1 К огда Санбаллату, Товии, арабу Гешему и прочим нашим врагам донесли, что я отстроил стену и в ней не осталось ни одного незаделанного пролома (хотя к тому времени я еще не поставил двери ворот),
А Санавалат, Товия, арабинът Гисам, и останалите от неприятелите ни, като чуха, че съм бил заградил стената, и че не останало вече пролом в нея, ако и да не бях поставил врати на портите до онова време,
2 С анбаллат и Гешем послали сказать мне: – Давай встретимся в одном из селений на равнине Оно. Но они замышляли причинить мне зло,
Санавалат и Гисам пратиха до мене да кажат: Дойди, нека се срещнем в <едно от> селата на Оновото поле. Но те възнамеряваха да ми сторят зло.
3 и я послал к ним вестников с таким ответом: – Я занят важной работой и не могу прийти. Зачем останавливать работу из-за того, чтобы пойти к вам?
И пратих им човеци да кажат: Голяма работа върша, и не мога да сляза; защо да се спира работата като я оставя и сляза при вас?
4 Ч етыре раза они присылали ко мне с этим посланием, и четыре раза я давал им этот ответ.
И пращаха до мене четири пъти по същия начин; но аз им отговарях все така.
5 Т огда в пятый раз Санбаллат отправил ко мне с этим же посланием своего слугу. В руке у него было незапечатанное письмо,
Тогава за пети път Санавалат прати слугата си до мене по същия начин с отворено писмо в ръката му,
6 в котором было написано: «Среди народов ходит слух, и Гешем говорит, что ты и иудеи замышляете восстать, и поэтому ты строишь стену. По этим слухам, ты собираешься стать их царем
в което бе писано: Слух се носи между народите, пък и Гисам казва, че ти и юдеите мислите да се подигнете, за която причина ти и градиш стената; и, според тия думи, ти искаш да им станеш цар.
7 и даже назначил пророков, чтобы возвещать о себе в Иерусалиме: “В Иудее есть царь!” Этот слух дойдет до царя. Итак, приходи, давай вместе посоветуемся».
Назначил си още и пророци да разгласяват за тебе в Ерусалим, като казват: Цар има в Юда. И сега ще се извести на царя според тия думи. Дойди сега, прочее, и нека се съветваме заедно.
8 Я послал ему ответ: «Нет никакой правды в том, что ты говоришь. Все это ты выдумываешь сам».
Тогава пратих до него <човеци> да кажат: Няма такова нещо каквото ти казваш; но ти ги измислюваш от себе си.
9 В се они старались запугать нас, думая: «Их руки слишком ослабнут, чтобы делать эту работу, и она не будет завершена». Но я молился: – Укрепи мои руки.
Защото те всички искаха да ни плашат, казвайки: Ръцете им ще ослабнат от работата, та няма да се свърши. А сега, <о Боже>, подкрепи Ти ръцете ми.
10 О днажды я пришел в дом Шемаи, сына Делаи, внука Мегетавела, который заперся в своем доме. Он сказал: – Давай встретимся в доме Божьем, внутри храма, и запрем храмовые двери, потому что тебя придут убить, и придут ночью!
Тогава аз отидох в къщата на Семаия син на Делаия, Метавеиловия син, който бе затворен; и той <ми> каза: Нека се срещнем в Божия дом, всред храма, и нека затворим вратите на храма; защото тия идат да те убият, да! тая нощ ще дойдат да те убият.
11 Н о я сказал: – Разве такой человек, как я, может бежать? Может ли такой, как я, пойти в храм, чтобы спасти свою жизнь? Не пойду!
Но аз казах: Човек като мене бива ли да бяга? и кой човек като мене би влязъл в храма за да избави живота си? Не ща да вляза.
12 Я понимал, что Бог не посылал его, и он пророчествовал против меня, потому что его наняли Товия и Санбаллат.
И познах, че, ето, Бог не бе го пратил; но той от себе си произнесе това пророчество против мене, и Товия и Санавалат бяха го подкупили.
13 Е го наняли запугать меня, чтобы я согрешил, сделав так, а они бы лишили меня доброго имени и упрекали бы меня.
С тая цел бе подкупен, да се уплаша та да направя така, и да съгреша, и те да имат причина, да злословят, за да ме укорят.
14 В спомни, Боже мой, Товию и Санбаллата, по их делам; вспомни еще и пророчицу Ноадию и прочих пророков, которые пытались меня запугать. Завершение восстановления стены
Спомни си, Боже мой, за Товия и Санавалата според тия техни дела, още и за пророчицата Ноадия и за другите пророци, които искаха да ме плашат.
15 С тена была завершена в двадцать пятый день месяца элула, за пятьдесят два дня.
Така се свърши стената на двадесет и петия <ден> от <месец> Елул, за петдесет и два дни.
16 К огда об этом услышали все наши враги, все окрестные народы испугались и потеряли свою самоуверенность, потому что поняли, что эта работа была сделана с помощью нашего Бога.
И когато чуха това всичките ни неприятели, тогава всичките езичници около нас се уплашиха, и много се снишиха пред своите очи, защото познаха, че това дело стана от нашия Бог.
17 Е ще в те дни знать Иудеи посылала много писем Товии, а письма Товии приходили к ним.
При това, в ония дни Юдовите благородни пращаха често писма до Товия, и <писма> от Товия дохождаха до тях.
18 В едь многие в Иудее были связаны с ним клятвой, потому что он был зятем Шекании, сына Араха, а его сын Иоханан женился на дочери Мешуллама, сына Берехии.
Защото в Юда имаше мнозина, които се бяха заклели да му бъдат <привързани>, понеже бе зет на Сехания Араховия син, и син му Иоанан бе взел за жена дъщерята на Месулама Варахиевия син.
19 О ни даже говорили при мне о его добрых делах, а после пересказывали ему то, что я сказал. А Товия присылал письма, чтобы меня запугать.
Още и приказваха пред мене за неговите благодеяния, а моите думи носеха нему. И Товия пращаше писма, за да ме уплаши.