1 Царе 17 ~ 1-я Царств 17

picture

1 С лед това, като свикаха филистимците войските си за война, събраха се в Сокхот Юдин, и разположиха стан в Ефес-дамим, между Сокхот и Азика.

Филистимляне собрали войска для войны и пришли в поселение Сохо, что в Иудее. Они разбили лагерь в Эфес-Даммиме, между Сохо и Азекой.

2 А Саул и Израилевите мъже се събраха та разположиха стан в долината Ила, и се опълчиха за бой против филистимците.

Саул и израильтяне собрались, расположились лагерем в долине Эла и выстроились против филистимлян.

3 Ф илистимците стояха на хълма от едната страна, а Израил стоеше на хълма от другата страна, и долината беше помежду им.

Филистимляне стояли на одном холме, а израильтяне на другом; между ними была долина.

4 И от филистимския стан излезе юнак на име Голиат, от Гет, шест лакътя и една педя висок.

Из филистимского лагеря вышел борец по имени Голиаф из Гата. Ростом он был шесть локтей и пядь.

5 Т ой имаше меден шлем на главата си, и бе облечен с люспеста броня, тежината на бронята беше пет хиляди сикли мед,

На голове у него был бронзовый шлем, а сам он был одет в бронзовую кольчугу весом в пять тысяч шекелей.

6 и с медни ногавки на пищялите си и медно щитче между рамената си.

На ногах у него были бронзовые наколенники, а за спиной висел бронзовый дротик.

7 Д ръжката на копието му беше като кросно на тъкач; и острието на копието му <тежеше> шестстотин сикли желязо; и щитоносецът му вървеше пред него.

Древко его копья было большое, как ткацкий навой, а железный наконечник весил шестьсот шекелей. Перед ним шел его щитоносец.

8 И той застана та извика към Израилевите редове, като им каза: Защо излязохте да се опълчите за бой? Не съм ли аз филистимец, и вие Саулови слуги? Изберете си един мъж, па нека слезе при мене.

Голиаф остановился и закричал выстроившимся израильтянам: − Зачем вы вышли и построились на битву? Разве я не филистимлянин, а вы – не рабы Саула? Выберите человека, пусть он спустится ко мне.

9 А ко може да се бие с мене и да ме убие, тогава ние ще ви бъдем слуги; но ако му надвия аз и го убия, тогава вие ще ни бъдете слуги и ще ни се подчинявате.

Если он сможет сразиться со мной и убить меня, мы станем вашими рабами, но если я одержу победу и убью его, вы станете нашими рабами и будете нам служить.

10 Ф илистимецът рече още: Аз хвърлям презрение днес върху Израилевите редове; дайте ми мъж да се бием двама.

Филистимлянин сказал: − Сегодня я бросаю израильтянам вызов! Выберите человека, чтобы нам сразиться друг с другом.

11 А Саул и целият Израил, когато чуха тия думи на филистимеца, смаяха се и се уплашиха твърде много.

Услышав слова филистимлянина, Саул и все израильтяне пришли в смятение и сильно испугались. Давид приходит в военный лагерь

12 А Давид беше син на оня ефратянин от Витлеем Юдов, който се именуваше Есей, и имаше осем сина; и в Сауловите дни тоя човек имаше старейшински чин между хората.

Давид был сыном ефрафянина по имени Иессей из Вифлеема, что в Иудее. У Иессея было восемь сыновей, и во времена Саула он достиг преклонных лет и был старший между мужчинами.

13 И тримата по-големи сина на Есея бяха отишли подир Саула във войната; и имената на тримата му сина, които отидоха на войната, бяха - на първородния Елиав, на другия след него, Авинадав и на третия Сама.

Три старших сына Иессея пошли за Саулом на войну: первенца звали Елиав, второго сына – Авинадав, а третьего – Шамма.

14 Д авид беше най-младият; а тримата по-големи следваха Саула.

Давид был самым младшим. Три старших сына пошли за Саулом,

15 А Давид отиваше от Саула, за да пасе овците на баща си във Витлеем и се връщаше.

а Давид ходил к Саулу и возвращался в Вифлеем, чтобы пасти овец своего отца.

16 И филистимецът се приближаваше заран и вечер и се представяше четиридесет дена.

Сорок дней филистимлянин выходил каждое утро и каждый вечер и бросал свой вызов.

