1 D opo queste cose Gesù se ne andò all’altra riva del mare di Galilea, cioè il mare di Tiberiade.

След това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, то ест, тивериадското езеро {Гръцки: Море; <и всякъде другаде в това евангелие.>}.

2 U na gran folla lo seguiva, perché vedeva i segni che egli faceva sugli infermi.

И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните.

3 M a Gesù salì sul monte e là si pose a sedere con i suoi discepoli.

И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си.

4 O r la Pasqua, la festa dei Giudei, era vicina.

А наближаваше юдейският празник пасхата.

5 G esù dunque, alzati gli occhi e vedendo che una gran folla veniva verso di lui, disse a Filippo: «Dove compreremo del pane perché questa gente abbia da mangiare?»

Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия?

6 D iceva così per metterlo alla prova; perché sapeva bene quello che stava per fare.

(А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи).

7 F ilippo gli rispose: «Duecento denari di pani non bastano perché ciascuno ne riceva un pezzetto».

Филип Му отговори: За двеста динария хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.

8 U no dei suoi discepoli, Andrea, fratello di Simon Pietro, gli disse:

Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза:

9 « C’è qui un ragazzo che ha cinque pani d’orzo e due pesci; ma che cosa sono per così tanta gente?»

Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.

10 G esù disse: «Fateli sedere». C’era molta erba in quel luogo. La gente dunque si sedette, ed erano circa cinquemila uomini.

Исус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой.

11 G esù quindi prese i pani e, dopo aver reso grazie, li distribuì alla gente seduta; lo stesso fece dei pesci, quanti ne vollero.

Исус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и от рибите колкото искаха.

12 Q uando furono saziati, disse ai suoi discepoli: «Raccogliete i pezzi avanzati, perché niente si perda».

И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи за да не се изгуби нищо.

13 E ssi quindi li raccolsero, e riempirono dodici ceste con i pezzi dei cinque pani d’orzo che erano avanzati a quelli che avevano mangiato.

И тъй, от петте ечемичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли.

14 L a gente dunque, avendo visto il segno che Gesù aveva fatto, disse: «Questi è certo il profeta che deve venire nel mondo».

Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.

15 G esù, quindi, sapendo che stavano per venire a rapirlo per farlo re, si ritirò di nuovo sul monte, da solo. Gesù cammina sul mare

И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.

16 Q uando fu sera, i suoi discepoli scesero al mare

А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото,

17 e , montati in una barca, si diressero all’altra riva, verso Capernaum. Era già buio e Gesù non era ancora venuto presso di loro.

и влязоха в ладия и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило а Исус не бе дошъл още при тях;

18 I l mare era agitato, perché tirava un forte vento.

и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.

19 C ome ebbero remato per circa venticinque o trenta stadi, videro Gesù camminare sul mare e accostarsi alla barca; ed ebbero paura.

И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.

20 M a egli disse loro: «Sono io, non temete».

Но той им каза: Аз съм; не бойте се!

21 E ssi dunque lo vollero prendere nella barca, e subito la barca toccò terra là dove erano diretti. Gesù, il pane della vita

Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.

22 I l giorno seguente, la folla che era rimasta sull’altra riva del mare si rese conto che là non c’era altro che una sola barca e che Gesù non vi era salito con i suoi discepoli, ma che i discepoli erano partiti da soli.

На другия ден, народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладийка, освен едната, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладийката, но че учениците Му бяха тръгнали сами,

23 A ltre barche, intanto, erano giunte da Tiberiade, vicino al luogo dove avevano mangiato il pane dopo che il Signore aveva reso grazie.

(обаче <други> ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото гдето бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил),

24 L a folla, dunque, quando ebbe visto che Gesù non era là, e nemmeno i suoi discepoli, montò in quelle barche e andò a Capernaum in cerca di Gesù.

и тъй, народът, като видя че няма там Исуса, нито учениците Му, те сами влязоха в ладийката и дойдоха в Капернаум и търсеха Исуса.

25 T rovatolo di là dal mare, gli dissero: «Rabbì, quando sei giunto qui?»

И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука?

26 G esù rispose loro: «In verità, in verità vi dico che voi mi cercate non perché avete visto dei segni, ma perché avete mangiato dei pani e siete stati saziati.

В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.

27 A doperatevi non per il cibo che perisce, ma per il cibo che dura in vita eterna, e che il Figlio dell’uomo vi darà; poiché su di lui il Padre, cioè Dio, ha posto il proprio sigillo».

Работете, не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си.

28 E ssi dunque gli dissero: «Che dobbiamo fare per compiere le opere di Dio?»

Затова те Му рекоха: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела?

29 G esù rispose loro: «Questa è l’opera di Dio: che crediate in colui che egli ha mandato».

Исус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.

30 A llora essi gli dissero: «Quale segno fai, dunque, affinché lo vediamo e ti crediamo? Che operi?

Тогава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Те повярваме? Какво вършиш?

31 I nostri padri mangiarono la manna nel deserto, come è scritto: “Egli diede loro da mangiare del pane venuto dal cielo” ».

Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: "Хляб от небето им даде да ядат".

32 G esù disse loro: «In verità, in verità vi dico che non Mosè vi ha dato il pane che viene dal cielo, ma il Padre mio vi dà il vero pane che viene dal cielo.

На това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Моисей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето.

33 P oiché il pane di Dio è quello che scende dal cielo, e dà vita al mondo».

Защото Божият хляб е <хлябът>, който слиза от небето и дава живот на света.

34 E ssi quindi gli dissero: «Signore, dacci sempre di questo pane».

Те, прочее, Му рекоха: Господи, давай ни винаги тоя хляб.

