1 ( По слав. 129). Песен на възкачванията. Из дълбочините викам към Тебе, Господи.

2 Г осподи, послушай гласа ми; Нека бъдат ушите Ти внимателни на гласа на молбата ми.

3 А ко би забелязвал беззаконията, Господи, То кой, Господи, би могъл да устои?

4 П ри Тебе, обаче, има прощение За да Ти се боят.

5 Ч акам Господа, душата ми чака, И на словото Му уповавам.

6 Д ушата ми <очаква> Господа Повече от ония, които <очакват> зората, <Да! повече от> очакващите зората.

7 Н ека се надява Израил на Господа; Защото у Господа е милостта, И у Него е пълното изкупление;

8 И Той ще изкупи Израиля От всичките му беззакония.