1 D espués de esto, Jesús se dirigió al otro lado del lago de Galilea, el lago de Tiberias.

След това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, то ест, тивериадското езеро {Гръцки: Море; <и всякъде другаде в това евангелие.>}.

2 Y una gran multitud lo seguía, porque veía las señales que hacía en los enfermos.

И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните.

3 E ntonces Jesús subió a un monte, y se sentó allí con sus discípulos.

И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си.

4 Y a estaba cerca la pascua, la fiesta de los judíos.

А наближаваше юдейският празник пасхата.

5 C uando Jesús alzó la vista y vio que una gran multitud se acercaba a él, le dijo a Felipe: «¿Dónde compraremos pan, para que éstos coman?»

Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия?

6 P ero decía esto para ponerlo a prueba, pues él ya sabía lo que estaba por hacer.

(А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи).

7 F elipe le respondió: «Ni doscientos denarios de pan bastarían para que cada uno de ellos recibiera un poco.»

Филип Му отговори: За двеста динария хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.

8 A ndrés, que era hermano de Simón Pedro y uno de sus discípulos, le dijo:

Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза:

9 « Aquí está un niño, que tiene cinco panes de cebada y dos pescados pequeños; pero ¿qué es esto para tanta gente?»

Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.

10 E ntonces Jesús dijo: «Hagan que la gente se recueste.» Había mucha hierba en aquel lugar, y se recostaron como cinco mil hombres.

Исус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой.

11 J esús tomó aquellos panes, y luego de dar gracias los repartió entre los discípulos, y los discípulos entre los que estaban recostados. Esto mismo hizo con los pescados, y les dio cuanto querían.

Исус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и от рибите колкото искаха.

12 C uando quedaron saciados, les dijo a sus discípulos: «Recojan los pedazos que sobraron, para que no se pierda nada.»

И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи за да не се изгуби нищо.

13 E ntonces ellos los recogieron, y con los pedazos que sobraron de los cinco panes de cebada a los que habían comido, llenaron doce cestas.

И тъй, от петте ечемичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли.

14 A l ver aquellos hombres la señal que Jesús había hecho, dijeron: «Verdaderamente, éste es el profeta que había de venir al mundo.»

Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.

15 C uando Jesús se dio cuenta de que iban a venir para apoderarse de él y hacerlo rey, volvió a retirarse al monte él solo. Jesús camina sobre el agua

И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.

16 A l anochecer sus discípulos bajaron al lago,

А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото,

17 y en una barca comenzaron a cruzar el lago hacia Cafarnaún. Ya estaba oscuro, y Jesús no había venido a reunirse con ellos.

и влязоха в ладия и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило а Исус не бе дошъл още при тях;

18 Y el lago se agitaba con un gran viento que soplaba.

и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.

19 H abrían remado unos veinticinco o treinta estadios, cuando vieron a Jesús caminar sobre el lago y acercarse a la barca. Y tuvieron miedo.

И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.

20 P ero él les dijo: «Yo soy; no teman.»

Но той им каза: Аз съм; не бойте се!

21 E ntonces ellos gustosamente lo recibieron en la barca, y ésta llegó enseguida a la tierra adonde iban. La gente busca a Jesús

Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.

22 A l día siguiente, la gente que estaba al otro lado del lago vio que allí no había habido más que una sola barca, y que Jesús no había entrado en ella con sus discípulos, sino que éstos se habían ido solos.

На другия ден, народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладийка, освен едната, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладийката, но че учениците Му бяха тръгнали сами,

23 P ero otras barcas habían arribado de Tiberias, cerca del lugar donde habían comido el pan después de haber dado gracias el Señor.

(обаче <други> ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото гдето бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил),

24 C uando la gente vio que ni Jesús ni sus discípulos estaban allí, entraron en las barcas y fueron a Cafarnaún, para buscar a Jesús. Jesús, el pan de vida

и тъй, народът, като видя че няма там Исуса, нито учениците Му, те сами влязоха в ладийката и дойдоха в Капернаум и търсеха Исуса.

25 C uando lo hallaron al otro lado del lago, le dijeron: «Rabí, ¿cuándo llegaste acá?»

И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука?

26 J esús les respondió: «De cierto, de cierto les digo que ustedes no me buscan por haber visto señales, sino porque comieron el pan y quedaron satisfechos.

В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.

27 T rabajen, pero no por la comida que perece, sino por la comida que permanece para vida eterna, la cual el Hijo del Hombre les dará; porque a éste señaló Dios el Padre.»

Работете, не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си.

28 E ntonces le dijeron: «¿Y qué debemos hacer para poner en práctica las obras de Dios?»

Затова те Му рекоха: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела?

29 J esús les respondió: «Ésta es la obra de Dios: que crean en aquel que él ha enviado.»

Исус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.

30 L e dijeron entonces: «Pero ¿qué señal haces tú, para que veamos y te creamos? ¿Qué es lo que haces?

Тогава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Те повярваме? Какво вършиш?

31 N uestros padres comieron el maná en el desierto, tal y como está escrito: “Pan del cielo les dio a comer.”»

Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: "Хляб от небето им даде да ядат".

32 Y Jesús les dijo: «De cierto, de cierto les digo, que no fue Moisés quien les dio el pan del cielo, sino que es mi Padre quien les da el verdadero pan del cielo.

На това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Моисей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето.

33 Y el pan de Dios es aquel que descendió del cielo y da vida al mundo.»

Защото Божият хляб е <хлябът>, който слиза от небето и дава живот на света.

34 L e dijeron: «Señor, danos siempre este pan.»

Те, прочее, Му рекоха: Господи, давай ни винаги тоя хляб.

