1 ( По слав. 59). За първия певец, по лалето на свидетелството. Песен на Давида за поучение, когато воюваше против средоречна Сирия и совска Сирия, Иоав се върна та порази дванадесетте хиляди едомци в долината на солта {2 Цар. 8: 3, 13. 1 Лет. 18: 3, 12.}. Боже, отхвърлил си ни, смазал си ни; Разгневил си се; възвърни ни.

2 П отресъл си земята, разпукнал си я; Изцели проломите й, защото тя е разклатена.

3 П оказал си на людете Си мъчителни неща; Напоил си ни с вино до омайване.

4 Д ал си знаме на ония, които Ти се боят, За да се развява, защото <е> истината. (Села).

5 З а да се избавят Твоите възлюбени Спаси с десницата Си, и послушай ни.

6 Б ог говори със светостта Си; <затова>, аз ще тържествувам; Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;

7 М ой е Галаад, мой и Манасия, Ефрем тоже е защита на главата ми, Юда е скиптър мой;

8 М оав е умивалникът ми, На Едома ще хвърля обувката си; Възклицавай за мене, филистимска земьо!

9 К ой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?

10 Н е Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил, И не излизаш <вече>, о Боже, с войските ни?

11 П омогни ни срещу противника, Защото суетно е човешкото избавление.

12 Ч рез Бога ще вървим юнашки, Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.