17 В това време Есей каза на сина си Давида: Вземи сега за братята си една ефа пържено жито и тия десет хляба та ги занеси бърже на братята си в стана;

Иессей сказал своему сыну Давиду: − Возьми ефу поджаренного зерна и десять лепешек для братьев и поспеши к ним в лагерь.

18 а тия десет пити сирене занеси на хилядника им; и виж, здрави ли са братята ти, и вземи <ми> белег от тях.

Возьми еще десять голов сыра для тысяченачальника. Проведай братьев и принеси от них какую-нибудь весточку.

19 С аул и те и всичките Израилеви мъже са в долината Ила, дето се бият с филистимците.

Они вместе с Саулом и всеми его людьми в долине Эла воюют с филистимлянами.

20 П рочее, на сутринта Давид стана рано, остави овците на пазач, и взе нещата та отиде както Есей {В изданието от 1940 г. Иесей - печатна грешка.} му бе заповядал; и той отиде при оградата от коли когато войската, при излизането си да се опълчи, извикваше гръмогласно за битката.

Рано утром Давид оставил стадо другому пастуху, взял ношу и отправился в путь, как велел Иессей. Он добрался до лагеря, когда войско с боевым кличем выходило на свои места.

21 И Израил и филистимците се опълчиха войска срещу войска.

Израиль и филистимляне построились в ряды друг напротив друга.

22 А Давид остави товара си под грижата на товаропазача, и като се завтече към войската, дойде та попита братята си за здравето им.

Давид оставил свою ношу обозному сторожу и побежал в ряды, поприветствовать братьев.

23 И като се разговаряше с тях, ето юнакът, филистимецът от Гет, на име Голиат, излизаше от филистимските редове та говореше според същите думи; и Давид го чу.

Когда он говорил с ними, Голиаф, филистимский воин, выступил из рядов и прокричал свой обычный вызов на бой, и Давид услышал его.

24 А всичките Израилеви мъже, като видяха тоя мъж, побягнаха от него и много се уплашиха.

Увидев этого человека, израильтяне убегали от него в великом страхе.

25 И Израилевите мъже думаха: Видяхте ли тоя мъж, който възлиза? Наистина той възлезе да хвърли презрение върху Израиля; обаче, който го убие, него царят ще обогати с голямо богатство, и ще му даде дъщеря си и ще направи бащиния му дом свободен в Израиля.

Они говорили: − Видите, как выходит этот человек? Он выходит, чтобы бросить Израилю вызов. Царь одарит большим богатством того, кто убьет его. Еще он даст ему в жены свою дочь и освободит от налогов семью его отца в Израиле.

26 И Давид проговори на стоящите при него мъже като каза: Какво ще се направи на онзи, който порази тоя филистимец и отмахне укора, от Израиля? защото кой е тоя необрязан филистимец та да хвърли презрение върху войските на живия Бог?

Давид спросил у людей, которые стояли рядом с ним: − Что будет тому, кто убьет этого филистимлянина и снимет позор с Израиля? Кто он такой, этот необрезанный филистимлянин, чтобы бросать вызов войскам живого Бога?

27 И людете му отговориха според казаните думи, като рекоха: така ще се направи на мъжа, който би го поразил.

Они повторили ему то, что говорили раньше, и сказали: − Вот что будет тому, кто убьет его.

28 А като чу Елиав, най-големият му брат, как говореше на мъжете, гневът на Елиава пламна против Давида, и рече: Защо си слязъл тук? и кому си оставил онези малко овци в пустинята? Аз зная гордостта ти и лукавщината на сърцето ти; ти си слязъл, за да видиш битката.

Когда Елиав, старший брат Давида, услышал, как тот говорит с людьми, он разгневался на него и спросил: − Зачем ты пришел сюда? И на кого ты оставил тех немногих овец в пустыне? Я знаю, как ты тщеславен и как порочно твое сердце; ты пришел только для того, чтобы посмотреть на битву.

29 И Давид каза: Що съм сторил сега? няма ли причина?

− Что же я сделал? − сказал Давид. − Мне что, даже поговорить нельзя?

30 И обърна се от него към другиго и говори по същия начин; и людете пак му отговориха според първите думи.

Он отвернулся от него к кому-то другому и заговорил о том же самом, и народ отвечал ему, как и прежде.

