1 Д авид осмотрел людей, которые были с ним, и назначил над ними тысячников и сотников.
След това Давид събра людете, които бяха с него, и постави над тях хилядници и стотници.
2 Д авид отправил войска – треть под началом Иоава, треть под началом сына Саруи Авишая, брата Иоава, и треть под началом гатянина Иттая. Царь сказал воинам: – Я сам непременно выступлю вместе с вами.
И Давид изпрати людете, една трета под началството на Иоава, една трета под началството на Ависея Саруиния син, Иоавовия брат, и една трета под началството на гетеца Итай. И царят каза на людете: Непременно ще изляза и аз с вас.
3 Н о люди сказали: – Не ходи; если мы будем вынуждены бежать, они не обратят на это внимания. Даже если половина из нас погибнет, они не обратят внимания; но ты стоишь десяти тысяч из нас. Поэтому лучше тебе помогать нам из города.
Людете, обаче, отговориха: Да не излезеш; защото, ако ние се обърнем на бяг, няма да ги е грижа за нас; ако щат умре и половината от нас, <пак> няма да ги е грижа за нас; а ти си като десет хиляди от нас {Или: понеже има десет хиляди такива каквито сме ние.}, затова сега е по-добре ти да си готов да ни помагаш от града.
4 Ц арь ответил: – Я сделаю так, как вам кажется лучше. И царь стоял у ворот, пока весь народ не выступил отрядами по сотням и тысячам.
И царят им каза: Каквото ви се вижда добро ще сторя. И тъй, царят застана на едната страна на портата, а всичките люде излязоха по стотини и по хиляди.
5 Ц арь приказал Иоаву, Авишаю и Иттаю: – Ради меня обращайтесь с юношей Авессаломом мягко. Все воины слышали, как царь давал приказ об Авессаломе каждому из военачальников. Гибель Авессалома
Тогава царят заповяда на Иоава, на Ависея и на Итая, казвайки: Пощадете ми младежа Авесалома. И всичките люде чуха, когато царят заповядваше на всички военачалници за Авесалома.
6 В ойско выступило в поле, чтобы сразиться с Израилем, и битва произошла в лесу Ефрема.
И тъй, людете, излязоха на полето против Израиля; и сражението стана в Ефремовия лес.
7 И зраильское войско было разбито там людьми Давида, и потери в тот день были очень велики – двадцать тысяч человек.
И там Израилевите люде бидоха разбити от Давидовите слуги, и в оня ден там стана голямо клане на двадесет хиляди души;
8 Б итва распространилась по всем окрестностям, и лес погубил в тот день больше жизней, чем меч.
защото сражението в тая местност се разпростря по лицето на цялата страна, и в оня ден лесът погълна повече люде отколкото погълна ножа.
9 А вессалому случилось встретиться с людьми Давида. Он был на своем муле, и когда мул пробегал под большим дубом, голова Авессалома запуталась в густых ветвях. Сам он остался висеть в воздухе, а мул, на котором он ехал, побежал дальше.
И случи се Авесалом да се срещне с Давидовите слуги. А Авесалом яздеше на мъска; и като влезе мъската под гъстите клони на един голям дъб, главата му се хвана в дъба, и той увисна между небето и земята: а мъската мина изпод него.
10 К огда один из людей увидел это, он доложил Иоаву: – Я только что видел Авессалома висящим на дубе.
И един човек го видя та извести на Иоава, казвайки: Ето, видях Авесалома увиснал на дъб.
11 И оав сказал человеку, который доложил ему об этом: – Что! Ты видел его? Почему ты не поверг его там же на землю? Я бы с радостью наградил тебя десятью шекелями серебра и воинским поясом.
А Иоав каза на човека, който му извести: Ето, ти си го видял; а защо не го порази там до земята? и аз бих ти дал десет сребърника и един пояс.
