1 И Елиу продължавайки рече:

2 П отърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога.

3 Щ е черпя знанието си от далеч, И ще отдам правда на Създателя си;

4 З ащото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе.

5 Е то, макар Бог да е мощен, не презира никого, - Макар да е мощен в силата Си да разсъждава.

6 Т ой не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото.

7 Н е оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени.

8 А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление,

9 Т огава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели,

10 О тваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието;

11 И ако послушат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия;

12 Н о ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост.

13 А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат <към Бога> за помощ когато ги връзва;

14 Т е умират в младост, И животът им <угасва> между мръсните.

15 Т ой избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им

16 И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.

17 Н о ти си пълен със съжденията на нечестивия; <Затова> съдбата и правосъдието те хващат,

18 В нимавай да не би жегата <на страданията ти> да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал.

19 Щ е важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти?

20 Н е пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си.

21 В нимавай! не погледвай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението.

22 Е то, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него?

23 К ой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?

24 П омни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват,

25 В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч.

26 Е то, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо.

27 Т ой привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му,

28 К оито облаците изливат И оросяват върху множество човеци.

29 М оже ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или <се произвеждат> гърмежите на скинията Му?

30 Е то, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна.

31 ( Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно),

32 П окрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари;

33 Ш умът й известява за това, И добитъкът - за <пламъка>, който възлиза.