4-я Царств 4 ~ 4 Царе 4

picture

1 Ж ена одного ученика пророков кричала Елисею: – Твой слуга, мой муж, умер, и ты знаешь, что он чтил Господа. А теперь его заимодавец пришел, чтобы забрать обоих моих мальчиков в рабство.

А една от жените на пророческите ученици извика към Елисея и каза: Слугата ти мъж ми умря; и ти знаеш, че слугата ти се боеше от Господа; а заимодавецът дойде да вземе за себе си двата ми сина за роби.

2 Е лисей ответил ей: – Как мне помочь тебе? Скажи мне, что у тебя есть дома? – У твоей служанки ничего нет, – сказала она, – лишь горшок масла.

И Елисей й каза: Що да ти сторя? Кажи ми що имаш в къщи? А тя рече: Слугинята ти няма нищо в къщи, освен един съд с дървено масло.

3 Е лисей сказал ей: – Ступай и попроси у соседей пустые сосуды, да набери их побольше.

И рече: Иди, вземи на заем вън, от всичките си съседи, съдове празни съдове, заеми не малко.

4 П отом войди и запри за собой и за сыновьями дверь. Наливай масло в сосуды и, наполнив сосуд, отставляй в сторону.

Сетне влез и затвори вратата зад себе си и зад синовете си, и наливай <от маслото> във всички тия съдове, и пълните туряй на страна.

5 О на пошла и заперла дверь за собой и сыновьями. Они подносили ей сосуды, а она наливала.

И тъй, тя си отиде от него та затвори вратата зад себе си и зад синовете си; и те донасяха <съдовете> при нея, а тя наливаше.

6 К огда все сосуды наполнились, она сказала сыну: – Дай мне еще один. Но он ответил: – Ни одного сосуда больше нет. И масло перестало течь.

И като се напълниха съдовете, рече на един от синовете си: Донеси ми още един съд. А той й рече: Няма друг съд. И маслото престана.

7 О на пошла и рассказала Божьему человеку, а он сказал: – Пойди, продай масло и расплатись с долгами, а на то, что останется, ты с сыновьями сможешь жить. Елисей и богатая шунамитянка

Тогава тя дойде та извести на Божия човек. И той рече: Иди, продай маслото та плати дълга си, и живей с останалото, ти и синовете ти.

8 О днажды Елисей отправился в Шунем. Там жила одна богатая женщина, которая уговорила его остаться поесть. И всякий раз, проходя мимо, он останавливался там поесть.

И един ден Елисей замина в Сунам, гдето имаше една богата жена; и тя го задържа да яде хляб. И колкото пъти заминаваше свръщаше там, за да яде хляб.

9 О на сказала мужу: – Я знаю, что человек, который часто заходит к нам, − святой Божий человек.

Сетне <жената> рече на мъжа си: Ето сега, познавам че този, който постоянно наминава у нас, е свет Божий човек.

10 Д авай сделаем на крыше маленькую комнату и поставим туда постель, стол, стул и светильник для него. Тогда он сможет останавливаться там всякий раз, когда будет заходить к нам.

Да направим, моля, една малка стаичка на стената, и да турим в нея за него легло и маса и стол и светилник, за да свръща там, когато дохожда при нас.

11 О днажды, когда Елисей пришел туда, он поднялся в комнату и лег.

И един ден, като дойде там и свърна в стаичката та лежеше в нея,

12 П отом сказал своему слуге Гиезию: – Позови эту шунамитянку. Он позвал ее, и она пришла к нему.

рече на слугата си Гиезия: Повикай тая сунамка. И повика я, и тя застана пред него.

13 Е лисей сказал ему: – Скажи ей: «Ты так хлопотала ради нас. Что для тебя сделать? Может, замолвить о тебе слово перед царем или начальником войска?» Она ответила: – Я живу среди своего народа.

И рече на <Гиезия>: Кажи й сега: Ето, ти си положила всички тия грижи за нас; що да ти сторим? Обичаш ли да се говори за тебе на царя или на военачалника. А тя отговори: Аз живея между своите люде.

14 Что же сделать для нее? − спросил Елисей. Гиезий сказал: – Да вот, сына у нее нет, а муж уже стар.

Тогава рече: Що, прочее, да сторим за нея? А Гиезий отговори: Наистина тя няма син, а мъжът й е стар.

15 Т огда Елисей сказал: – Позови ее. Он позвал ее, и она встала в дверях.

