1 С ледователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита, и с търпение нека тичаме на предлежащето пред нас поприще,

2 к ато гледаме на Исуса начинателя и усъвършителя на вярата <ни>, Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол.

3 З ащото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да ви не дотегва и да не ставате малодушни,

4 Н е сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха.

5 И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: - "Сине мой, не презирай наказанието на Господа, Нито да ослабваш, когато те изобличава Той;

6 З ащото Господ наказва този, когото люби, И бие всеки син, когото приема",

7 А ко търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото баща <му> не наказва?

8 Н о ако сте без наказание, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени, а не синове.

9 О свен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и сме ги почитали; не щем ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем?

10 З ащото те за малко време са <ни> наказвали, според както им е било угодно, а Той - за <наша> полза, за да съучаствуваме в Неговата светост.

11 Н икое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него.

12 З атова "укрепете немощните ръце и ослабналите колена",

13 и направете за нозете си прави пътища, за да не се изкълчи куцото, но напротив, да изцелее.

14 Т ърсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа.

15 И внимавайте, да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да <ви> смущава, и мнозинството да се зарази от него;

16 д а не би някой да е блудник или нечестив, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си;

17 п онеже знаете, че даже когато искаше по-после да наследи благословението, той бе отхвърлен, при все че го потърси със сълзи, защото не намери място за промяна на ума <у баща си>.

18 З ащото вие не сте пристъпили до <планина> осезаема и пламнала в огън, <нито> до тъмнина и буря,

19 & lt;нито> до тръбен звук и глас на думи; <такъв, щото> ония, които го чуха, се примолиха да им се не говори вече дума;

20 ( защото не можаха да изтърпят онова, що им се заповядваше: "Даже животно, ако се допре до планината, ще се убие с камъни";

21 и толкоз страшна беше гледката, <щото> Моисей рече: "Много съм уплашен и разтреперан");

22 н о пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели,

23 п ри събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници,

24 п ри Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри <неща> от Авеловата.

25 В нимавайте, да не презрете този, Който говори; защото, ако ония не избегнаха <наказанието>, като презряха този, който <ги> предупреждаваше на земята, то колко повече не <щем избегна> ние, ако се отървем от Този, Който <предупреждава> от небесата!

26 Ч ийто глас разтърси тогава земята; а сега Той се обеща, казвайки: "Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето".

27 А това "още еднаж" означава премахването на ония неща, които се клатят, като направени неща, за да останат тия, които не се клатят.

28 З атова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание;

29 з ащото нашият Бог е огън, който пояжда.