1 A llora Giobbe rispose e disse:

А Иов в отговор рече:

2 « Sì, certo, io so che è così; come potrebbe il mortale essere giusto davanti a Dio?

Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?

3 S e all’uomo piacesse disputare con Dio, non potrebbe rispondergli su un punto fra mille.

Ако поиска да се съди с Него, Не може да Му отговори <за> едно от хиляда.

4 D io è saggio, è grande in potenza; chi gli ha tenuto fronte e se n’è trovato bene?

Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?

5 E gli trasporta le montagne senza che se ne accorgano, nel suo furore le sconvolge.

Той премества планините, и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.

6 E gli scuote la terra dalle sue fondamenta, e le sue colonne tremano.

Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото стълбовете й треперят.

7 C omanda al sole, ed esso non sorge; mette un sigillo sulle stelle.

Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.

8 D a solo spiega i cieli, cammina sulle più alte onde del mare.

Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.

9 È il creatore dell’Orsa, di Orione, delle Pleiadi e delle misteriose regioni del cielo australe.

Той прави <съзвездията> - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства {Еврейски: Стай.} на юг.

10 E gli fa cose grandi e imperscrutabili, meraviglie innumerevoli.

Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.

11 E cco, egli mi passa vicino e io non lo vedo; mi scivola accanto e non me ne accorgo.

Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;

12 E cco, afferra la preda, e chi si opporrà? Chi oserà dirgli: “Che fai?”

Ако грабне <плячка>, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?

13 D io non ritira la sua collera; sotto di lui si curvano i campioni della superbia.

<Ако> Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!

14 I o come farei a rispondergli, a scegliere le mie parole per discutere con lui?

Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, <за да разисквам> с Него!

15 A vessi anche ragione, non gli replicherei, ma implorerei misericordia al mio giudice.

Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да попрося милост от Съдията си.

16 S e io lo invocassi ed egli mi rispondesse, non per questo crederei che avesse dato ascolto alla mia voce;

Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

17 e gli mi piomba addosso dal seno della tempesta, moltiplica senza motivo le mie piaghe,

Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.

18 n on mi lascia riprendere fiato e mi sazia d’amarezza.

Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.

19 S e si tratta di forza, ecco, egli è potente; se di diritto, egli dice: “Chi mi convocherà?”

Ако е <дума> за силата на мощните; Ето ме! <би казал Той; >И ако за съд, <би казал>: Кой ще Ми определи време <да се съдя?>

20 S e io fossi senza colpa, la mia bocca mi condannerebbe; se fossi innocente, mi dichiarerebbe colpevole. Giobbe accusa Dio

Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

21 « Sono innocente? Sì, lo sono! Di me non mi preme, io disprezzo la mia vita!

Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.

22 P er me è la stessa cosa! Perciò dico: “Egli distrugge ugualmente l’integro e il malvagio”.

Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,

23 S e un flagello, a un tratto, semina la morte, egli ride dello sgomento degli innocenti.

Ако бичът <Му> убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

24 L a terra è data in balìa dei malvagi; egli vela gli occhi ai giudici di essa; se non è lui, chi è dunque?

Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите й; Ако не, тогава кой е, <който прави това?>

25 I miei giorni se ne vanno più veloci di un corriere; fuggono via senz’aver visto il bene;

А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;

26 p assano rapidi come navicelle di giunchi, come l’aquila che piomba sulla preda.

Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.

27 I o dico: “Voglio dimenticare il mio lamento, abbandonare questa faccia triste e stare allegro”.

Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя жалеенето си, и ще се утеша.

28 M a mi spavento per tutti i miei dolori. Sono certo che non mi considererai innocente.

В ужас съм от всичките си скърби; Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

29 I o sarò condannato; perché dunque affaticarmi invano?

Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?

30 A nche se mi lavassi con la neve e mi pulissi le mani con il sapone,

Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,

31 t u mi tufferesti nel fango di una fossa, le mie vesti mi avrebbero in orrore.

Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

32 D io non è un uomo come me, perché io gli risponda e perché possiamo comparire in giudizio assieme.

Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.

33 N on c’è fra noi un arbitro che posi la mano su tutti e due!

Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни.

34 D io allontani da me la sua verga; smetta di spaventarmi con il suo terrore;

Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.

35 a llora io parlerò senza temerlo, perché sento di non essere quel colpevole che sembro».

Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така <уплашен>.