1 S eñor, te alabaré de todo corazón y hablaré de todos tus portentos.

За първия певец по "Умри за сина". Давидов псалом. Ще <Те> славословя, Господи, с цялото си сърце, Ще разкажа всичките Твои чудесни дела.

2 P or ti me alegraré, oh Dios altísimo, y cantaré alabanzas a tu nombre.

Ще се веселя и ще се радвам в Тебе, Ще възпявам името Ти, Всевишни;

3 A nte ti, mis enemigos huyen; ruedan por el suelo y perecen.

Понеже неприятелите ми се връщат назад Падат и гинат пред Твоето присъствие.

4 T ú eres un juez justo, y desde tu trono defiendes mi causa y me haces justicia.

Защото Ти си защитил правото и делото ми; Седнал на престола, Ти си отсъдил справедливо.

5 S ometes a las naciones, destruyes a los malvados, y borras para siempre su memoria.

Изобличил си народите, изтребил си нечестивите, Изличил си името им до вечни векове.

6 M is adversarios se han desvanecido; han quedado destruidos para siempre. Con ellos se borró el recuerdo de las ciudades que tú destruiste.

Неприятелите изчезнаха; те са запустели за винаги; Ти си разорил градовете <им>, та и поменът им загина.

7 P ero tú, Señor, permaneces para siempre, y tienes preparado tu tribunal de justicia.

Но Господ седи <Цар> до века, Приготвил е престола Си за съд,

8 C on justicia juzgarás al mundo; con rectitud juzgarás a las naciones.

И Той ще съди света с правда. Ще отсъди за племената справедливо.

9 T ú, Señor, eres el refugio de los pobres; eres su amparo en momentos de angustia.

И Господ ще бъде прибежище на угнетените, Прибежище в скръбни времена.

10 E n ti confían los que conocen tu nombre, porque tú, Señor, proteges a los que te buscan.

И ония, които познават името Ти, ще уповават на Тебе; Защото Ти, Господи, не си оставил ония, които Те търсят.

11 ¡ Canten al Señor, que vive en Sión! ¡Proclamen entre los pueblos sus acciones!

Пейте хвали на Господа, Който обитава в Сион, Изявете между племената делата Му;

12 E l Dios vengador se acordó de ellos; ¡no olvidó el clamor de los afligidos!

Защото Оня, Който прави изследване за кръвопролития, помни <уповаващите на Него, >Не забравя викането на кротките.

13 S eñor, ¡ten misericordia de mí! ¡Mira cómo me hacen sufrir mis enemigos! Tú me libras de las puertas de la muerte,

Смили се за мене, Господи; Виж скръбта, <която ми причиняват> ония, които ме мразят. Ти, Който ме дигаш от портите на смъртта;

14 p ara que a las puertas de Sión proclame tus alabanzas y goce de tu salvación.

За да разкажа всичко, <поради което> Ти< си> за хвалене, В портите на Сионовата дъщеря, <И> за да се радвам заради спасителната Ти помощ.

15 L as naciones cayeron en el hoyo que cavaron; ¡quedaron atrapados en su propia trampa!

Народите затънаха в ямата, <която сами> направиха; В мрежата, която скриха, се улови ногата на сами тях.

16 E l Señor se ha revelado al hacer justicia; los malvados se enredan con sus propios hechos.

Господ е станал познат <чрез> правосъдието, <което> е извършил; Нечестивият се впримчва в делото на своите си ръце. (Игаион: {Да се усили музиката.} Села).

17 E sos malvados serán llevados al sepulcro, con todos los que se olvidan de Dios.

Нечестивите ще се върнат в преизподнята, Всичките народи, които забравят Бога.

18 P orque no siempre serán olvidados los pobres, ni todo el tiempo se desvanecerá su esperanza.

Защото бедният няма да бъде забравен за винаги, Нито ще бъде изгубено за всякога ожидането на кротките.

19 S eñor, ¡levántate y juzga a las naciones! ¡No dejes que el ser humano se envanezca! ¡Haz que las naciones comparezcan ante ti!

Стани, Господи; да не надделява човек; Да бъдат съдени народите пред Тебе.

20 ¡ Infúndeles, Señor, temor de ti! ¡Que sepan las naciones que sólo son seres humanos!

Господи, докарай страх върху тях; Нека познаят народите, че са само човеци (Села).