И рече: Повикай я. И когато я повика, тя застана при вратата.

16 Примерно в это время в следующем году, – сказал Елисей, – ты будешь держать на руках сына. – Нет, мой господин, − возразила она, − не обманывай свою служанку, Божий человек!

И <Елисей й> рече: До година, по това време, ще имаш син в обятията си. А тя рече: Не, господарю мой, Божий човече, не лъжи слугинята си.

17 Н о вот, эта женщина забеременела, и в следующем году, примерно в это время, родила сына, как и сказал ей Елисей. Воскрешение сына шунамитянки

Но жената зачна и роди син на другата година по същото време, както й рече Елисей.

18 Р ебенок подрос. Однажды он вышел к отцу, который был со жнецами.

И когато порасна детето, излезе един ден към баща си при жетварите.

19 Моя голова! Моя голова! – сказал он отцу. Отец велел слуге: – Отнеси его к матери.

И рече на баща си: Главата ми! главата ми! А той рече на <един от> момците: Занеси го при майка му.

20 С луга поднял его и отнес к матери. Ребенок сидел у нее на коленях до полудня, а потом умер.

И като го взе занесе го при майка му; и <детето> седя на коленете й до пладне, и тогава умря.

21 О на поднялась и положила его на постель Божьего человека, заперла дверь и вышла.

И тя се качи та го положи на леглото на Божия човек, и като затвори вратата след него, излезе.

22 З атем она позвала мужа и сказала: – Прошу, пошли мне одного из слуг и осла, чтобы мне быстро съездить к Божьему человеку и вернуться.

Тогава повика мъжа си и рече: Изпрати ми, моля, един от момците и една от ослиците, за да тичам при Божия човек и да се върна.

23 Зачем ходить к нему сегодня? – спросил он. – Сегодня же не праздник Новолуния, не суббота. – Все будет хорошо, − ответила она.

А той рече: Защо да отидеш днес при него? не е нито нов месец, нито събота. А тя рече: Бъди спокоен.

24 О на оседлала осла и сказала слуге: – Веди. Не останавливайся, пока не скажу.

Тогава оседла ослицата, и рече на слугата си: Карай и бързай; не забавяй карането заради мене освен ако ти заповядвам.

25 О на отправилась в путь и пришла к Божьему человеку на гору Кармил. Увидев ее издалека, Божий человек сказал своему слуге Гиезию: – Смотри! Это шунамитянка!

И тъй, стана та отиде при Божия човек на планината Кармил. А Божият човек, като я видя от далеч, рече на слугата си Гиезия: Ето там сунамката!

26 Б еги ей навстречу и спроси ее: «Здорова ли ты? Здоров ли твой муж? Здоров ли твой ребенок?» – Здоровы, – сказала она.

Сега, прочее, тичай да я посрещнеш и кажи й: Добре ли си? добре ли е мъжът ти? Добре ли е детето? А тя отговори: Добре.

27 К огда же она пришла к Божьему человеку на гору, она обняла его ноги. Гиезий подошел, чтобы оттолкнуть ее, но Божий человек сказал: – Оставь ее! Она в большом горе, но Господь утаил это от меня и не сказал мне.

А когато дойде при Божия човек на планината, хвана се за нозете му; а Гиезий се приближи, за да я оттласне. Но Божият човек рече: Остави я, защото душата й е преогорчена в нея: а Господ е скрил <причината> от мене, и не ми я е явил.

28 Разве я просила тебя о сыне, мой господин? – сказала она. – Разве я не говорила тебе: «Не буди во мне надежду?»

А тя рече: Искала ли съм син от господаря си? Не рекох ли: Не ме лъжи?

29 Е лисей сказал Гиезию: – Заправь полы плаща под пояс, возьми в руку мой посох и беги. Если встретишь кого, не приветствуй, и если кто будет приветствовать тебя, не отвечай. Положи мой посох мальчику на лицо.

Тогава <Елисей> рече на Гиезия: Препаши кръста си, вземи тоягата ми в ръка, та иди; ако срещнеш човек, да го не поздравиш, а ако те поздрави някой, да му не отговориш; и положи тоягата ми върху лицето на детето.

30 Н о мать ребенка сказала: – Верно, как и то, что Господь жив и жив ты сам, – я не отстану от тебя. Тогда он поднялся и пошел за ней.

