1 З а предпочитане е <добро> име, нежели голямо богатство, И благоволение <е по-добро> от сребро и злато.

Доброе имя великих богатств желаннее; добрая слава лучше серебра и золота.

2 Б огат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.

Богач и нищий вот чем сродни: их обоих создал Господь.

3 Б лагоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.

Разумный увидит опасность – и скроется, а простаки пойдут дальше – и пострадают.

4 Н аградата на смирението <и> на страха от Господа Е богатство, слава и живот.

Награда за смирение и страх перед Господом – богатство, и слава, и жизнь.

5 Т ръни и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.

На пути коварных – колючки да западни: дорожащий жизнью к ним и не подойдет.

6 В ъзпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.

Наставь ребенка на верный путь, он и в старости не собьется с него.

7 Б огатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.

Богатые властвуют над бедными, и должник заимодавцу раб.

8 К ойто сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.

Сеющий беззаконие пожнет беду, и не станет жезла его гнева.

9 К ойто има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.

Человек щедрый будет благословен, так как пищей делится с бедным.

10 И зпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.

Прогони глумливого – уйдет и вражда, и утихнут раздоры и ругань.

11 К ойто обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.

Кто любит чистоту сердца, чья речь любезна, тому царь будет другом.

12 О чите на Господа пазят <онзи, който има> знание, И той осуетява думите на коварния.

Очи Господа охраняют знание, а слова вероломного Он опровергает.

13 Л енивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!

Лентяй говорит: «На улице лев! Смерть мне, ежели выйду!»

14 У стата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.

Уста чужой жены – глубокая яма, прогневавший Господа туда упадет.

15 Б езумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.

Глупость привязана к сердцу ребенка, но прогонит ее исправляющая розга.

16 К ойто угнетява сиромаха, за да умножи <богатството> си, И който дава на богатия, непременно <ще изпадне> в немотия.

Притесняющий бедных, чтобы обогатиться, и дающий богатым подарки обнищают. Тридцать изречений мудрецов

17 П риклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,

Приклони ухо и слова мудрецов послушай, сердце к учению моему обрати;

18 З ащото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.

если ты сохранишь их в себе, если все они будут у тебя на устах – это будет приятно.

19 З а да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на <тях> днес - да! тебе.

Чтобы ты мог надеяться на Господа, я сегодня учу им тебя, да, тебя.

20 Н е писах ли ти хубави неща От съвет и знание.

Разве я не написал для тебя тридцать изречений увещевания и знания,

21 З а да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?

чтобы ты научился верным словам истины и смог принести верный ответ посылавшим тебя?

22 Н е оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,

Не обирай бедных лишь потому, что они бедны; не притесняй нуждающихся на суде,

23 З ащото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.

дело их защитит Господь, жизнь отберет у тех, кто их обирает.

24 Н е завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.

Не дружи с гневливым, с раздражительным не общайся,

25 Д а не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.

чтобы не научиться его путям и не попасть в западню.

26 Н е бъди от тия, които дават ръка От тия, които стават поръчители за дългове,

Не будь одним из тех, кто дает залог и поручается за долги;

27 А ко нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?

когда не найдешь ты, чем заплатить, даже постель из-под тебя заберут.

28 Н е премествай старите межди, Които са положили бащите ти.

Не передвигай древней межи, которую поставили твои предки.

29 В идял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.

Видишь искусного в деле своем? Он будет служить царям, простым он служить не будет.