1 Е зекия беше двадесет и пет години на възраст когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим; а името на майка му беше Авия, Захариева дъщеря.
Езекии было двадцать пять лет, когда он стал царем, и правил он в Иерусалиме двадцать девять лет. Его мать звали Авия, она была дочерью Захарии.
2 Т ой върши това, което бе право пред Господа, напълно както извърши баща му Давид.
Он делал то, что было правильным в глазах Господа, как и его предок Давид. Езекия очищает храм
3 В първия месец от първата година на царуването си той отвори вратите на Господния дом и ги поправи.
В первый месяц, на первом году своего правления, он открыл двери Господнего дома и починил их.
4 И като доведе свещениците и левитите, събра ги на източния площад и рече им:
Он привел священников и левитов, собрал их на площади с восточной стороны
5 С лушайте ме, левити, осветете се сега, осветете и храма на Господа Бога на бащите си, и изнесете нечистотата от светото място.
и сказал им: – Слушайте меня, левиты! Освятитесь сегодня сами и освятите дом Господа, Бога ваших отцов. Выбросите из святилища всякую скверну.
6 З ащото бащите ни са отстъпили, сторили са зло пред Господа нашия Бог, оставили са Го и са отвърнали лицата си от Господното обиталище, и са обърнали гръб;
Наши отцы поступали беззаконно, делая зло в глазах Господа, нашего Бога, и оставили Его. Они отвернули свои лица от жилища Господа и повернулись к нему спиной.
7 т е са затворили вратите на предхрамието и са изгасили светилниците, а не са кадили темян нито пренасяли всеизгаряния в светото място на Израилевия Бог.
Они заперли двери притвора и погасили светильники. Они не возжигали благовоний и не приносили всесожжений в святилище Бога Израиля.
8 З атова гняв от Господа е бил върху Юда и Ерусалим, и Той ги предаде да бъдат тласкани, и да бъдат <предмет> на учудване и на съскане, както виждате с очите си.
За это Господень гнев обрушился на Иудею и Иерусалим; Он отдал их на позор, на опустошение и на посмеяние, как вы видите своими глазами.
9 З ащото, ето, бащите ни са паднали от нож, а синовете ни, дъщерите ни и жените ни са поради това в плен.
Поэтому наши отцы пали от меча, а наши сыновья, дочери и жены в плену.
10 С ега, прочее, имам сърдечно желание да направим завет с Господа Израилевия Бог, за да отвърне от нас яростния Си гняв.
Теперь я хочу заключить завет с Господом, Богом Израиля, чтобы Его пылающий гнев на нас прекратился.
11 Ч ада мои, не бивайте сега небрежни; защото вас е избрал Господ да стоите пред Него, да Му служите, да сте Му служители и да кадите.
Мои сыновья, не будьте же беспечными, потому что Господь избрал вас служить Ему и возжигать благовония.
12 Т огава станаха левитите: Маат Амасаевият син и Иоил Азариевият син, от Каатовите потомци; а от Мерариевите потомци, Кис Авдиевият син и Азария Ялелеиловият син; от Герсоновците, Иоах Земовият син и Еден Иоаховият син;
И начали свое служение левиты: из потомков каафитов – Махаф, сын Амасая, и Иоил, сын Азарии; из потомков Мерари – Киш, сын Авдия, и Азария, сын Иегаллелела; из потомков Гершона – Иоах, сын Зиммы, и Еден, сын Иоаха;
13 о т Елисафановите потомци, Симрий и Еиил; от Асафовите потомци, Захария и Матания;
из потомков Елицафана – Шимрий и Иеиел; из потомков Асафа – Захария и Маттания;
14 о т Емановите потомци, Ехиил и Семей; а от Едутуновите потомци, Семаия и Озиил;
из потомков Емана – Иехиел и Шимей; из потомков Идутуна – Шемая и Уззиил.
15 и те, като събраха братята си та се осветиха, влязоха според царската заповед, съгласно Господното слово, да очистят Господния дом.
Собрав своих братьев и освятившись, они пришли очищать Господень дом, как, следуя словам Господа, повелел царь.
16 С вещениците влязоха в по-вътрешната част на Господния дом, за да я очистят, и изнесоха в двора на Господния дом всичката нечистота, която намериха в Господния храм; а левитите взеха та я изнесоха вън в потока Кедрон.
Священники прошли в святилище Господа, чтобы очистить его. Они вынесли во двор Господнего дома все нечистое, что нашли в доме Господа. Левиты взяли это и отнесли в долину Кедрон.
17 Н а първия ден от първия месец почнаха да освещават, а на осмия ден от месеца стигнаха до Господния трем; и за осем дни осветиха Господния дом, и на шестнадесетия ден от първия месец свършиха.
Приступив к освящению в первый день первого месяца, они подошли к притвору дома Господа в восьмой день того же месяца. Еще восемь дней они освящали сам Господень дом и закончили на шестнадцатый день первого месяца.
18 Т огава влязоха в <двореца> при цар Езекия и рекоха: Очистихме изцяло Господния дом, олтара за всеизгарянето с всичките му прибори, и трапезата за присътствените хлябове с всичките й прибори;
Они пришли к царю Езекии и доложили: – Мы очистили весь Господень дом, жертвенник для всесожжений со всей его утварью и стол, на который кладут священный хлеб, со всей его утварью.
19 п ри това, приготвихме и осветихме всичките вещи, които цар Ахаз, в царуването си, оскверни когато отстъпи: и ето ги пред Господния олтар.
Всю утварь, которую во время своего правления убрал неверный царь Ахаз, мы приготовили и освятили. Она сейчас перед Господним жертвенником. Освящение храма
20 Т огава цар Езекия стана рано, и като събра градските първенци, възлезе в Господния дом.
