Изход 33 ~ Исход 33

picture

1 Р ече още Господ на Моисея: Иди, дигни се от тук, ти и людете, които си извел из Египетската земя, та иди в земята за която се клех на Авраама, на Исаака и на Якова, като казах: На твоето потомство ще я дам.

Господь сказал Моисею: – Покинь это место, ты и народ, который ты вывел из Египта, и иди в землю, которую Я клялся дать Аврааму, Исааку и Иакову, сказав: «Я дам ее твоему потомству».

2 И ще изпратя пред тебе ангел, и ще изгоня ханаанеца, аморееца, хетееца, ферезееца, евееца и евусееца;

Я пошлю перед тобой Ангела и прогоню хананеев, аморреев, хеттов, ферезеев, хивеев и иевусеев.

3 & lt;и той ще ви заведе> в земя, гдето текат мляко и мед; понеже Аз няма да вървя помежду ви, (защото сте коравовратни люде), да не би да ви довърша из пътя.

Идите в землю, где течет молоко и мед. Но Я не пойду с вами, чтобы не погубить вас в дороге, потому что вы – упрямый народ.

4 ( И когато чуха людете това лошо известие, скърбиха; и никой не си тури украшенията.

Услышав эти грозные слова, народ зарыдал и никто не надевал украшений.

5 З ащото Господ беше рекъл на Моисея: Кажи на израилтяните: Вие сте коравовратни люде; една минута ако бих дошъл помежду ви, бих ви довършил; за това, снемете си сега украшенията, та да видя какво ще сторя с вас.

Ведь Господь сказал Моисею: – Скажи израильтянам: «Вы – упрямый народ. Даже если бы Я прошел с вами хоть немного, Я погубил бы вас. Снимите же украшения, а Я решу, что делать с вами».

6 И тъй израилтяните махнаха украшенията си, <като се отдалечиха> от планината Хорив.

И у горы Хорив израильтяне сняли свои украшения. Шатер собрания

7 О ще Моисей взе шатъра и го постави вън от стана, далеч от стана, и нарече го Шатър за Срещане, та всеки, който търсеше Господа излизаше при шатъра за срещане, който беше вън от стана.

Моисей поставил шатер за лагерем, поодаль, и называл его «шатер собрания». Всякий, кто хотел спросить Господа, шел к шатру собрания за лагерь.

8 И когато Моисей излизаше към шатъра, всичките люде станаха та стояха, всеки при входа на шатъра си, и гледаха след Моисея догде влезе в шатъра.

Всякий раз, когда Моисей шел к скинии, народ поднимался, и, стоя у входа в свои шатры, смотрел на Моисея, пока тот не входил в скинию.

9 И когато влезеше Моисей в шатъра, облачният стълб слизаше и заставаше на входа на шатъра, и <Господ> говореше с Моисея.

Когда Моисей входил в скинию, облачный столб опускался и стоял у входа, пока Господь говорил с Моисеем.

10 И всичките люде гледаха облачния стълб, който стоеше на входа на шатъра, и всичките люде ставаха, всеки на входа на шатъра си, та се кланяха.

Когда народ видел у входа в скинию облачный столб, они вставали и кланялись у входа в свои шатры.

11 И Господ говореше на Моисея лице с лице, както човек говори с приятеля си; а, като се връщаше <Моисей> в стана, слугата му, младежът Исус Навиевият син, не се отдалечаваше от шатъра).

Господь говорил с Моисеем лицом к лицу, как человек говорит со своим другом. Потом Моисей возвращался в лагерь, но его молодой помощник Иисус, сын Навин, не покидал шатра. Моисей и слава Господа

12 М оисей, прочее, рече Господу: Ето, Ти ми казваш: Води тия люде; но не си ми явил, кого ще изпратиш с мене; но пак Ти си ми рекъл: Тебе познавам по име, още си придобил Моето благоволение.

Моисей сказал Господу: – Ты велел мне: «Веди этот народ», но не дал знать, кого пошлешь со мной. Ты сказал: «Я знаю тебя по имени. Ты нашел у Меня милость».

13 С ега, прочее, аз съм придобил Твоето благоволение, покажи ми моля Ти се, пътя Си, за да Те позная и придобия благоволението Ти; и разсъждай, че тоя народ Твои люде са.

Если так, то научи меня Твоим путям, чтобы мне познавать Тебя и находить у Тебя милость впредь. Вспомни: эти люди – Твой народ.

14 И <Господ> каза: Самият Аз ще вървя <с тебе>, и Аз ще те успокоя.

Господь ответил: – Я Сам пойду с тобой и дам тебе покой.

15 А < Моисей> му рече: Ако Ти не дойдеш <с мене>, не ни извеждай от тука.

Тогда Моисей сказал: – Если Ты не пойдешь с нами, то и не выводи нас отсюда.

16 З ащото как ще се познае сега, че съм придобил Твоето благоволение, аз и Твоите люде? нали чрез Твоето дохождане с нас, така щото да се отделим аз и Твоите люде, от всичките люде, които са по лицето на земята.

Откуда станет известно, что Ты благосклонен ко мне и Своему народу, если Ты не пойдешь с нами? Что еще отличит меня и Твой народ от прочих народов на земле?

17 И Господ рече на Моисея: И това, което си рекъл, ще сторя, защото си придобил Моето благоволение и те познавам по име.

Господь сказал Моисею: – Я сделаю то, о чем ты просишь, потому что благосклонен к тебе и знаю тебя по имени.

18 Т огава рече <Моисей:> Покажи ми, моля, славата Си.

Тогда Моисей сказал: – Прошу, покажи мне Свою славу.

19 А <Господ му> каза: Аз ще сторя да мине пред тебе всичката Моя благост, и ще проглася пред тебе Името Иеова; и ще покажа милост към когото ще покажа, и ще пожаля когото ще пожаля.

Господь сказал: – Я покажу все Свое великолепие и возвещу Свое Имя Господа. Я помилую того, кого помилую, и пожалею того, кого пожалею.

20 Р ече още: Не можеш видя лицето Ми; защото човек не може да Ме види и да остане жив.

Но лица Моего ты не увидишь, потому что никто не может увидеть Меня и остаться в живых.

21 Р ече още Господ: Ето място при Мене; ти ще застанеш на канарата;

Господь сказал: – Вот место рядом со Мной – встань тут на скале.

22 и когато минава славата Ми, ще те поставя в една пукнатина на канарата, и ще те прикрия с ръката Си догде премина;

Когда будет проходить Моя слава, Я поставлю тебя в расселину скалы и покрою тебя рукой, пока не пройду.

23 п осле ще дигна ръката Си, и ще Ме видиш изотдире; но Лицето Ми няма да се види.

Тогда Я уберу руку, и ты увидишь Меня сзади, но Моего лица не будет видно.