1 З наеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?

2 П реброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? -

3 & lt;Когато> се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.

4 М алките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат <вече> при тях.

5 К ой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на <тоя> плах бежанец,

6 З а който съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?

7 Т ой се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на <този, който го> кара.

8 П ланините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.

9 Щ е благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?

10 М ожеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?

11 Щ е се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?

12 Щ е се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да <го> събере в гумното ти?

13 К рилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?

14 З ащо тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,

15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.

16 Н оси се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа <за опасности:>

17 П онеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.

18 К огато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.

19 Т и ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?

20 Т и ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.

21 К опае <с крак> в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.

22 П рисмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,

23 Т ула по <страната му> трещи, <И> лъскавото копие, и сулицата.

24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва <от радост>.

25 Щ ом <свири> тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.

26 Ч рез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, <И> простира крилата си към юг?

27 П ри твоята ли заповед се възвишава орелът, И прави гнездото си по височините?

28 Ж ивее по канарите, и <там> се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите <места>.

29 О т там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.

30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е и той.