35 G esù disse loro: «Io sono il pane della vita; chi viene a me non avrà più fame e chi crede in me non avrà mai più sete.

Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее.

36 M a io ve l’ho detto: “Voi {mi} avete visto, eppure non credete!”

Но казвам ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.

37 T utti quelli che il Padre mi dà verranno a me; e colui che viene a me, non lo caccerò fuori;

Всичко което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя;

38 p erché sono disceso dal cielo non per fare la mia volontà, ma la volontà di colui che mi ha mandato.

защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.

39 Q uesta è la volontà di colui che mi ha mandato: che io non perda nessuno di quelli che egli mi ha dati, ma che li risusciti nell’ultimo giorno.

И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.

40 P oiché questa è la volontà del Padre mio: che chiunque contempla il Figlio e crede in lui, abbia vita eterna; e io lo risusciterò nell’ultimo giorno».

Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.

41 P erciò i Giudei mormoravano di lui perché aveva detto: «Io sono il pane che è disceso dal cielo».

Тогава юдеите роптаеха против Него, за гдето рече: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.

42 D icevano: «Non è costui Gesù, il figlio di Giuseppe, del quale conosciamo il padre e la madre? Come mai ora dice: “Io sono disceso dal cielo”?»

И казаха: Не е ли този Исус, Иосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?

43 G esù rispose loro: «Non mormorate tra di voi.

Исус в отговор им рече: Не роптайте помежду си.

44 N essuno può venire a me se il Padre che mi ha mandato non lo attira; e io lo risusciterò nell’ultimo giorno.

Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.

45 È scritto nei profeti: “Saranno tutti istruiti da Dio”. Chiunque ha udito il Padre e ha imparato da lui, viene a me.

Писано е в пророците: "Всички ще бъдат научени от Бога". Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.

46 P erché nessuno ha visto il Padre, se non colui che è da Dio; egli ha visto il Padre.

Не, че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.

47 I n verità, in verità vi dico: chi crede ha vita eterna.

Истина, истина ви казвам, Който вярва има вечен живот.

48 I o sono il pane della vita.

Аз съм хлябът на живота.

49 I vostri padri mangiarono la manna nel deserto e morirono.

Бащите ви ядоха манната в пустинята и <все пак> измряха.

50 Q uesto è il pane che discende dal cielo, affinché chi ne mangia non muoia.

Тоя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.

51 I o sono il pane vivente che è disceso dal cielo; se uno mangia di questo pane vivrà in eterno; e il pane che io darò per la vita del mondo è la mia carne ».

Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът за живота на света.

52 I Giudei dunque discutevano tra di loro, dicendo: «Come può costui darci da mangiare la sua carne?»

Тогава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?

53 P erciò Gesù disse loro: «In verità, in verità vi dico che se non mangiate la carne del Figlio dell’uomo e non bevete il suo sangue, non avete vita in voi.

Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.

54 C hi mangia la mia carne e beve il mio sangue ha vita eterna; e io lo risusciterò nell’ultimo giorno.

Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.

55 P erché la mia carne è vero cibo e il mio sangue è vera bevanda.

Защото Моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие.

56 C hi mangia la mia carne e beve il mio sangue dimora in me, e io in lui.

Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.

57 C ome il Padre vivente mi ha mandato e io vivo a motivo del Padre, così chi mi mangia vivrà anch’egli a motivo di me.

Както живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.

58 Q uesto è il pane che è disceso dal cielo; non come quello che hanno mangiato i padri e sono morti; chi mangia di questo pane vivrà in eterno».

Тоя е хлябът, който слезе от небето; онзи който се храни с тоя хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и измряха.

59 Q ueste cose disse Gesù, insegnando nella sinagoga di Capernaum. Gesù mette alla prova la lealtà dei discepoli

Това рече Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.

60 P erciò molti dei suoi discepoli, dopo aver udito, dissero: «Questo parlare è duro; chi può ascoltarlo?»

И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха <това>, рекоха: Тежко е това учение; кой може да го слуша?

61 G esù, sapendo dentro di sé che i suoi discepoli mormoravano di ciò, disse loro: «Questo vi scandalizza?

Но Исус като знаеше в Себе Си, че учениците Му за туй негодуват, рече им: Това ли ви съблазнява?

62 E che sarebbe se vedeste il Figlio dell’uomo ascendere dov’era prima?

Тогава, <какво ще кажете>, ако видите Човешкият Син да възлиза там, гдето е бил изпърво?

63 È lo Spirito che vivifica; la carne non è di alcuna utilità; le parole che vi ho dette sono spirito e vita.

Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.

64 M a tra di voi ci sono alcuni che non credono». Gesù sapeva infatti fin dal principio chi erano quelli che non credevano e chi era colui che lo avrebbe tradito.

Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите, и кой е тоя, който щеше да Го предаде.

65 E diceva: «Per questo vi ho detto che nessuno può venire a me se non gli è dato dal Padre ».

И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца.

66 D a allora molti dei suoi discepoli si tirarono indietro e non andavano più con lui.

Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него.

67 P erciò Gesù disse ai dodici: «Non volete andarvene anche voi?»

За туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?

68 S imon Pietro gli rispose: «Signore, da chi andremmo noi? Tu hai parole di vita eterna!

Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот,

69 E noi abbiamo creduto e abbiamo conosciuto che tu sei il Santo di Dio ».

и ние вярваме и знаем, че Ти си Светият Божий.

70 G esù rispose loro: «Non ho io scelto voi dodici? Eppure uno di voi è un diavolo!»

Исус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол?

71 E gli parlava di Giuda, figlio di Simone Iscariota, perché questi, uno dei dodici, stava per tradirlo.

А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.