1 « La vita dell’uomo sulla terra è come quella di un soldato; i suoi giorni sono simili ai giorni di un mercenario.

Земният <живот> на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник?

2 C ome lo schiavo anela l’ombra, come l’operaio aspetta il suo salario,

Както на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,

3 c osì a me toccano mesi di sciagura, mi sono assegnate notti di dolore.

Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.

4 N on appena mi corico, dico: “Quando mi alzerò?” Ma la notte si prolunga, e mi sazio di agitazioni fino all’alba.

Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам-натам до зори.

5 L a mia carne è coperta di vermi e di croste polverose, la mia pelle si richiude, poi riprende a suppurare.

Снагата ми е облечена с червеи и пръстни буци; Кожата ми се пука и тлее.

6 I miei giorni se ne vanno più veloci della spola, si consumano senza speranza.

Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.

7 R icòrdati che la mia vita è un soffio! L’occhio mio non vedrà più il bene.

Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма вече да се върне да види добро.

8 L o sguardo di chi ora mi vede non mi potrà più scorgere; gli occhi tuoi mi cercheranno, ma io non sarò più.

Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.

9 L a nuvola svanisce e si dilegua; così chi scende nel soggiorno dei morti non ne risalirà;

Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята {Еврейски: Шеол, т. е. гроб, яма, ад. <И така в цялата книга на Иов.>} няма да възлезе пак;

10 n on tornerà più nella sua casa e il luogo dove stava non lo riconoscerà più.

Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.

11 I o, perciò, non terrò chiusa la bocca; nell’angoscia del mio spirito io parlerò, mi lamenterò nell’amarezza dell’anima mia.

Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.

12 S ono io forse il mare o un mostro marino che tu ponga intorno a me una guardia?

Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?

13 Q uando dico: “Il mio letto mi darà sollievo, il mio giaciglio allevierà la mia pena!”,

Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,

14 t u mi sgomenti con sogni e mi spaventi con visioni;

Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;

15 i o preferisco soffocare, a queste mie ossa preferisco la morte.

Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.

16 I o mi sto consumando; non vivrò sempre; ti prego, lasciami stare; i giorni miei non sono che un soffio.

Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

17 C he cos’è l’uomo che tu ne faccia tanto caso, che tu t’interessi a lui,

Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,

18 l o visiti ogni mattina e lo metta alla prova ogni istante?

Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?

19 Q uando cesserai di tenere lo sguardo fisso su di me? Quando mi darai tempo d’inghiottire la mia saliva?

До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?

20 S e ho peccato, che ho fatto a te, o guardiano degli uomini? Perché hai fatto di me il tuo bersaglio a tal punto che sono divenuto un peso a me stesso?

Ако съм съгрешил, що правя <с това> на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегота на себе си?

21 P erché non perdoni le mie trasgressioni e non cancelli la mia iniquità? Poiché presto giacerò nella polvere; tu mi cercherai, ma io non sarò più».

И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемаш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.