На следующий день, ранним утром, царь Езекия собрал начальников города и отправился в дом Господа.
21 И докараха седем юнеца, седем овена, седем агнета и седем козела в принос за грях за царството, за светилището и за Юда; и той заповяда на свещениците, Аароновите потомци, да ги принесат на Господния олтар.
Они привели семь быков, семь баранов, семь ягнят и семь козлов, чтобы принести их в жертву за грех за царскую семью, за святилище и за всю Иудею. Царь велел священникам, потомкам Аарона, принести их в жертву на жертвеннике Господа.
22 И тъй, те заклаха юнците, и свещениците, като взеха кръвта, попръскаха я по олтара, заклаха и овните и попръскаха кръвта им по олтара; тоже и агнетата заклаха и попръскаха кръвта им по олтара.
Быков закололи, и священники, взяв крови, окропили ею жертвенник. Затем закололи баранов и окропили жертвенник их кровью. Затем закололи ягнят и окропили жертвенник их кровью.
23 С етне преведоха козлите, които бяха в принос за грях, пред царя и събранието; и те положиха ръцете си на тях;
А козлов, которые были предназначены в жертву за грех, поставили перед царем и собранием, и они возложили на них руки.
24 т огава свещениците ги заклаха и попръскаха кръвта им по олтара в принос за грях, за да направят умилостивение за целия Израил; защото царят заповяда, щото всеизгарянето и приноса за грях <да станат> за целия Израил.
Затем священники закололи козлов и принесли их кровь на жертвеннике как жертву за грех, чтобы совершить отпущение за весь Израиль, потому что царь велел совершить всесожжение и принести жертву за грех за весь Израиль.
25 И той постави левитите в Господния дом с кимвали, с псалтири и с арфи, според заповедта на Давида и на царевия гледач Гад и на пророк Натана; защото заповедта бе от Господа чрез пророците Му.
Езекия поставил левитов с тарелками, лирами и арфами в доме Господа, по установлению Давида, царского провидца Гада и пророка Нафана. Это установление было дано Господом через Его пророков.
26 И левитите стояха с Давидовите <музикални> инструменти, а свещениците с тръбите.
Левиты стояли наготове с музыкальными инструментами Давида, а священники – с трубами.
27 Т огава Езекия заповяда да принесат всеизгарянето на олтара. И когато почна всеизгарянето, почна и пеенето Господу с тръбите и с инструментите на Израилевия цар Давида.
Езекия велел принести на жертвеннике всесожжение. Когда началось жертвоприношение, началось и пение Господу под голос труб и музыкальных инструментов Давида, царя Израиля.
28 А цялото събрание се кланяше, и певците пееха, и тръбите свиреха непрекъснато докле се извърши всеизгарянето.
Все собрание совершало поклонение, певцы пели, а трубачи трубили. Так продолжалось, пока жертвоприношение не было завершено.
29 И като свършиха принасянето царят и всички, които присъствуваха с него, коленичиха и се поклониха.
Когда жертвы были принесены, царь и все, кто был с ним, преклонили колени и поклонились.
30 Т огава цар Езекия и първенците заповядаха на левитите да славословят Господа с думите на Давида и на гледача Асаф. И те пееха с веселие; и наведоха се та се поклониха.
Царь Езекия со своими приближенными велел левитам славить Господа словами Давида и провидца Асафа. И они радостно пели хвалу, низко кланялись и поклонялись.
31 С лед това, Езекия проговаряйки, каза: Сега, като сте се осветили Господу, пристъпете та принесете жертви и благодарителни приноси в Господния дом. И така, обществото принесе жертви и благодарителни приноси; и всеки, който имаше сърдечно съизволение, <принесе> и всеизгаряне.
Езекия сказал: – Итак, вы посвятили себя Господу. Приступайте, несите жертвы и благодарственные приношения в Господень дом. Собрание принесло жертвы и благодарственные приношения, а все, кто был к этому расположен, принесли и всесожжения.
32 И числото на всеизгарянията, които обществото принесе, възлезе на седемдесет юнеца, сто овена и двеста агнета; всички тия бяха за всеизгаряния Господу;
Жертв всесожжения, которые принесло собрание, было общим счетом: семьдесят быков, сто баранов и двести ягнят – все это для всесожжения Господу.
33 а посветените <животни> бяха шестстотин говеда и три хиляди овце.
Других священных жертв было: шестьсот голов крупного и три тысячи голов мелкого скота.
34 С вещениците, обаче, бяха малцина, и не можеха да одерат всичките всеизгаряния; затова, братята им, левитите им, помогнаха докле се свърши работата и докле се осветиха свещениците; защото левитите показаха повече сърдечна правота да се освещават отколкото свещениците.
Но священников было слишком мало, чтобы освежевать все туши жертв всесожжения, и пока другие священники не освятились, их сородичи левиты помогали им, пока работа не была сделана, потому что левиты отнеслись к освящению добросовестнее, чем священники.
35 А пък всеизгарянията бяха много, заедно с тлъстината на примирителните приноси и с възлиянията на всяко всеизгаряне. Така се възстанови службата на Господния дом.
Жертв всесожжения и жира жертв примирения, с жертвенными возлияниями, которыми сопровождались всесожжения, было в изобилии. Так было восстановлено служение в Господнем доме.
36 И Езекия и всичките люде се радваха за гдето Бог беше предразположил людете; понеже това нещо стана ненадейно.
Езекия и весь народ радовались тому, что сделал для Своего народа Бог, ведь сделано это было так быстро.