12 Н о человек ответил: – Даже если бы мне в руки отвесили десять тысяч шекелей, я бы не поднял руки на царского сына. Мы сами слышали, как царь приказал тебе, Авишаю и Иттаю: «Ради меня защитите юношу Авессалома».
А човекът рече на Иоава: И хиляда сребърника, ако бяха претеглени в шепата ми, не бих дигнал ръката си против царския син; защото ние слушахме царят как заповяда на тебе, на Ависея и на Итая, казвайки: Внимавайте всички, никой да се не докосне до младежа Авесалома.
13 С другой стороны, если бы я рискнул своей жизнью – ведь от царя ничего не скроешь, – ты остался бы в стороне.
Иначе, ако бях постъпил невярно против живота му, нищо не се укрива от царя, и тогава сам ти би се обърнал против мене.
14 И оав сказал: – Нечего мне терять с тобой время. Он взял в руку три дротика и вонзил их в сердце Авессалому, пока тот, еще живой, висел на дубе.
Тогава рече Иоав: Не трябва да губя време така с тебе. И като взе в ръката си три стрели, прониза с тях сърцето на Авесалома, като беше още жив всред дъба.
15 Д есять оруженосцев Иоава окружили Авессалома, поразили и умертвили его.
И десет момъка, Иоавови оръженосци, заобиколиха Авесалома, та го удариха и убиха го.
16 З атем Иоав затрубил в рог, и воины прекратили преследовать Израиль, потому что Иоав остановил их.
Тогава Иоав засвири с тръбата, и людете се върнаха от преследването на Израиля; защото Иоав спря людете.
17 О ни взяли Авессалома, бросили его в большую яму в лесу и воздвигли над ним огромную груду камней. Тем временем все израильтяне разбежались по своим домам.
И взеха Авесалома та го хвърлиха в един голям ров, вътре в леса, и натрупаха на него много голям куп камъни. И целият Израил побягна, всеки в шатъра си.
18 Е ще при жизни Авессалом взял камень и поставил его в долине Царей как памятник себе, потому что думал: «У меня нет сына, чтобы сохранить в памяти мое имя». Он назвал камень своим именем, и называется он «Памятник Авессалома» по сегодняшний день. Давиду приносят весть о смерти Авессалома
А Авесалом, когато беше още жив, бе взел и издигнал за себе си стълба, който е в царската долина; защото си рече: Нямам син, който да опази паметта на името ми; затова нарече стълба по своето име; и той се нарича и до днес Авесаломов паметник.
19 А химаац же, сын Цадока, сказал: – Позволь мне побежать и принести царю весть о том, что Господь избавил его от руки его врагов.
Тогава рече Ахимаас, Садоковият син: Да се завтека сега да занеса на царя известие, че Господ въздаде за него на неприятелите му.
20 – Сегодня весть понесешь не ты, – сказал Иоав. – Ты можешь принести вести в другой раз, но сегодня не делай этого, потому что сын царя умер.
А Иоав му рече: Няма да занесеш днес известия; друг ден ще бъдеш известител; а днес няма да занесеш известия, понеже царският син умря.
21 И оав сказал одному кушиту: – Ступай, расскажи царю о том, что ты видел. Кушит поклонился Иоаву и побежал.
Тогава рече Иоав на Хусина: Иди, извести на царя каквото си видял. И Хусина се поклони на Иоава и се завтече.
22 С ын Цадока Ахимаац снова сказал Иоаву: – Будь что будет, позволь мне побежать вслед за кушитом. Но Иоав ответил: – Мой сын, зачем ты хочешь идти? За такую весть не получишь награды.
Тогава Ахимаас, Садоковият син, рече пак на Иоава: Но каквото и да стане, нека тичам и аз, моля, след Хусина. А Иоав му рече: Защо искаш да тичаш, синко, като не ще имаш възнаграждение за известията?
23 О н сказал: – Будь что будет, я хочу бежать. И Иоав сказал: – Беги! Ахимаац побежал по дороге долины и обогнал кушита.
