1 А Иов в отговор рече:

2 Н аистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?

3 А ко поиска да се съди с Него, Не може да Му отговори <за> едно от хиляда.

4 М ъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?

5 Т ой премества планините, и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.

6 Т ой поклаща земята от мястото й, Тъй щото стълбовете й треперят.

7 Т ой заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.

8 Т ой сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.

9 Т ой прави <съзвездията> - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства {Еврейски: Стай.} на юг.

10 Т ой прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.

11 Е то, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;

12 А ко грабне <плячка>, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?

13 & lt;Ако> Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!

14 К олко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, <за да разисквам> с Него!

15 К омуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да попрося милост от Съдията си.

16 А ко извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

17 З ащото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.

18 Н е ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.

19 А ко е <дума> за силата на мощните; Ето ме! <би казал Той; >И ако за съд, <би казал>: Кой ще Ми определи време <да се съдя?>

20 Д аже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

21 М акар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.

22 В се едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,

23 А ко бичът <Му> убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

24 З емята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите й; Ако не, тогава кой е, <който прави това?>

25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;

26 П реминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.

27 А ко река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя жалеенето си, и ще се утеша.

28 В ужас съм от всичките си скърби; Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

29 Н ечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?

30 А ко се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,

31 Т и пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

32 З ащото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.

33 Н яма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни.

34 Н ека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.

35 Т огава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така <уплашен>.