1 И ангел Господен дойде от Галгал у Бохим та каза: Изведох ви из Египет и доведох ви в земята, за която бях се клел на бащите ви, като рекох: Няма да наруша завета Си с вас до века.

Ангел Господень пришел из Гилгала в Бохим и сказал: – Я вывел вас из Египта и привел в землю, о которой клялся вашим отцам. Я сказал: «Я никогда не нарушу Мой завет с вами,

2 В ие да не направите договор с жителите на тая земя, а да съсипете олтарите им; но вие не послушахте гласа Ми. Защо сторихте това?

а вы не заключайте союз с жителями этой земли, но сокрушите их жертвенники». Но вы не послушались Меня. Почему?

3 З а това и Аз рекох: Няма да ги изгоня от пред вас; но те ще се намират между ребрата ви, и боговете им ще ви бъдат примка.

Теперь Я говорю вам, что не стану прогонять их от вас; они будут вам жалом в теле, а их боги будут для вас западней.

4 И когато ангелът Господен изговори тия думи на всички израилтяни, людете плакаха с висок глас.

Когда Ангел Господень сказал эти слова всем израильтянам, народ громко заплакал,

5 З а туй нарекоха онова място Бохим {Т.е. Плачещи.}; и там пренесоха жертва Господу.

и они назвали то место Бохим. Там они совершили жертвоприношение Господу. Непослушание и поражение

6 И когато Исус разпусна людете, израилтяните отидоха всеки в наследството си, за да притежават земята,

После того как Иисус отпустил народ, они пошли каждый в свой удел, чтобы овладеть землей.

7 И людете служиха на Господа през всичките дни на Исуса и през всичките дни на старейшините, които преживяха Исуса, които видяха всички велики дела, които Господ беше извършил за Израиля.

Народ служил Господу во время жизни Иисуса и старейшин, переживших его, которые видели все великие дела, совершенные Господом для Израиля.

8 И Господният слуга, Исус Навиевият син, умря, на възраст сто и десет години.

Иисус, сын Навина, слуга Господа, умер в возрасте ста десяти лет.

9 И погребаха го в предела на наследството му в Тамнат-арес, в хълмистата земя на Ефрема, на север от хълма Гаас.

Его похоронили в его собственном наделе, в городе Тимнат-Хересе, в нагорьях Ефрема к северу от горы Гааш.

10 С ъщо и цялото това поколение се прибра при бащите си; а след тях настана друго поколение, което не знаеше Господа, нито делото, което беше извършил за Израиля.

Когда все то поколение отошло к своим отцам и выросло другое поколение, которое не знало ни Господа, ни того, что Он совершил для Израиля,

11 И израилтяните сториха зло пред Господа, като се поклониха на ваалимите,

израильтяне стали творить зло в глазах Господа и служить Баалам.

12 и оставиха Господа Бога на бащите си, Който ги беше извел из Египетската земя, та последваха други богове, от боговете на племената, които бяха около тях, и, като им се поклониха, разгневиха Господа.

Они оставили Господа, Бога своих отцов, Который вывел их из Египта, последовали за богами народов, которые были вокруг них, и стали поклоняться им. Они гневили Господа,

13 Т е оставиха Господа та служиха на Ваала и на астартите.

потому что оставили Его и служили Баалу и Астартам.

14 И гневът на Господа пламна против Израиля, и Той ги предаде в ръката на грабители, които ги ограбиха; и предаде ги в ръката на околните им неприятели, така, щото не можаха вече да устоят пред неприятелите си.

Гнев Господа вспыхнул на Израиль, и Он отдал их в руки разбойников, которые стали грабить их. Он отдал их во власть врагов, окружавших их со всех сторон, и они уже не могли им противостоять.

15 К ъдето и да излизаха, Господната ръка беше против тях за зло, както Господ беше говорил, и според както Господ им се беше клел; и те изпаднаха в голямо утеснение.

Всякий раз, когда Израиль шел воевать, рука Господа была против них, и они терпели поражение, как Господь предупреждал и клялся им. Они терпели великое бедствие.

16 Т огава Господ въздигаше съдии, които ги избавяха от ръката на грабителите им.

Господь ставил им судей, которые спасали их от рук грабителей.

17 Н о те и съдиите си не слушаха, а блудствуваха след други богове и кланяха им се; скоро се отклониха от пътя, в който ходиха бащите им, които слушаха Господните заповеди: те, <обаче>, не направиха така.

Но они не слушали судей, а распутничали с другими богами и поклонялись им. Они быстро уклонились от пути, которым ходили их отцы – пути послушания повелениям Господа; они не следовали их примеру.

18 И когато Господ им въздигаше съдии, тогава Господ беше със съдията и ги избавяше от ръката на неприятелите им през всичките дни на съдията; защото Господ се смиляваше поради охканията им от ония, които ги угнетяваха и притесняваха.

Всякий раз, когда Господь ставил над ними судью, Он Сам был с ним и берег их от врагов, пока судья был жив: Господь жалел их, стонавших под гнетом мучителей.

19 А когато умреше съдията, те се връщаха и се развращаваха по-зле от бащите си, като следваха други богове, за да им служат и да им се кланят; не преставаха от делата си, нито от <да ходят> упорито в пътя си.

Но когда судья умирал, они принимались за старое и поступали еще хуже, чем их отцы, следуя другим богам, служа и поклоняясь им. Они не хотели оставить свои злые дела и упрямство.

20 О т това гневът на Господа пламна против Израиля, и Той каза: Понеже тоя народ престъпи завета Ми, който съм заповядал на бащите им, и не послушаха гласа Ми,

Поэтому Господь сильно разгневался на Израиль и сказал: – Раз этот народ нарушил завет, который Я заключил с их отцами, и не послушался Меня,

21 т о и Аз няма да изгоня вече от пред тях ни един от народите, които Исус остави, когато умря,

Я больше не стану прогонять от них ни одного из народов, которые остались в этой стране после смерти Иисуса.

22 з а да изпитам чрез тях Израиля дали ще пазят Господния път и ходят в него, както го пазеха бащите им, или не.

Чтобы испытать Израиль – станут ли израильтяне стараться ходить по пути Господа, как делали их отцы, –

23 И тъй, Господ остави тия народи, без да ги изгони скоро, и не ги предаде в ръката на Исуса.

оставил Господь эти народы, не прогнав их сразу и не отдав в руки Иисуса.