31 И когато се чуха думите, които говори Давид, известиха ги на Саула; и той го повика при себе си.

Когда слова Давида передали Саулу, он послал за ним.

32 И Давид каза на Саула: Да не отпада сърцето на никого поради този. Слугата ти ще иде и ще се бие с тоя филистимец.

Давид сказал Саулу: − Не падайте духом из-за этого филистимлянина; твой слуга пойдет и сразится с ним.

33 Н о Саул каза на Давида: Ти не можеш да идеш против тоя филистимец да се биеш с него; защото ти си дете, а той е войнствен мъж още от младостта си.

Саул ответил: − Ты не можешь выйти против этого филистимлянина и сразиться с ним; ты всего лишь мальчик, а он – воин с юных лет.

34 А Давид рече на Саула: Слугата ти пасеше овците на баща си; и когато дойдеше лъв или мечка та грабнеше агне от стадото,

Но Давид сказал Саулу: − Твой слуга пас отцовских овец, и когда, бывало, лев или медведь приходил и уносил из отары овцу,

35 а з го подгонвах та го поразявах, и отървавах <грабнатото> от устата му; и когато се дигнеше върху мене, хващах го за брадата, поразявах го, и го убивах.

я гнался за ним, разил его и спасал овцу из его пасти. Когда же он бросался на меня, я хватал его за шерсть, разил и убивал.

36 С лугата ти е убивал и лъв и мечка, и тоя необрязан филистимец ще бъде като едно от тях, понеже хвърли презрение върху войските на живия Бог.

Твой слуга убивал и льва, и медведя. Этот необрезанный филистимлянин уподобится им, потому что он бросил вызов войскам живого Бога.

37 Р ече още Давид: Господ, Който ме отърва от лапата на лъв и от лапата на мечка, Той ще ме отърве и от ръката на тоя филистимец. И Саул каза на Давида: Иди; и Господ да бъде с тебе.

Господь, Который избавлял меня от лап льва и медведя, избавит меня от руки и этого филистимлянина. Саул сказал Давиду: − Иди, и да будет с тобой Господь!

38 Т огава Саул облече Давида с облеклото си, и тури меден шлем на главата му, и облече го с броня.

Саул одел Давида в свои собственные доспехи. Он надел на него кольчугу и возложил ему на голову бронзовый шлем.

39 И Давид препаса неговия меч над облеклото му и се постара да походи, защото не беше навикнал с тях. И Давид каза на Саула: Не мога да ходя с тия <оръжия>, защото не съм навикнал. И така Давид ги съблече.

Давид опоясался мечом поверх доспехов и попробовал ходить в них, так как не привык к этому. − Я не могу ходить в них, − сказал он Саулу, − потому что я к ним не привык. И он снял их.

40 И взе тоягата си в ръка, и като си избра пет гладки камъка от потока и ги тури в овчарската си торба, той се приближаваше към филистимеца с прашката си в ръка.

Взяв в руку посох, он выбрал себе в ручье пять гладких камней, положил их в свою пастушью сумку и с пращей в руке приблизился к филистимлянину. Давид убивает Голиафа

41 И филистимецът напредваше и се приближаваше към Давида; и щитоносецът вървеше пред него.

Тем временем и филистимлянин со своим щитоносцем приближался к Давиду.

42 И когато филистимецът погледна наоколо и видя Давида, презря го, защото беше дете и рус и красив на лице.

Когда филистимлянин увидел Давида, румяного и красивого, он с презрением посмотрел на него, потому что тот был всего лишь юноша.

43 И филистимецът каза на Давида: Куче ли съм аз, та идеш против мене с тояга? И филистимецът прокле Давида с боговете си.

Он сказал Давиду: − Разве я − собака, что ты идешь на меня с палками? И филистимлянин проклял Давида своими богами.

44 Ф илистимецът още каза на Давида: Дойди при мене, и ще дам месата ти на въздушните птици и на земните зверове.

− Иди сюда, − сказал он, − и я отдам твою плоть небесным птицам и земным зверям!

45 А Давид каза на филистимеца: Ти идеш против мене с меч и копие и сулица; а аз ида против тебе в името на Господа на Силите, Бога на Израилевите войски, върху които ти хвърли презрение.

