1 ( По слав. 79). За първия певец, по като кринове е заявлението {Псал. 45 и 69. надписите.}. Асафов псалом. Послушай, Пастирю Израилев, Който водиш като стадо Иосифа; Ти, който обитаваш между херувимите, възсияй.

2 П ред Ефрема Вениамина и Манасия раздвижи силата Си, И дойди да ни спасиш.

3 В ъзвърни ни, Боже, и осияй с лицето Си; И ще се спасим.

4 Г осподи Боже на Силите, До кога ще пазиш гняв против молитвите на людете Си?

5 Д аваш им да ядат хляб със сълзи. И поиш ги изобилно със сълзи.

6 Н аправил си ни <предмет> на разпра между съседите ни; И неприятелите ни се смеят помежду си.

7 В ъзвърни ни Боже на Силите, Осияй с лицето Си и ще се спасим,

8 П ренесъл си лоза из Египет. И като си изгонил народите, нея си насадил.

9 П риготвил си <място> пред нея; И тя е пуснала дълбоко корени, и е изпълнила земята.

10 П окриха се бърдата със сянката й; И клоновете й станаха <като> изящните {Еврейски: Божиите.} кедри,

11 П ростря клончетата до морето. И ластарите си до Евфрат {Еврейски: Реката.}.

12 З ащо си съборил плетищата й, Та я берат всички, които минават през пътя?

13 З апустява я глиган от гората, И полските зверове я пояждат.

14 О бърни се, молим Ти се, Боже на Силите, Погледни от небето, и виж, и посети тая лоза,

15 И защити това, което е насадила Твоята десница, И отрасъла {Еврейски: Сина.}, който Си направил силен за Себе Си.

16 Т я биде изгорена с огън; отсечена биде; Погиват при заплахата {Еврейски: Изобличението,} на лицето Ти.

17 Н ека бъде ръката Ти върху мъжа на Твоята десница, Върху човешкия син, <когото> си направил силен за Себе Си.

18 Т ака ние не ще се отклоним от Тебе; Съживи ни, и ще призовем Твоето име.

19 В ъзвърни ни, Господи Боже на Силите; Осияй с лицето Си, и ще се спасим.