1 С лово Господне, которое было к Иоилю, сыну Петуила: Нашествие саранчи

Господното слово, което дойде към Иоила Фатуилевия син:

2 С лушайте, старцы, внимайте, все жители этой страны! Случалось ли что-либо, подобное этому, в ваши дни или в дни ваших отцов?

Слушайте това, старци, И дайте ухо, всички жители на земята: Ставало ли е <такова нещо> във вашите дни Или в дните на бащите ви?

3 Р асскажите об этом вашим детям, они же пусть перескажут это своим, а их дети пусть передадут следующему поколению.

Разкажете това на чадата си, И чадата ви <нека го разкажат> на своите чада, И техните чада на друго поколение.

4 Т о, что осталось от подбирающей саранчи, ела грызущая саранча, то, что осталось от грызущей саранчи, ела поедающая саранча, а то, что осталось от поедающей саранчи, доела пожирающая саранча.

Каквото остави лапачът, изпояде го скакалецът; И каквото остави скакалецът, изпояде го изедникът; И каквото остави изедникът, изпояде го пръгът.

5 П робудитесь, пьяницы, и плачьте, причитайте, пьющие вино, оплакивайте молодое вино, потому что оно отнято от уст ваших!

Изтрезнейте, пияници, та плачете, И лелекайте, всички винопийци, за новото вино; Защото се отне от устата ви.

6 Н а мою землю вступил народ, сильный и бесчисленный. Его зубы – зубы льва, а клыки – как у львицы.

Понеже на земята Ми възлезе народ Силен и без брой, Чиито зъби са лъвови зъби, И който има кътни зъби като на лъвица.

7 О н разорил мою виноградную лозу, обломал мой инжир. Обнажил, ободрав его кору, и бросил; белыми стали его ветви.

Опустоши лозата Ми И сломи смоковниците ми; Обели я съвсем и я хвърли; Пръчките й се обелиха.

8 П лачьте, как девушка, что облачилась в рубище и оплакивает своего возлюбленного.

Плачи като <сгодена> девица опасана с вретище За мъжа на младостта си.

9 П рекратились хлебные приношения и возлияния в доме Господнем. Скорбят священники, служители Господа.

Хлебният принос и възлиянието престанаха От дома Господен; И свещениците, служителите Господни, жалеят

10 О пустошено поле и плачет земля; уничтожено зерно, засох молодой виноград и увяла маслина.

Запустя полето, жалее земята; Защото се загуби житото, Изсъхна новото вино, дървеното масло е слабо,

11 С окрушайтесь, земледельцы, о пшенице и ячмене, потому что погиб урожай на полях. Рыдайте, виноградари,

Посрамете се, земеделци, и лелекайте, лозари, За пшеницата и за ечемика; Защото жетвата на нивата се изгуби.

12 п отому что засохла виноградная лоза и завял инжир; гранат, пальма и яблоня – все деревья на поле засохли; потому и прекратилось веселье у сынов человеческих.

Лозата изсъхна и смоковницата повехна; Нарът, палмата и ябълката, Дори всичките полски дървета изсъхнаха; И радостта изчезна измежду човешките чада.

13 О блекитесь в рубище, священники, и плачьте, рыдайте, служащие перед жертвенником. Придите, служители моего Бога, и проведите ночь в рубищах, потому что хлебные приношения и возлияния прекратились в доме вашего Бога.

Опашете се с вретище и плачете, свещеници; Лелекайте, служители на олтара; Дойдете, нощувайте във вретище, Служители на моя Бог; Защото хлебният принос и възлиянието са удържани От дома на вашия Бог.

14 О бъявите священный пост, созовите собрание, пригласите старцев и всех жителей страны в дом Господа, вашего Бога, и взывайте к Господу. День Господень

Осветете пост, свикайте тържествено събрание, Съберете старейшините и всичките жители на страната В дома на Господа вашия Бог, И извикайте към Господа.

15 О , этот день! Близок день Господень. Придет он подобно разрушению от Всемогущего.

Уви за <оня> ден! Защото денят Господен наближи, И ще дойде като гибел от Всесилния.

16 Н е на наших ли глазах отнимается пища, а радость и веселье уходят из дома нашего Бога?

Не отне ли се храната пред очите ни, Веселието и радостта от дома на нашия Бог?

17 И стлели зерна под глыбами земли, разрушены кладовые, опустели амбары, потому что нет больше зерна.

Семената изсъхнаха под буците си, Житниците запустяха, Хранилищата се съсипаха, Защото житото изсъхна.

18 О , как стонет скот! Уныло бродят стада, потому что нет для них пищи; даже отары овец несут наказание.

Как пъшка добитъкът! Скитат се чердите говеда Защото нямат пасбище; Да! изгинаха стадата овце

19 Я взываю к Тебе, Господи, потому что огонь спалил степные пастбища, и пламя пожрало все деревья в поле.

Господи, към Тебе викам; Защото огънят изпояде пасбищата на целината, И пламъкът изпогори всичките полски дървета.

20 Д аже дикие животные взывают к Тебе, потому что высохли источники воды, и огонь спалил степные пастбища.

Даже и полските животни задъхвайки <поглеждат> към Тебе; Защото пресъхнаха водните потоци, И огън изпояде пасбищата на целината.