1 M i sono messo poi a considerare tutte le oppressioni che si commettono sotto il sole; ed ecco, le lacrime degli oppressi, i quali non hanno chi li consoli; da parte dei loro oppressori c’è la violenza, mentre quelli non hanno chi li consoli.

Тогава, като изново размишлявах Всичките угнетения, които стават под слънцето, И видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, И че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, А за тях нямаше утешител,

2 P erciò ho stimato i morti, che sono già morti, più felici dei vivi, che sono vivi tuttora;

Затова аз облажавах умрелите, които са вече умрели, Повече от живите, които са още живи;

3 p iù felice degli uni e degli altri è colui che non è ancora venuto all’esistenza, e non ha ancora visto le azioni malvagie che si commettono sotto il sole.

А по-щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, Който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.

4 H o anche visto che ogni fatica e ogni buona riuscita nel lavoro provocano invidia dell’uno contro l’altro. Anche questo è vanità, un correre dietro al vento.

Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, Че поради него на човека завижда ближния му. И това е суета и гонене на вятър.

5 L o stolto incrocia le braccia e divora la sua carne.

Безумният сгъва ръцете си И яде своята си плът,

6 V ale più una mano piena, con riposo, che entrambe le mani piene, con travaglio e corsa dietro al vento.

И <казва>: По-добре <една> пълна шепа със спокойствие, Отколкото две пълни шепи с труд и гонене на вятър.

7 H o anche visto un’altra vanità sotto il sole:

Тогава изново видях <само> суета под слънцето.

8 u n tale è solo, senza nessuno che gli stia vicino; non ha né figlio né fratello, e tuttavia si affatica senza fine, i suoi occhi non si saziano mai di ricchezze. Non riflette: «Ma per chi dunque mi affatico e mi privo di ogni bene?» Anche questa è una vanità, un’ingrata occupazione.

Има такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство, И <той не дума>: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.

9 D ue valgono più di uno solo, perché sono ben ricompensati della loro fatica.

По-добре са двама, отколкото един, Понеже те имат добра награда за труда си;

10 I nfatti, se l’uno cade, l’altro rialza il suo compagno; ma guai a chi è solo e cade senza avere un altro che lo rialzi!

Защото, ако паднат, единият ще дигне другаря си; Но горко на оня, който е сам, когато падне, И няма друг да го дигне.

11 C osì pure, se due dormono assieme, si riscaldano; ma chi è solo come farà a riscaldarsi?

И ако легнат двама заедно ще се стоплят; А един как ще се стопли <сам>?

12 S e uno tenta di sopraffare chi è solo, due gli terranno testa; una corda a tre capi non si rompe così presto.

И ако някой надвие на един, който е сам, Двама ще му се опрат; И тройното въже не се къса скоро.

13 M eglio un ragazzo povero e saggio che un re vecchio e stolto che non sa più ascoltare i consigli.

По-добър е беден и мъдър младеж, Отколкото стар и безумен цар, Който не знае вече да приема съвет;

14 È uscito di prigione per essere re: egli, che era nato povero nel suo futuro regno.

Защото <единият> излиза из тъмницата {Еврейски: Къщата на веригите.} за да царува, А <другият>, и цар да се е родил, става сиромах.

15 H o visto tutti i viventi che vanno e vengono sotto il sole unirsi al ragazzo che doveva succedere al re e regnare al suo posto.

Видях всичките живи, които ходят под слънцето, Че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;

16 E ra immensa la moltitudine di tutti coloro alla cui testa egli si trovava. Eppure, quelli che verranno in seguito non si rallegreranno di lui! Anche questo è vanità e un correre dietro al vento.

Нямаше край на всичките люде, На всичките, над които е бил той; А идещите подир него не ще се зарадват в него. Наистина и това е суета и гонене на вятър.