1 ( По слав. 43). За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.

Боже, своими ушами мы слышали, рассказали нам наши отцы о том, что Ты сделал в их дни, в дни стародавние.

2 Т и си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.

Рукою Своей Ты изгнал народы, а наших отцов в земле насадил. Ты сокрушил народы и заставил оставить их землю.

3 З ащото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.

Не мечом своим землю отцы добыли, и не сила их дала им победу, а Твоя правая рука и сила Твоя, и свет Твоего лица, потому что Ты возлюбил их.

4 Т и си Цар мой, Боже; Заповядай <да стават> победи за Якова.

Ты − Царь мой и Бог; даруй победы Иакову!

5 Ч рез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.

С Тобой мы тесним врага и во Имя Твое попираем противника.

6 З ащото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.

Я не верю в свой лук, и не меч мой мне дарит победу.

7 З ащото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.

Это Ты спасаешь нас от врагов, ненавидящих нас предаешь стыду.

8 С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села).

Богом мы хвалимся каждый день и Имя Твое будем славить вовек. Пауза

9 Н о сега Ти си <ни> отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.

Но теперь Ты оставил нас и посрамил, и уже не выходишь с войсками нашими на битву.

10 П равиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.

Ты обратил нас в бегство перед врагом, и ненавистники наши нас грабят.

11 П редал си ни като овце за ядене, И разпръснал си ни между народите.

Ты отдал нас, как овец, на съедение, и рассеял нас между народами.

12 П родал си Своите люде за нищо, И не си спечелил от цената им.

За бесценок Ты продал народ Свой, ничего от продажи не выручив.

13 П равиш ни <за> укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.

Ты сделал нас глумлением для наших соседей; все окружающие смеются и издеваются над нами.

14 П равиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.

Ты сделал нас посмешищем для других народов; люди качают головой, глядя на нас.

15 В секи ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,

Всякий день бесчестие мое предо мной, и лицо мое горит от стыда

16 П оради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля и отмъстителя.

из-за насмешек тех, кто злословит меня и бранит, из-за мстительного врага.

17 В сичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.

Все это случилось с нами, хотя мы Тебя не забыли и не предали Твой завет.

18 С ърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,

Не отступали наши сердца, и наши стопы с пути Твоего не сходили.

19 М акар Ти да си ни съкрушил в пусто място {Еврейски: Място на чакали.}. И да си ни покрил с мрачна сянка.

Но Ты сокрушил нас, превратил наши жилища в шакальи логова и покрыл нас непроглядной тьмой.

20 А ко сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,

Если бы забыли мы Имя нашего Бога и к чужому богу простерли руки,

21 Т о не ще ли Бог да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.

неужели Бог не узнал бы об этом – Тот, Кто ведает тайны сердца?

22 Н е! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овце за клане,

Ради Тебя убивают нас всякий день и смотрят на нас, как на овец перед бойней.

23 С ъбуди се, Господи, защо спиш? Стани, не <ни> отхвърляй за винаги.

Пробудись, Владыка! Почему Ты спишь? Восстань! Не отвергни нас навсегда.

24 З ащо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?

Почему Ты скрываешь лицо, забывая беду нашу и гонения?

25 З ащото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепнал до земята.

Сведена наша жизнь во прах, и тела наши льнут к земле.

26 С тани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.

Восстань, помоги нам; спаси нас по Своей милости.