1 О плакване на Давида, което той пя Господу поради думите на вениаминеца Хус. Господи Боже мой, на Тебе уповавам; Спаси ме от всичките ми гонители, и избави ме;

2 Д а не би да скъса като лъв душата ми И я раздере без да се намери избавител.

3 Г осподи Боже мой, ако съм сторил аз това, - Ако има в ръцете ми беззаконие,

4 А ко съм въздал зло на онзи, който бе в мир с мене, Или съм обрал онзи, който ми е без причина гонител,

5 Т о нека подгони неприятелят душата ми и <я> стигне, Нека стъпче в земята живота ми. И нека повали в пръстта славата ми. (Села).

6 С тани, Господи, в гнева Си; Подигни се срещу яростта на противниците ми, И събуди се заради мене, Ти, Който си отредил съда.

7 И нека събраните племена те обикалят; И ти се върни <да седнеш> на високо над тях.

8 Г оспод съди племената; Съди и мене, Господи, според правдата ми; И според моето незлобие нека ми бъде.

9 Н ека се спре вече беззаконието на нечестивите; А праведният утвърди Ти, Боже праведни, Който изпитваш сърцата и вътрешностите.

10 М оята защита е в Бога, Който избавя ония, които са с право сърце.

11 Б ог е праведен съдия, Да! Бог Който се гневи всеки ден <на нечестивия>.

12 А ко се не обърне <нечестивия>, Той ще изостри меча Си; Запънал и приготвил е лъка Си.

13 П риготвил е против него и смъртоносни оръдия; Прави стрелите Си огнени <стрели>.

14 Е то, <нечестивият> е в мъки да роди беззаконие, Зачна нечестие и роди лъжа.

15 И зкопал е ров и направил го дълбок; Но той <сам> ще падне в ямата, която направи.

16 Н ечестието му ще се върне на самата негова глава, И насилието му ще слезе на самото негово теме.

17 А з ще хваля Господа за Неговата правда, И ще възпявам името на Всевишния Господ.