35 J esús les dijo: «Yo soy el pan de vida. El que a mí viene, nunca tendrá hambre; y el que en mí cree, no tendrá sed jamás.

Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее.

36 P ero yo les he dicho que, aunque me han visto, no creen.

Но казвам ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.

37 T odo lo que el Padre me da, vendrá a mí; y al que a mí viene, no lo echo fuera.

Всичко което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя;

38 P orque no he descendido del cielo para hacer mi voluntad, sino la voluntad del que me envió.

защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.

39 Y ésta es la voluntad del que me envió: Que de todo lo que él me dio, yo no pierda nada, sino que lo resucite en el día final.

И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.

40 Y ésta es la voluntad de mi Padre: Que todo aquel que ve al Hijo, y cree en él, tenga vida eterna; y yo lo resucitaré en el día final.»

Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.

41 L os judíos murmuraban acerca de él, porque había dicho: «Yo soy el pan que descendió del cielo.»

Тогава юдеите роптаеха против Него, за гдето рече: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.

42 Y decían: «¿Acaso no es éste Jesús, el hijo de José, cuyo padre y madre nosotros conocemos? Entonces ¿cómo puede decir: “Del cielo he descendido”?»

И казаха: Не е ли този Исус, Иосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?

43 J esús les respondió: «No estén murmurando entre ustedes.

Исус в отговор им рече: Не роптайте помежду си.

44 N inguno puede venir a mí, si el Padre que me envió no lo trae. Y yo lo resucitaré en el día final.

Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.

45 E n los profetas está escrito: “Y todos serán enseñados por Dios.” Así que, todo aquel que ha oído al Padre, y ha aprendido de él, viene a mí.

Писано е в пророците: "Всички ще бъдат научени от Бога". Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.

46 N o es que alguno haya visto al Padre, sino el que vino de Dios; éste sí ha visto al Padre.

Не, че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.

47 D e cierto, de cierto les digo: El que cree en mí, tiene vida eterna.

Истина, истина ви казвам, Който вярва има вечен живот.

48 Y o soy el pan de vida.

Аз съм хлябът на живота.

49 L os padres de ustedes comieron el maná en el desierto, y murieron.

Бащите ви ядоха манната в пустинята и <все пак> измряха.

50 É ste es el pan que desciende del cielo, para que el que coma de él, no muera.

Тоя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.

51 Y o soy el pan vivo que descendió del cielo. Si alguno come de este pan, vivirá para siempre; y el pan que yo daré es mi carne, la cual daré por la vida del mundo.»

Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът за живота на света.

52 L os judíos discutían entre sí, y decían: «¿Y cómo puede éste darnos a comer su carne?»

Тогава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?

53 J esús les dijo: «De cierto, de cierto les digo: Si no comen la carne del Hijo del Hombre, y beben su sangre, no tienen vida en ustedes.

Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.

54 E l que come mi carne y bebe mi sangre, tiene vida eterna; y yo lo resucitaré en el día final.

Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.

55 P orque mi carne es verdadera comida, y mi sangre es verdadera bebida.

Защото Моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие.

56 E l que come mi carne y bebe mi sangre, permanece en mí, y yo en él.

Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.

57 A sí como el Padre viviente me envió, y yo vivo por el Padre, así también el que me come también vivirá por mí.

Както живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.

58 É ste es el pan que descendió del cielo. No es como el pan que comieron los padres de ustedes, y murieron; el que come de este pan, vivirá eternamente.»

Тоя е хлябът, който слезе от небето; онзи който се храни с тоя хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и измряха.

59 J esús dijo estas cosas en la sinagoga, cuando enseñaba en Cafarnaún. Palabras de vida eterna

Това рече Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.

60 A l oír esto, muchos de sus discípulos dijeron: «Dura es esta palabra; ¿quién puede escucharla?»

И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха <това>, рекоха: Тежко е това учение; кой може да го слуша?

61 J esús, al darse cuenta de que sus discípulos murmuraban acerca de esto, les dijo: «¿Esto les resulta escandaloso?

Но Исус като знаеше в Себе Си, че учениците Му за туй негодуват, рече им: Това ли ви съблазнява?

62 ¿ Pues qué pasaría si vieran al Hijo del Hombre ascender adonde antes estaba?

Тогава, <какво ще кажете>, ако видите Човешкият Син да възлиза там, гдето е бил изпърво?

63 E l espíritu es el que da vida; la carne para nada aprovecha. Las palabras que yo les he hablado son espíritu y son vida.

Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.

64 P ero hay algunos de ustedes que no creen.» Y es que Jesús sabía desde el principio quiénes eran los que no creían, y quién lo entregaría,

Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите, и кой е тоя, който щеше да Го предаде.

65 a sí que dijo: «Por eso les he dicho que ninguno puede venir a mí, si el Padre no se lo concede.»

И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца.

66 A partir de entonces muchos de sus discípulos dejaron de seguirlo, y ya no andaban con él.

Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него.

67 E ntonces, Jesús dijo a los doce: «¿También ustedes quieren irse?»

За туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?

68 S imón Pedro le respondió: «Señor, ¿a quién iremos? Tú tienes palabras de vida eterna.

Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот,

69 Y nosotros hemos creído, y sabemos, que tú eres el Cristo, el Hijo del Dios viviente.»

и ние вярваме и знаем, че Ти си Светият Божий.

70 J esús les respondió: «¿Y acaso no los he escogido yo a ustedes doce, y uno de ustedes es un diablo?»

Исус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол?

71 Y se refería Jesús a Judas Iscariote, hijo de Simón, porque éste era uno de los doce, y era el que lo iba a entregar.

А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.