<Но той пак рече:> Но каквото и да стане, нека се завтека. Тогава му рече: Тичай. И така Ахимаас се завтече през полския път, и замина Хусина.
24 В то время как Давид сидел между внутренними и внешними воротами, дозорный поднялся на крышу над воротами к стене. Подняв глаза, он увидел человека, бежавшего в одиночку.
А Давид седеше между двете порти; и стража се изкачи на покрива на портата към стената, и като подигна очи видя, и, ето, един човек тичаше сам.
25 Д озорный позвал царя и доложил ему об этом. Царь сказал: – Если он один, то, должно быть, у него хорошая весть. Человек все приближался и приближался.
И стражът извика и извести на царя. А царят рече: Щом е сам, има известия в устата му. И той притичваше и се приближаваше.
26 П отом дозорный увидел другого бегущего человека и закричал служащему у ворот: – Вот, еще один человек бежит! Царь сказал: – Должно быть, и он несет хорошую весть.
После стражът видя друг човек, който тичаше; и стражът извика към вратаря, казвайки: Ето <още един> човек, който тича сам. И рече царят: И той носи известия.
27 Д озорный сказал: – Мне кажется, что первый бежит, как Ахимаац, сын Цадока. – Это хороший человек, – сказал царь. – Он идет с хорошей вестью.
И рече стражът: струва ми се, че тичането на първия прилича на тичането на Ахимаас, Садоковия син. И рече царят: Добър човек е той, и иде с добри известия.
28 И Ахимаац, приблизившись, закричал царю: – Все хорошо! Он поклонился царю лицом до земли и сказал: – Слава Господу, твоему Богу! Он отдал тебе людей, которые подняли свои руки на моего господина, царя.
И Ахимаас извика та рече на царя: Радвай се! И поклони се на царя с лице до земята и рече: Благословен да бъде Господ твоят Бог, Който предаде човеците, които подигнаха ръка против господаря ми царя.
29 Ц арь спросил: – В безопасности ли юноша Авессалом? Ахимаац ответил: – Я видел сильное волнение как раз тогда, когда Иоав собирался послать слугу царя и меня, твоего слугу, но я не знаю, что это было такое.
И царят рече: Здрав ли е младежът Авесалом? А Ахимаас отговори: Когато Иоав изпрати царския слуга, мене слугата ти, видях едно голямо смущение, но не знаех що беше.
30 Ц арь сказал: – Стань в сторону и подожди здесь. Он отошел в сторону и встал там.
И рече царят: Обърни се та застани тук. И той се обърна та застана.
31 К ушит прибыл и сказал: – Господин мой царь! Слушай добрую весть! Господь избавил тебя сегодня от всех, кто восстал против тебя.
И, ето, дойде Хусина. И рече Хусина: Известия, господарю мой царю! защото днес Господ въздаде за тебе на всички, които се подигнаха против тебе.
32 Ц арь спросил кушита: – В безопасности ли юноша Авессалом? Кушит ответил: – Пусть со всеми врагами господина моего царя и со всеми, кто восстает против тебя, случится то же, что и с этим юношей.
И царят рече на Хусина: Здрав ли е младежът Авесалом? А Хусина отговори: Неприятелите на господаря ми царя, и всички, които се подигат против тебе за зло, дано станат като оня младеж!
33 Ц арь был потрясен. Он пошел в комнату над воротами и заплакал. Когда он шел, он говорил: – О, мой сын Авессалом! Мой сын, мой сын Авессалом! Если бы только мне умереть вместо тебя, о Авессалом, сын мой, сын мой!
И царят се смути много, и възкачи се в стаята над портата та плака; и като отиваше говореше така: Сине мой Авесаломе, сине мой, сине мой Авесаломе! да бях умрял аз вместо тебе, Авесаломе, сине мой, сине мой!