А майката на детето рече: <Заклевам се в> живота на Господа и <в> живота на душата ти, няма да те оставя. И така, той стана та отиде подир нея.

31 Г иезий шел впереди их и положил посох мальчику на лицо, но в ответ не раздалось ни звука. Гиезий вернулся навстречу Елисею и сказал ему: – Мальчик не пробудился.

А Гиезий мина пред тях и положи тоягата върху лицето на детето; но нямаше ни глас, нито слушане. Затова се върна да го посрещне и му извести казвайки: Детето не се събуди.

32 К огда Елисей пришел в дом, мальчик лежал мертвым на его постели.

И когато влезе Елисей в къщата, ето детето умряло, положено на леглото му.

33 О н вошел, запер за собой дверь и помолился Господу.

Влезе, прочее, та затвори вратата зад тях двамата, и помоли се Господу.

34 П осле этого он поднялся на постель и лег на мальчика − рот ко рту, глаза к глазам, руки к рукам. Когда он простерся над ним, тело мальчика согрелось.

Тогава се качи та легна върху детето, и като тури устата си върху неговите уста, и очите си върху неговите очи, и ръцете си върху неговите ръце простря се върху него; и стопли се тялото на детето.

35 Е лисей отвернулся, походил по комнате взад и вперед и, поднявшись на постель, простерся над ним еще раз. Мальчик семь раз чихнул и открыл глаза.

После се оттегли та ходеше насам натам из къщата, тогава <пак> се качи та се простря върху него; и детето кихна седем пъти, и детето отвори очите си.

36 Е лисей позвал Гиезия и сказал: – Позови шунамитянку. И тот сделал это. Когда она пришла, он сказал: – Возьми своего сына.

И Елисей извика Гиезия и рече: Повикай тая сунамка. И повика я; и когато влезе при него, рече й: Вземи сина си.

37 О на вошла, упала ему в ноги и поклонилась до земли. Затем она взяла сына и вышла. Ядовитая похлебка

И тя влезе, падна на нозете му та се поклони до земята, и дигна сина си та излезе.

38 Е лисей же вернулся в Гилгал. В той области тогда был голод. Когда ученики пророков встретили его, он сказал слуге: – Поставь большой котел и свари для этих людей похлебки.

Пак дойде Елисей в Галгал, когато имаше глад в земята; и като седяха пред него пророческите ученици, <та го слушаха>, рече на слугата си: Тури големия котел та свари вариво за пророческите ученици.

39 О дин из них вышел в поле собирать овощи и нашел дикие огурцы. Он набрал полную одежду диких плодов с него и, когда вернулся, накрошил их в котел с похлебкой, хотя никто не знал, что это такое.

Затова, един излезе на полето за да набере зеленище, и като намери диво растение, набра от него диви тиквички, та напълни дрехата си, и се върна и ги наряза в котела с варивото, понеже не знаеха, <че са отровни>.

40 П охлебку разлили для людей, но начав есть, они закричали: – Божий человек, в котле смерть! − и не стали есть похлебку.

После сипаха на човеците да ядат; а като ядоха от варивото извикаха, казвайки: Божий човече, смърт има в котела! И не можеха да ядат от него.

41 Е лисей сказал: – Принесите муки. Он бросил ее в котел и сказал: – Разливай людям, чтобы они ели. И в котле не осталось ничего вредного. Насыщение ста человек

А той рече: Тогава донесете брашно. И като го хвърли в котела рече: Сипи на людете да ядат. И нямаше нищо отровно в котела.

42 И з Баал-Шалиши пришел некий человек, который принес Божьему человеку двадцать ячменных хлебов, испеченных из зерна первого урожая, и колосья с молодым зерном. – Отдай людям, пусть едят, − сказал Елисей.

В това време един човек от Ваалсалиса дойде та донесе на Божия човек хляб от първите плодове, двадесет ечемичени хляба и пресни класове жито небелени. И рече: Дай на людете да ядат.

43 Как же я накормлю этим сто человек? − спросил слуга. Но Елисей ответил: – Отдай людям, пусть едят. Ведь так говорит Господь: «Они наедятся, и еще останется».

И слугата му рече: Що! да сложа ли това пред стотина човека? А той каза: Дай на людете да ядат, защото така казва Господ: Ще се нахранят, и ще остане излишък.

44 Т огда он раздал им, и они ели, и еще осталось, по слову Господа.

Тогава той сложи пред тях, та се нахраниха, и остана излишък, според Господното слово.