Давид сказал филистимлянину: − Ты идешь против меня с мечом, копьем и дротиком, но я иду против тебя во Имя Господа Сил, Бога армий Израиля, которым ты бросил вызов.

46 Д нес Господ ще те предаде в ръката ми; и като те поразя ще ти отнема главата, и днес ще предам труповете на филистимското множество на въздушните птици и на земните зверове; за да познае целият свят, че има Бог в Израиля,

Сегодня Господь отдаст тебя мне, и я сражу тебя и отсеку тебе голову. Сегодня я отдам трупы филистимского войска небесным птицам и земным зверям, и весь мир узнает, что есть Бог в Израиле!

47 и да познаят всички тук събрани, че Господ не избавя с меч и копие; защото боят е на Господа, и Той ще ви предаде в нашата ръка.

Все, кто собрался здесь, узнают, что Господь спасает не мечом и не копьем, ведь эта битва − битва Господа, и Он отдаст всех вас в наши руки.

48 И като стана филистимецът та идваше и се приближаваше да посрещне Давида, Давид побърза и се завтече към редовете да посрещне филистимеца.

Когда филистимлянин начал приближаться, чтобы напасть на него, Давид быстро побежал к строю воинов ему навстречу.

49 И Давид тури ръката си в торбата си та взе от там камък, и като го хвърли с прашката, удари филистимеца в челото му, така щото камъкът се заби в челото му; и той падна по лицето си на земята.

Опустив руку в сумку и вынув камень, он метнул его из пращи и поразил филистимлянина в лоб. Камень вонзился ему в лоб, и он упал лицом на землю.

50 Т ака Давид надви филистимеца с прашка и с камък, и удари филистимеца и го уби. Но нямаше меч в ръката на Давида;

Так Давид одержал победу над филистимлянином с помощью пращи и камня. Без меча в руке он сразил филистимлянина и убил его.

51 з атова Давид се завтече та застана над филистимеца, и хвана меча му и го изтръгна из ножницата му и като го уби отсече главата му с него. А филистимците, като видяха, че юнакът им умря, побягнаха.

Давид подбежал и встал над ним. Он взял меч филистимлянина и вынул его из ножен. Убив его, он отсек ему голову мечом. Когда филистимляне увидели, что их герой мертв, они развернулись и побежали.

52 Т огава Израилевите и Юдовите мъже станаха, извикаха и подгониха филистимците до прохода на Гая и до портите на Акарон. И ранените филистимци паднаха из пътя за Саараим до Гет и до Акарон.

Воины Израиля и Иудеи рванулись вперед и преследовали филистимлян до входа в Гат и до ворот Экрона. Тела убитых филистимлян были разбросаны вдоль шаараимской дороги, которая вела в Гат и Экрон.

53 А израилтяните, като се върнаха от преследването на филистимците, разграбиха стана им.

Вернувшись из погони за филистимлянами, израильтяне разграбили их лагерь.

54 И Давид взе главата на филистимеца та я занесе в Ерусалим, а оръжията му тури в шатъра си.

Давид взял голову филистимлянина и принес ее в Иерусалим, а оружие филистимлянина он положил у себя в шатре. Представление Давида Саулу

55 А Саул, когато видя Давида, че излизаше против филистимеца, каза на военачалника Авенира: Авенире, чий син е тоя момък? А Авенир рече: <Заклевам се> в живота на душата ти, царю, не зная.

Когда Саул смотрел на Давида, идущего навстречу филистимлянину, он спросил Авнера, начальника войска: − Авнер, чей сын этот юноша? Авнер ответил: − Верно, как и то, что ты жив, царь, − я не знаю.

56 И царят каза: Попитай чий син е тоя момък.

Царь сказал: − Узнай, чей сын этот юноша.

57 И като се връщаше Давид от поражението на филистимеца, Авенир го взе та го доведе пред Саула; и главата на филистимеца беше в ръката му.

Как только Давид вернулся, убив филистимлянина, Авнер позвал его и привел к Саулу, а Давид все еще держал в руках голову филистимлянина.

58 И Саул му рече: Чий син си, младежо? А Давид отговори: Аз съм син на слугата ти витлеемеца Есей.

− Чей ты сын, юноша? − спросил его Саул. Давид ответил: − Я сын твоего слуги Иессея из Вифлеема.