1 A l direttore del coro. Dei figli di Core. Cantico. O Dio, noi abbiamo udito con i nostri orecchi, i nostri padri ci hanno raccontato l’opera da te compiuta ai loro giorni, nei tempi antichi.

(По слав. 43). За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.

2 T u con la tua mano hai scacciato nazioni per stabilire i nostri padri; hai distrutto popoli per fare posto a loro.

Ти си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.

3 I nfatti essi non conquistarono il paese con la spada, né fu il loro braccio a salvarli, ma la tua destra, il tuo braccio, la luce del tuo volto, perché li gradivi.

Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.

4 S ei tu il mio re, o Dio, sei tu che dai la vittoria a Giacobbe!

Ти си Цар мой, Боже; Заповядай <да стават> победи за Якова.

5 C on te noi abbatteremo i nostri nemici, nel tuo nome disperderemo i nostri avversari.

Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.

6 I o non confido nel mio arco, e non è la mia spada che mi salverà;

Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.

7 m a sei tu che ci salvi dai nostri nemici e copri di vergogna quelli che ci odiano.

Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.

8 I n Dio ci glorieremo ogni giorno e celebreremo il tuo nome in eterno.

С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села).

9 M a ora ci hai respinti e coperti di vergogna e non marci più alla testa dei nostri eserciti.

Но сега Ти си <ни> отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.

10 T u permetti che voltiamo le spalle davanti al nemico, quelli che ci odiano ci depredano.

Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.

11 C i hai svenduti come pecore destinate al macello, ci hai dispersi tra le nazioni.

Предал си ни като овце за ядене, И разпръснал си ни между народите.

12 T u vendi il tuo popolo per pochi soldi e non ne hai fissato un prezzo alto.

Продал си Своите люде за нищо, И не си спечелил от цената им.

13 C i hai esposti al disprezzo dei nostri vicini, alle beffe e allo scherno di chi ci sta intorno.

Правиш ни <за> укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.

14 C i hai resi la favola delle nazioni; i popoli scuotono il capo, quando si tratta di noi.

Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.

15 I l mio disonore mi sta sempre davanti, la vergogna mi copre la faccia

Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,

16 a causa delle parole di chi m’insulta e mi oltraggia, a causa del nemico e di quanti vogliono vendicarsi.

Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля и отмъстителя.

17 T utto questo ci è avvenuto, eppure non ti abbiamo dimenticato e non siamo stati infedeli al tuo patto.

Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.

18 I l nostro cuore non si è rivolto indietro, i nostri passi non si sono sviati dalla tua via,

Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,

19 m a tu ci hai frantumati cacciandoci in dimore di sciacalli e hai steso su di noi l’ombra della morte.

Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място {Еврейски: Място на чакали.}. И да си ни покрил с мрачна сянка.

20 S e avessimo dimenticato il nome del nostro Dio e avessimo teso le mani verso un dio straniero,

Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,

21 D io, forse, non l’avrebbe scoperto? Infatti, egli conosce i pensieri più nascosti.

То не ще ли Бог да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.

22 P er causa tua siamo ogni giorno messi a morte, considerati come pecore da macello.

Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овце за клане,

23 R isvègliati! Perché dormi, Signore? Dèstati, non respingerci per sempre!

Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не <ни> отхвърляй за винаги.

24 P erché nascondi il tuo volto e ignori la nostra afflizione e la nostra oppressione?

Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?

25 P oiché l’anima nostra è abbattuta nella polvere; il nostro corpo giace per terra.

Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепнал до земята.

26 E rgiti in nostro aiuto, liberaci nella tua bontà.

Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.