1 Б уду славить Тебя, Господи, от всего сердца, расскажу о всех Твоих чудесах.

За първия певец по "Умри за сина". Давидов псалом. Ще <Те> славословя, Господи, с цялото си сърце, Ще разкажа всичките Твои чудесни дела.

2 Б уду радоваться и торжествовать о Тебе; в песнях Имя Твое прославлю, Всевышний.

Ще се веселя и ще се радвам в Тебе, Ще възпявам името Ти, Всевишни;

3 В раги мои обратились вспять; пошатнулись они пред Тобой и погибли.

Понеже неприятелите ми се връщат назад Падат и гинат пред Твоето присъствие.

4 Т ы поддержал меня в правой тяжбе, Ты воссел на троне творить правый суд.

Защото Ти си защитил правото и делото ми; Седнал на престола, Ти си отсъдил справедливо.

5 Т ы осудил народы и погубил нечестивых, Ты изгладил из памяти имена их навеки.

Изобличил си народите, изтребил си нечестивите, Изличил си името им до вечни векове.

6 В ечная гибель пришла на врага, и города его Ты разрушил, сама память о нем исчезла.

Неприятелите изчезнаха; те са запустели за винаги; Ти си разорил градовете <им>, та и поменът им загина.

7 Н о Господь владычествует вовек, Он для суда воздвиг Свой престол.

Но Господ седи <Цар> до века, Приготвил е престола Си за съд,

8 П о правде будет судить Он мир и народами править по справедливости.

И Той ще съди света с правда. Ще отсъди за племената справедливо.

9 Г осподь – прибежище угнетенным, прибежище во время смуты.

И Господ ще бъде прибежище на угнетените, Прибежище в скръбни времена.

10 Б удут уповать на Тебя те, кто знает Имя Твое, ведь Ты, Господи, не оставишь ищущих Тебя.

И ония, които познават името Ти, ще уповават на Тебе; Защото Ти, Господи, не си оставил ония, които Те търсят.

11 С лавьте песнями Господа, царящего на Сионе, возвещайте народам Его дела!

Пейте хвали на Господа, Който обитава в Сион, Изявете между племената делата Му;

12 В едь взыскивая за кровь, Он помнит о беззащитных, вопля их не забывает.

Защото Оня, Който прави изследване за кръвопролития, помни <уповаващите на Него, >Не забравя викането на кротките.

13 Г осподи, как ненавистники мои стеснили меня! Помилуй и отдали меня от ворот смерти,

Смили се за мене, Господи; Виж скръбта, <която ми причиняват> ония, които ме мразят. Ти, Който ме дигаш от портите на смъртта;

14 ч тобы хвалу Тебе я воздал в воротах дочери Сиона, радуясь о Твоем спасении.

За да разкажа всичко, <поради което> Ти< си> за хвалене, В портите на Сионовата дъщеря, <И> за да се радвам заради спасителната Ти помощ.

15 Н ароды упали в яму, которую сами выкопали; их ноги запутались в сети, которую они скрыли.

Народите затънаха в ямата, <която сами> направиха; В мрежата, която скриха, се улови ногата на сами тях.

16 О ткрылся Господь как справедливый судья: нечестивые попались в ловушку своих же дел. Раздумье. Пауза

Господ е станал познат <чрез> правосъдието, <което> е извършил; Нечестивият се впримчва в делото на своите си ръце. (Игаион: {Да се усили музиката.} Села).

17 Н ечестивые отправятся в мир мертвых – все народы, что забыли Бога.

Нечестивите ще се върнат в преизподнята, Всичките народи, които забравят Бога.

18 Н о не навсегда забыт будет нищий, и надеждам страдальца не вечно гибнуть.

Защото бедният няма да бъде забравен за винаги, Нито ще бъде изгубено за всякога ожидането на кротките.

19 Г осподи, восстань! Не дай человеку победы! Пусть будут судимы перед Тобой народы.

Стани, Господи; да не надделява човек; Да бъдат съдени народите пред Тебе.

20 Г осподи, ужасом их срази, пусть знают, что они лишь смертные. Пауза

Господи, докарай страх върху тях; Нека познаят народите, че са само човеци (Села).