1 ( По слав. 43). За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.

2 Т и си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.

3 З ащото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.

4 Т и си Цар мой, Боже; Заповядай <да стават> победи за Якова.

5 Ч рез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.

6 З ащото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.

7 З ащото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.

8 С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села).

9 Н о сега Ти си <ни> отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.

10 П равиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.

11 П редал си ни като овце за ядене, И разпръснал си ни между народите.

12 П родал си Своите люде за нищо, И не си спечелил от цената им.

13 П равиш ни <за> укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.

14 П равиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.

15 В секи ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,

16 П оради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля и отмъстителя.

17 В сичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.

18 С ърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,

19 М акар Ти да си ни съкрушил в пусто място {Еврейски: Място на чакали.}. И да си ни покрил с мрачна сянка.

20 А ко сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,

21 Т о не ще ли Бог да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.

22 Н е! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овце за клане,

23 С ъбуди се, Господи, защо спиш? Стани, не <ни> отхвърляй за винаги.

24 З ащо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?

25 З ащото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепнал до земята.

26 С тани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.