1 С ине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми,

2 З а да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.

3 З ащото от устните на чуждата жена капе мед, И устата й са по-меки от дървено масло;

4 Н о сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.

5 Н озете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада,

6 Т ъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.

7 П рочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.

8 О тдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,

9 Д а не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите; -

10 Д а не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти <да отидат> в чужд дом;

11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,

12 И да казваш: Как <можах да> намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,

13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си!

14 М алко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.

15 П ий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец.

16 В ън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?

17 Н ека бъдат само на тебе, А не и на чужди заедно с тебе.

18 Д а бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.

19 & lt;Тя да ти бъде като> любезна кошута и мила сърна; Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов.

20 П онеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?

21 З ащото пътищата на човека са пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.

22 Н ечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.

23 Т ой ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.