явно отегчението си, А благоразумният скрива оскърблението.

17 Ч естный свидетель расскажет правду, а криводушный солжет.

Който диша истина възвестява правдата, А лъжесвидетелят - измамата.

18 С лова опрометчивых ранят, как меч, а речь мудрых – исцеляет.

Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож, А езикът на мъдрите докарва здраве.

19 П равдивые уста пребудут вовеки, а лживый язык – только мгновение.

Устните, <които говорят> истината, ще се утвърдят за винаги, А лъжливият език <ще трае> за минута.

20 В сердцах злоумышленников обман, а радость – у миротворцев.

Измама има в сърцето на ония, които планират зло; А радост имат тия, които съветват за мир.

21 Н е случится с праведником беды, а жизнь нечестивых полна невзгод.

Никаква пакост няма да се случи на праведния, А нечестивите ще се изпълнят със злощастие.

22 Г осподь гнушается лживыми устами, но верные слову Ему угодны.

Лъжливите устни са мерзост Господу, А ония, които постъпват вярно, са приятни Нему.

23 У мный человек скрывает знание, а сердце глупца разглашает глупость.

Благоразумният човек покрива знанието <си>, А сърцето на безумните изказва глупостта <си>.

24 Р уки усердных будут править, а ленивых приставят к труду подневольному.

Ръката на трудолюбивите ще властвува, А ленивите ще бъдат подчинени.

25 Т ревога в сердце гнетет человека, а доброе слово веселит.

Теготата смирява човешкото сърце, А благата дума го развеселява.

26 П раведник разборчив в своей дружбе, а путь нечестивых сбивает с толка.

Праведният води ближния си, А пътят на нечестивите въвежда <самите> тях в заблуждение.

27 Л енивый дичи своей не жарит, а усердный приобретет ценное добро.

Ленивият не пече лова си; Но скъпоценностите на човеците са на трудолюбивия.

28 Н а пути праведности – жизнь; ходя ее тропами, смерти не встретишь.

В пътя на правдата има живот, И в пътеката й няма смърт.