1 А ко някой съгреши в това, че, като е свидетел <в някое дело>, и чуе <че го попитат с> думи на клетва дали е видял или знае <за работата>, той не обажда, тогава ще носи беззаконието си.

2 И ли ако някой се допре до какво да е нечисто нещо, било, че е мърша на нечисто животно, или мърша на нечист добитък, или мърша на нечиста гадина, и ако не му е известно, че е нечист, пак ще бъде виновен.

3 И ли ако се прикосне до човешка нечистота; или каквато и да е <причината на> нечистотата, чрез която някой се осквернява, и ако това е без знанието му, то щом знае за него, ще бъде виновен.

4 И ли ако някой се закълне и обяви несмислено с устните си, че ще направи <някакво си> зло или добро <нещо>, то каквото и да обяви човек несмислено с клетва, и бъде без знанието му, когато узнае, ще бъде виновен в едно от тях.

5 А когато стане виновен в едно от тия неща, нека изповяда онова, в което е съгрешил;

6 и нека принесе Господу за престъплението си, за греха, който е сторил, женско агне или яре от стадото в принос за грях; и свещеникът да направи умилостивение за него поради греха му.

7 Н о ако му не стига ръка да принесе овца или коза, то за греха що е сторил нека принесе Господу две гургулици или две гълъбчета, едното в принос за грях, а другото за всеизгаряне.

8 Д а ги донесе на свещеника, който да принесе първо оня принос, който е за грях, като пречупи главата от шията му, но без да я откъсне;

9 и от кръвта на приноса за грях да поръси страната на олтара; а останалото от кръвта да изцеди в подножието на олтара; това е принос за грях;

10 а второто да направи всеизгаряне според наредбата. Така да направи свещеникът умилостивение за него поради греха що е сторил, и ще му се прости.

11 Н о ако му не стига ръка да донесе две гургулици или две гълъбчета, тогава съгрешилият да донесе в принос за себе си една десета от ефа чисто брашно в принос за грях; да не го полива с масло, нито да тури на него ливан, защото е принос за грях.

12 Д а го донесе на свещеника; и свещеникът да вземе от него една пълна шепа за спомен и да го изгори на олтара, както се изгарят приносите чрез огън Господу; това е принос за грях.

13 Т ака да направи свещеникът умилостивение за него поради греха що е сторил в някое от тия неща, и ще му се прости; а <останалото> да бъде на свещеника, както хлебния принос.

14 Г оспод още говори на Моисея, казвайки:

15 А ко някой наруши закона, като от незнание съгреши относно посветените Господу вещи, то за престъплението си да принесе Господу овен от стадото без недостатък, <достатъчен>, според твоята оценка в сребърни сикли по сикъла на светилището, за принос за престъпление;

16 и в каквото е съгрешил относно посветените вещи нека го плати, и нека му притури една пета, която да даде на свещеника; и свещеникът да направи умилостивение за него чрез принесения за престъпление овен, и ще му се прости.

17 И ако някой съгреши като стори какво да било нещо, което Господ е заповядал да се не струва, макар че не го е познал, пак ще бъде виновен и ще носи беззаконието си.

18 Н ека принесе при свещеника овен от стадото без недостатък, <достатъчен>, според твоята оценка, за принос за престъпление; и свещеникът да направи умилостивение за него поради престъплението, което е извършил от незнание, и ще му се прости.

19 Т ова е принос за престъпление; <защото човекът> без съмнение е виновен пред Господа.